Решение № 3195 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11409/2025 г.
ВАСПето отделение20.03.2026 г.докладчик Елка Атанасова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 8449/06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 861/2025 г. на Административен съд – Пловдив. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Пловдив, при съобразяване на указанията в мотивите на настоящото решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ВИВУС.БГ“ ЕООД срещу Решение № 8449/06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 861/2025 г. на Административен съд – Пловдив ( АС – Пловдив). С обжалваното решение е отменен мълчалив отказ на "ВИВУС.БГ“ ЕООД, в качеството му на администратор и обработващ лични данни, да предостави копие от обработваните лични данни, заявени с искане от 17.03.2025г. на Х. С. Б., като дружеството е задължено да предостави на Х. С. Б. заявените с искането му носители на неговите лични данни в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то e недопустимо, поради липса на надлежна страна в производството, тъй като е конституирано като ответник по жалба, подадена срещу друго дружество – „НЕТКРЕДИТ“ ООД, а жалбата, по която съдът е постановил решението си, не му е връчвана. Моли обжалваното решение да се обезсили. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. С допълнителна молба, постъпила по делото на 04.12.2025г. прави искане за спиране на производството, поради наличието на образувано пред Съда на Европейския съюз дело, по отправено преюдициално запитване от Административен съд – Варна, на основание чл.154а ал.1 т.8 от АПК. Ответникът по касация – Х. С. Б., чрез адв. Райчев, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, по списък, представен с молба от 09.02.2026г. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производство по делото е започнало по подадена директно в съда, жалба от Х. С. Б. срещу мълчалив отказ на "ВИВУС.БГ“ ЕООД за предоставяне на информация за обработваните му лични данни, ведно с копие от носителите на тези лични данни, които са основание за обработването им, поискани с искане от 17.03.2025г., на основание чл.15 и чл.20 от Регламент 679/2016г. С Разпореждане № 4422/14.05.2025г. съдът е изискал преписката от ответника, който с отговор от 27.05.2025г. уведомил съда, че предоставените само три имена на жалбоподателя не позволяват извършване на необходимата проверка, за да изпълнят разпореждането на съда и е поискано изпращането на препис от жалбата, за да се предостави исканата от съда информация. С Разпореждане № 4853/28.05.2025г. съдът разпоредил изпращането на препис от жалбата на Х. С. Б. на "ВИВУС.БГ“ ЕООД и удължил срока за представяне на административната преписка. С отговор от 10.06.2025г. "ВИВУС.БГ“ ЕООД уведомил АС – Пловдив, че след получен препис от жалба, ведно с препис от разпореждане [номер]/28.05.2025г., установил, че е неправилно конституиран като страна, тъй като жалбата е насочена срещу „НЕТКРЕДИТ“ООД и се обжалва изричен отказ, който не е постановен от „ВИВУС.БГ“ ЕООД. Този отговор, с разпореждане от 10.06.2025г., съдът разпоредил да се изпрати на жалбоподателя, който със становище от 23.06.2025г. уведомил съда, че е установил несъответствие между електронната и хартиената папка по делото, като в електронната папка на адм.д. 861/2025г. се съдържа жалба срещу „НЕТКРЕДИТ“ООД, а в хартиената папка – жалба срещу „Вивус.БГ“ ЕООД. И на отговора и на становището съдията – докладчик поставил резолюция „към дело“ и с Определение № 5741/25.06.2025г. насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, конституирал като ответник „Вивус.БГ“ ЕООД и разпределил доказателствената тежест. В проведеното съдебно заседание на 09.09.2025г. ответникът не се е явил, съдът приел административната преписка, независимо, че същата не е била представена, даден е ход на делото по същество и след което съдът постановил решението си. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав, след сезиране с жалба от заинтересовано лице с твърдения, че администратор на лични данни е отказал да уважи отправено до него искане, с което се упражнява право по ОРЗД. Съдът е постановил решението си, без да изпълни задължението си по чл.152 ал.5 от АПК, като изиска административната преписка от органа, издал оспорения акт въз основа на копие от жалбата. Независимо, че е уведомен двукратно за изпращане на жалба срещу друг орган, съдът не е установил това обстоятелство и не е разпоредил връчването на копие от жалбата на Х. Б. на „Вивус.БГ“ ЕООД, с цел изпращане на административната преписка, както и в изпълнение на задължението си по чл.163 ал.1 от АПК, с което е нарушил правата на ответника в производството по чл.163 ал.2 от АПК, приключил разглеждането на делото без да изясни спора от фактическа страна и събере относимите доказателства. С тези си действия съдът е допуснал съществено нарушение на правилата, обезпечаващи участието на страна в съдебното производство. Съдът е следвало да изиска от органа и приложи като доказателство по делото административната преписка по издаване на акта, срещу който е подадена жалбата, даде възможност на страната – ответник в производството на отговор по жалбата и за представяне на доказателства и да се произнесе по предмета на жалбата. Допуснатите от първоинстанционният съд процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и са основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Предвид изложеното обжалваното решение на АС-Пловдив трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задълженията си по чл.152 ал.5 и чл.163 ал.2 от АПК, след което бъдат конституирани надлежните страни в процеса в зависимост от предмета на спора и осъществят следващите съдопроизводствени действия, включително и за проверка компетентността на издателя на атакувания отказ. По постъпилата молба от "ВИВУС.БГ“ ЕООД с искане, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, за спиране на производството по делото, поради отправено от АС-Варна до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване: На касационният състав е служебно известно, че по отправеното от АС – Варна преюдициално запитване, в СЕС е образувано дело С-676/25. При връщането на делото на друг състав на първоинстанционният съд и нерешаването на спора по същество, по отправеното искане за спиране на производството по делото следва да се произнесе АС - Пловдив при новото разглеждане на делото, както и по искането за разноски, в съответствие с чл. 226 ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
12- чл. 154, ал. 1, т. 8 АПК
- чл. 152, ал. 5 АПК
- чл. 163, ал. 1 АПК
- чл. 163, ал. 2 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 226, ал. 3 АПК
- чл. 15
- чл. 152, ал. 5
- чл. 20
- чл. 208
- чл. 38