Определение № 180 от 17.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4096/2016 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх.№470/26.07.2016г., подадена от В. С. М., чрез пълномощника й адв.С. М. срещу решение №163 от 17.06.2016г., постановено по в.гр.д.№190/2016г. по описа на Окръжен съд-Добрич, с което е потвърдено решение №111 от 17.12.2015г., постановено по гр.д.№251/2013г. на РС-Каварна за допускане на съдебна делба между В. С. М., Е. А. Р., Е. Т. Лангмаак и Б. Т. Р. върху поземлен имот с идентификатор 39493.501.298 по КК и КР, одобрени със заповед РД-18-25/30.03.2006г. на ИД на АГКК, с адрес: [населено място], ул. „7-ма“, с площ от 741 кв.м., при квоти 1/8 ид.ч. за В. М., 5/8 ид.ч. за Е. Р., 1/8 ид.ч. за Е. Лангмаак и 1/8 ид.ч. за Б. Р.. С молба с вх.№9888 от 12.10.2016г., жалбоподателката В. С. М., чрез пълномощника й адв.С. М., заявява отказ от предявения иск за делба и моли да бъдат обезсилени постановените по делото първоинстанционно и въззивно решение. Ответниците по молбата-Е. А. Р. и Е. Т. Лангмаак, чрез пълномощника си адв. Б. М.,в депозирания писмен отговор, заявяват, че молбата е неоснователна, тъй като отказ от иск за делба е недопустим. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о., намира следното: Константна е съдебната практика, че отказ от иск за делба е недопустим, тъй като поради спецификите на делбеното производство, той не може да произведе предвиденото в чл. 233 ГПК правно действие,тъй като за разлика от обикновения исков процес, правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците, както и участието им в делбата е задължително. От това произтича и една от особеностите на делбеното производство-всеки един от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване на съсобствеността чрез делба. Съгласно чл.233 ГПК, ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото,като отказът от иска е процесуално действие, което го лишава от възможността по-нататък да търси правна защита по съдебен ред на своето материално право.Следователно, ако тези положения се пренесат и към делбеното производство, това би означавало съсобственикът, който се е отказал от предявения иск за делба, да няма възможност да предяви отново същия иск и ако другите съсобственици не поискат делба, съсобствената вещ да остане неделена. Подобно разрешение влиза в противоречие с чл.34, ал.1 ЗС, забраняващ както отказа от правото на делба, така и обявяващ за невалидна всяка уговорка между съсобствениците за неизвършването й / Тълк. решение №99 от 10.12.1979г. по гр.д.№80/79г., ОСГК/. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.