Определение № 4276 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3279/2025 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Р. М. Н. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 260935/06.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 7748/2020 г. от ІІІ-в състав на СГС. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е потвърдил решение на СРС, с което по отношение на молителя е признато за установено, че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД суми за доставена топлинна енергия. В молбата за отмяна на влязло в сила решение се твърди, че са налице основанията по чл.303, ал.1, т.5 и т.1 ГПК. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК се обвързва с твърдението, че поради неоснователен отказ на съда да допусне събиране на относими към спора доказателства и доказателствени средства, страната е била лишена от възможност да участва в делото. Тези доводи на молителя не са относими към основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, доколкото страната е участвала в производството по делото, направила е доказателствени искания, като отказа на съда да допусне тези искания не може да се отнесе към соченото основание за отмяна на влязлото в сила решение. Не се сочат нови обстоятелства или нови доказателства, които да водят до наличие на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като твърдението че страната е била лишена от тази възможност не е относимо към соченото основание. Предвид изложеното, молителят не сочи обстоятелства, относими към сочените основания за отмяна на влязло в сила решение, поради което молбата следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по молбата следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на 300 лева, представляващи юрисконултско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС