Решение № 13798 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2015 г.

Решение № 13798 от 15.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10107/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и от Б. С. С., чрез процесуалния му представител адв. С. Ж. срещу решение № 4453 от 25.06.2015 г. по адм. дело № 7789/2014 г. по описа на Административния съд - С. град, с което по жалба на Б. С. С. е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2061205147/1.04.2014 г., издаден от Б. М. Я., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1137/24.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., в частта на определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 11 428,70 лв., заедно със съответните лихви за забава и в частта на определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 13 660,27 лв., заедно със съответните лихви за забава. Касаторът - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 2061205147/1.04.2014 г., издаден от Б. М. Я., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1137/24.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С.. Обжалва решението и в частта за разноските. Твърди, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, поради съществено нарушение на материално-правните норми и на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът иска жалбата да бъде уважена и да му се присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът - Б. С. С. не взема становище по касационната жалба. Касаторът - Б. С. С. обжалва съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА. Твърди, че решението е неправилно в обжалваната част, поради противоречието му със закона и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е кредитирал касовия ордер, с който сумата е внесена, а не е кредитирал касовия ордер, с който сумата е върната. Моли за отмяната на решението в обжалваната част. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ревизираното лице срещу Ревизионен акт № 2061205147/1.04.2014 г., издаден от Б. М. Я., на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1137/24.06.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., с който е установен данък за довнасяне за 2007 г. и 2008 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ общо за двете процесни години в размер на 73 641,00 лв. и лихви в размер на 39 842,98 лв. С обжалваното съдебно решение е отменен процесния РА в частта, с която е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 11 428,70 лв., заедно със съответните лихви за забава и в частта на определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 13 660,27 лв., заедно със съответните лихви за забава. За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на ревизираното лице доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Съдът е приел, че незаконосъобразно с РА е извършено съпоставяне на разходите на жалбоподателя с получените приходи към определена дата, а не за целия годишен период и е намалил данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. Приел е, че от представения в съдебното производство РКО не се установява връщането на взетата сума от 390 000 лв. По касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП: Директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП оспорва решението на административния съд в частта, в която е отменен процесния РА в частта, с която е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 11 428,70 лв., заедно със съответните лихви за забава и в частта на определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. за сумата над 13 660,27 лв., заедно със съответните лихви за забава. Решението в оспорената част е правилно. Не са допуснати нарушения при преценка на фактите. Облагането с данък върху доходите на физическите лица е годишно, поради което в процесния случай, в нарушение на закона, ревизиращите органи са изследвали финансовото състояние на жалбоподателя през ревизираните периоди, като са изчислявали недостиг, сравнявайки извършените разходи към съответната дата, с получените приходи към същата дата. Видно от ревизионния доклад, паричните потоци са обследвани помесечно с цел установяване на получени от ревизираното лице доходи за всеки месец от данъчната година и по този начин е определена и данъчната основа, при месечно несъответствие между разходи и приходи. Методът, по който ревизиращите органи са определили разликата между доходите и разходите на жалбоподателя е неправилен и в противоречие със законови разпоредби. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход. Размерът на данъка при ревизия по чл. 122 ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон по месечно, вместо годишно. При годишния характер на облагането с данък по ЗОДФЛ (отм.) и по ЗДДФЛ несъответствието между приходи и разходи следва да е налице, като резултат за отчетния период, като и по двата данъчни закона е данъчната година, съвпадаща с календарната. При такъв подход на изследване на паричния поток, данъчната основа за облагане правилно е коригирана от АССГ. Съдът е кредитирал приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, с изключение на включената като приход в изготвения паричен поток на оспорващия за 2008 г. сума в размер на 390 000 лв. Правилно е установен констатираният недостиг за 2007 г. в размер на 50 469,70 лв. и по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (в приложимата редакция), който възлиза в размер на 11 428,70 лв., заедно с дължимите лихви за забава. Правилно е установен и констатираният недостиг за 2008 г. в размер на 136 602,71 лв. и за 2008 г. по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (в приложимата редакция) е определен данък, който възлиза в размер на 13 660,27 лв., заедно с дължимите лихви за забава. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Б. С. С. Направените оплаквания са неоснователни. По делото е установено, че от жалбоподателя е представен разходен касов ордер № 2 от 16.07.2008 г., издаден от "С. 07" ЕООД за връщане на Б. С. С. на сума в размер на 390 000 лева, представляваща допълнителна вноска по чл. 134 от ТЗ. На РКО е положен идентичен подпис за съставител, получател, гл. счетоводител и ръководител, като не е поставен печат на дружеството. Въпреки изричните указания, дадени на оспорващия с протоколно определение от 16.03.2015 г., на първоинстанционният съд не са ангажирани доказателства за счетоводно отразяване на сумата от 390 000 лева в съответните счетоводни регистри на "С. 07" ЕООД. Посочената сума не е отразена като изплатена и в годишния финансов отчет на дружеството (л. 357). Поради това правилно и законосъобразно АССГ е приел, че от представения РКО не се установява връщането на Б. С. С. на сума в размер на 390 000 лева, тъй като ордерът не е отразен в счетоводството и в ГФО на дружеството, не е подпечатан и е представен едва в хода на съдебното обжалване на РА, което води до обосновано предположение за съставянето му с цел доказване на благоприятни за оспорващия обстоятелства. Поради това съдът правилно е приел, че от представения в съдебното производство РКО не се установява връщането на взетата сума от 390 000 лв. Предвид установения недостиг на парични средства за 2007 г. и 2008 г. законосъобразен се явява изводът на АССГ и органите по приходите за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - данни за укрити приходи и получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние. Поради това законосъобразно е приложен особеният ред за определяне на данъчната основа и дължимия данък за ревизираните периоди. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1283 лв. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,