Определение № 12048 от 08.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Стар пост“ ООД с ЕИК 175157550 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Черни връх“ № 73 срещу Определение № 9926/16.12.2022 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 10457/2022 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение № 331/13.10.2022 година на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и е прекратено производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК – липса на правен интерес от оспорването. С определение от 03.08.2023 година производството по делото е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз с решение по дело С - 476/2023. Последният се е произнесъл с решение от 24 октомври 2024 година, поради което е налице предпоставката производството по делото да бъде възобновено и настоящият съд да се произнесе по частната жалба на „Стар пост“ ООД. Предмет на контрол в настоящото производство е Определение № 9926/16.12.2022 година на Административен съд – София-град по адм.д. № 10457/2022 година, с което е оставена без разглеждане жалбата на „Стар пост“ ООД срещу Решение № 331/13.10.2022 г. КРС относно съгласуване на резултатите от прилагане на Системата за разпределение на разходите на „Български пощи“ ЕАД през 2021 г. Административен съд София-град прави преценка за допустимост на жалбата, с която е сезиран и установява, че дружеството-жалбоподател не е адресат на оспорения акт. Последният не създава за него права или задължения, а изпълнението му не рефлектира върху правната му сфера, поради което прави извод, че дружеството-жалбоподател няма пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорването и на основание чл. 159, т. 4 АПК оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. „Стар пост“ ООД като неблагоприятно засегнато от определението на съда, обжалва същото с частната жалба, поставила начало на настоящото производство. Настоящият съд е установил, че за да отговори на поставените в частната жалба правни въпроси се нуждае от тълкуване на понятията, използвани в чл. 22, т. 3 от Директива 97/67 на Европейския парламент и Съвета от 15.12.1997 относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността и подобряване на качеството на услугата (Директива 97/67), а по конкретно понятието „доставчик на пощенски услуги, засегнато от решение на националния регулаторен орган“, поради което е спрял производството по делото, докато Съдът на Европейския съюз (СЕС) отговори на преюдициалното запитване по дело С - 476/23. С решението си от 24.10.2024 г. СЕС приема, че понятието „доставчик на пощенски услуги, засегнато от решение на националния регулаторен орган“ е „самостоятелно понятие на правото на Съюза“ (т. 35), което следва да се разбира в контекста на чл. 4, пар. 1, изр. Първо от Директива 202/21, който представлява израз на принципа за ефективна съдебна защита, гарантиран от чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС (т. 36 и 38), както и че целта на Директива 97/67 да се осигури, „ненарушена конкуренция“ като основната отговорност за спазването на правилата на конкуренцията в пощенския сектор са предоставени на националните органи. В този контекст СЕС приема в т. 46, че член 22, пар. 3 от изменената Директива97/67 се прилага, както до преките адресати на решението (административния акт), така и по отношение на „доставчиците на пощенски услуги, които са конкурентни на тези адресати, доколкото това решение е прието в рамките на процедура, целяща да гарантира ненарушена конкуренция, и може да се отрази на пазарното положение на тези доставчици конкуренти“. В т. 55 от решението СЕС достига до краен извод, че „доставчик на пощенски услуги, който е конкурент на доставчика на универсална пощенска услуга“ може да оспорва пред независим орган (съд) решението на националния регулаторен орган, на което не е адресат и с което се изчисляват разходите, понесени от доставчика на универсална пощенска услуга, и се признават за несправедлива финансова тежест. Следователно спорният по делото въпрос относно правния интерес „Стар Пост“ ООД да оспорва Решение № 331/13.10.2022 г. на КРС относно съгласуване на резултатите от прилагане на Системата за разпределение на разходите на „Български пощи“ ЕАД през 2021 г. е разрешен, като следва да се приеме, че дружеството-жалбоподател има правен интерес да оспорва този административен акт, тъй като съдържанието му влияе върху поведението на „Български пощи“ ЕАД на пазара за пощенски услуги и това може да се отрази на конкуренцията между него и другите оператори, вкл. жалбоподателя на същия пазар. С оглед всичко изложено и на основание чл. 631, ал.2 ГПК вр. чл. 144 АПК производството по делото следва да бъде възобновено. Предвид даденото тълкуване на чл. 22, пар. 3 от Директива 97/67 в решение от 24.10.2024 г. на СЕС по дело С -476/23 и на основание чл.235, ал.1 АПК, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 631, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 АПК и чл. 235, ал.1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение