Определение № 5964 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5137/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217 ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на В. К. В. от гр. Черноморец, чрез процесуалния му представител адв. Стойков, против определение № 2078 от 05.03.2025г. по адм.д. № 296/2025г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнението на Заповед № 8 - Z – 88 от 17.01.2025г. на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 57а ал. 1 във връзка с чл. 57а ал. 3 и ал. 6 ЗУТ е наредено премахването на преместваем обект „дървено бунгало“, поставен без разрешение за поставяне/монтаж в ПИ идентификатор № 81178.58.29 по КК на гр. Черноморец. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Твърди, че по отношение на нареденото за премахване бунгало е спорен въпросът дали представлява преместваем обект или представлява строеж, като твърди, че същото представлява строеж. Поради това твърди, че е логически обосновано, че при предварителното му премахване ще бъдат причини труднопоправими вреди, тъй като не може да бъде възстановено в първоначалния му вид, както преместваемия обект. Навежда съображения, че предварителното изпълнение, при което ще бъде премахнат строеж, а не преместваем обект, ще попречи на извършването на експертиза, която може да установи точно какъв вид е обекта – строеж или предемстваем такъв. Иска определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се спира предварителното изпълнение. Ответникът кметът на община Созопол не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АС – гр. Бургас е приел, че съгласно чл. 217 ал. 1 т. 11 от ЗУТ жалбите не спират изпълнението на заповедите по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ, от която категория е оспорената, като правомощието на съда по чл. 217 ал. 2 от ЗУТ да спре предварителното изпълнение може да бъде упражнено само при условие, че то би могло да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда по аргумент от чл. 166 ал. 4 вр. ал. 2 от АПК. Приел е, че доказването на възможността заповедта да породи вреди, както и тяхното индивидуализиране, е в тежест на жалбоподателя, тъй като в хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК се предполагат. Приел е, че в настоящия случай жалбоподателят не е доказал, че от предварителното изпълнение ще настъпят значителни или труднопоправими вреди, като в искането въобще не се съдържат и конкретни твърдения относно вероятността от настъпването на значителна или труднопоправима вреда. Изложил е съображения, че доводите относно характеристиките на обекта, предмет на заповедта, са ирелевантни за преценката по чл. 166 ал. 2 АПК, включително възможността да бъде извършена съдебно – техническа експертиза за вида и характера на наредения за премахване обект, тъй като е посочил, че е налице възможност по чл. 207 ГПК за предварителното им събиране. Посочил е, че това не е основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. По тези съображения е оставил без уважение искането. Определението е правилно. Процесната заповед е издадена на основание чл. 57а ал. 1 във връзка с чл. 57а ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, предвид което предварителното й изпълнение е допуснато по силата на закона с оглед разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ. Законът за устройство на територията не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл. 213, ал. 1 ЗУТ е приложима нормата на чл. 166 ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, както правилно е приел съдът. Посочените разпоредби допускат спиране на предварителното изпълнение при обоснована от адресата възможност за настъпване на значителна или труднопоправима вреда в резултат на предварителното изпълнение. В тежест на оспорващия е да докаже възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не са наведени твърдения за вероятност от настъпване на труднопоправима или значителна вреда, както и че доказателства в тази връзка не са представени. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция. Действително може да се приеме по житейска логика, че с премахването на обекта за адресата на заповедта ще последва вреда, но това не е достатъчно основание за спиране, тъй като законът иска тази вреда да е значителна и треднопоправима. Правилен е и извода на съда, че при допускане по силата на закона предварително изпълнение, законодателят презюмира наличието на предпоставките по чл. 60 ал. 1 от АПК между които е поставен общественият интерес. Неоснователно е възражението, че с премахването на сградата ще бъде препятствано извършването на съдебно – техническа експертиза, която би могла да установи вида и характера на обекта, предвид наличието на спор досежно това дали се касае за преместваем обект или строеж. Тук е правилен извода на пръвонистнационния съд, че е налице предвидена законова възможност за обезпечаване на доказателства по чл. 207 ГПК, с която възможност могат да бъдат предварително събрани доказателствата досежно този спорен въпрос, който е предмет на производството по същество. Правилен е извода на съда обаче, че това не обосновава наличието на предпоставките по чл. 166 ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. Въпросът относно вида и характера на разпореденото за премахване - строеж или преместваем обект касае съществото на спора, но е неотносим към преценката за наличие на предпоставките за спиране на изпълнението. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в случай на отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й, оспорващият разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,