Определение № 4819 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. К. Х., чрез пълномощник Р. Д. Д. /дъщеря/, против определение № 159/15.01.2026 г., постановено по адм. дело № 929/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Поискана е отмяната на оспореното определение, както и връщането му за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Ответната страна – кметът на [населено място], обл. Плевен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в определения за това срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата /наименувана искова молба/, подадена от Д. К. Х. от [населено място], обл. Плевен, чрез пълномощник Р. Д. Д. /дъщеря/, с която се оспорва Писмен отговор с изх. № 258/19.11.2025 г. на кмета на [населено място], обл. Плевен, и производството по делото е прекратено. От фактическа страна по делото е установено, че Д. К. Х. чрез пълномощник – нейната дъщеря Р. Д. Д., подала до кмета на [населено място] искане за издаване на удостоверение за наследници рег. № 223/21.10.2025 г. по отношение на лицето Т. Я. С., [ЕГН], починал на 14.01.1995 г. По така подаденото искане кметът на [населено място] постановил отказ за предоставяне на исканите данни от ЕСГРАОН, обективиран в Писмо рег. № 229/22.10.2025 г. В писмото е указано, че отказът подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването му. Посочено е, че в преписката не се съдържат данни за датата, на която жалбоподателката е уведомена за така постановения отказ, като такива не са предоставени и въпреки дадените от съда изрични указания на ответника. Административният съд посочил, че Д. Х. подала възражение против постановения отказ до кмета на [населено място] – рег. № 246/30.10.2025 г., от което съдът извел извод, че към датата на подаване на възражението същата е била уведомена за постановения отказ, обективиран в Писмо рег. № 229/22.10.2025 г. Именно този момент административният съд счел и като такъв, от който започва да тече срокът за оспорването на отказа. По отношение на подаденото от Х. възражение кметът на [населено място] изготвил Писмо изх. № 258/19.11.2025 г., с което изложил допълнителна обосновка във връзка с постановения отказ. В новото писмо отново е посочено, че същото може да се обжалва в 14 – дневен срок от връчването му по реда на АПК. Въз основа на така установеното, от правна страна първоинстанционният съд приел, че така подадената жалба от страна на Д. К. Х., чрез пълномощник, против писмен отговор с изх. № 258/19.11.2025 г. на кмета на [населено място], обл. Плевен, издаден във връзка с подадено от нея възражение против Писмо рег. № 229/28.10.2025 г., изготвено във връзка с искане за издаване на удостоверение за наследници на Т. Я. С., в което е обективиран отказ за издаване на такова, е недопустима, защото Писмо изх. № 258/19.11.2025 г. има характер на писмен отговор. Прието е, че по делото няма данни Х. да е оспорила пред съда отказ, обективиран в Писмо рег. № 229/22.10.2025 г. на кмета на [населено място]. Напротив, същата е подала възражение до кмета на [населено място], по повод на което ответникът е дал писмен отговор - Писмо изх. № 258/19.11.2025 г., който обаче не представлява административен акт, съответно и не подлежи на обжалване, независимо че в него е посочено обратното. В заключение е посочено също, че възражението не представлява ново искане за издаване на удостоверението за наследници, защото при наличие на влязъл в сила отказ, ново искане до административния орган за извършване на същата административна услуга може да се направи само при настъпване на нови обстоятелства, каквито в случая не са налице. Определението е валидно, допустимо и правилно. Издаването на удостоверение за наследници се извършва въз основа на искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията. Самият документ е удостоверителен административен акт, издаден на основание чл. 24, ал. 1 ЗГР, с който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени в същите наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт. С оглед на това удостоверението за наследници е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Само отказът да се издаде такъв документ може да се обжалва по административен и по съдебен ред. Правилно административният съд е приел, че жалбата на Д. К. Х., чрез пълномощник, подадена против писмен отговор с изх. № 258/19.11.2025 г. на кмета на [населено място], обл. Плевен, издаден във връзка с подадено от нея възражение против Писмо рег. № 229/28.10.2025 г., изготвено във връзка с искане за издаване на удостоверение за наследници на Т. Я. С., в което е обективиран отказ за издаване на такова, е недопустима, защото Писмо изх. № 258/19.11.2025 г. има характер на писмен отговор. Видно от съдържанието на Писмо изх. № 258/19.11.2025 г., на Д. К. Х. са разяснени какви са мотивите за постановяване на отказ за издаване на исканото удостоверение за наследници с писмен отговор с изх. № 258/19.11.2025 г. на кмета на [населено място]. Посочен е правния ред и основанията за издаване на официални документи, какво означава липсата на качеството „наследник“ по закон, както и коментар на приложените от Х. документи. Всичко това не е изричен отказ за издаване на исканото удостоверение за наследници, а е в отговор на подаденото от жалбоподателката възражение против Писмо рег. № 229/28.10.2025 г. на кмета на [населено място], което писмо представлява реалния отказ и него е следвало да обжалва Д. К. Х.. Дори да се приеме, че възражението представлява жалба до кмета на [населено място] против постановения изричен отказ, то щом едноличният орган не е препратил възражението до компетентния орган, то страната е имала възможност да подаде жалба до съответния административен съд. Не може да се приеме изложеното в частната жалба на служебния защитник, че процесното производство е именно такова, защото в този случай оспорването отново ще е недопустимо като просрочено. В заключение следва да се посочи, че Д. К. Х. има възможност отново да инициира ново производство за издаване на удостоверение за наследници на Т. С. при наличието на нови обстоятелства. Като е достигнал до извод за недопустимост на подадената от Д. К. Х. жалба и е прекратил производството по делото, АС Плевен е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,