Определение № 454 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2917/2023 г.

Производството е образувано по касационна жалба вх. № 2270/ 02.05.2023 г. на П. Р. К., действащ лично и със съгласието на попечителя си Г. М. К., чрез адв. Д. С., срещу въззивно решение № 45 от 21.03.2023 г. по възз. гр. д. № 332/2022 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 121 от 08.07.2022 г. по гр. д. № 43/2022 г. на Окръжен съд – Габрово. С първоинстанционното решение, на основание чл. 5 ЗЛС, П. К. е поставен под ограничено запрещение по иск на С. А. М., Р. А. М. и В. З. Ф. – роднини по съребрена линия. В хода на касационното производство е постъпила молба вх. № 1563/26.01.2024 г. от адв. Д. С. с искане за прекратяване на делото, поради смъртта на П. К.. С молбата е представен препис-извлечение от акт за смърт №0906 от 08.12.2023 г. на Община Г., видно от който лицето е починало на посочената дата. Предвид изложеното и с оглед личния характер на предмета на делото (чл. 5 ЗЛС), съдът намира, че поради настъпилата в хода на производството смърт на лицето, чието запрещение е поискано, делото следва да се прекрати, тъй като липсва надлежна ответна страна по спора. В този случай обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно решение, следва да се обезсилят. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение