Решение № 5826 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12981/2010 г.

Решение № 5826 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12981/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ален Сашов Хаджиев от гр. Благоевград срещу решение № 2477/19.07.2010 г., постановено по адм. дело № 8158/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 900024/30.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Благоевград, потвърден с решение № 1035/30.07.3009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 2 485,92 лв. и лихва за просрочие - 1 081,33 лв. Оплакванията на касатора срещу обжалваното решение могат да се обособят в две групи - неправилно прилагане на материалния закон и нормите на ДОПК относно приложението на чл. 122 и съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид обсъждането и кредитирането на представените писмени доказателства. Твърди за нарушение на чл. 124, ал. 1 ДОПК, както и че фактическата обстановка по делото е изяснена и тя сочи, че родителите на касатора Сашо и Мария Хаджиеви са притежавали доходи, които са му предоставени за закупуване на леки автомобили и не е налице превишение на разходите над доходите. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е преценил писмените доказателства за произхода на средствата и изричното изявление на касатора в декларация от 13.04.2009 г., че не е придобивал имущество по безвъзмезден начин, респ. декларацията на родителите му от 21.04.2009 г., че дадените на сина им парични средства са от продажба на имоти. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че правилно органите по приходите са провели ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК поради направени от жалбоподателя разходи за 2005 г. за покупка на лек автомобил за 18 000 лв. и при липса на доходи освен 500 лв. от продажба на друг лек автомобил и че е бил издържан изцяло от родителите си. Възражението на жалбоподателя за допуснато от ревизията нарушение на чл. 124, ал. 1 ДОПК за уведомление за извършване на ревизията по чл. 122 ДОПК и срокът по чл. 124, съдът е приел, че това не представлява съществено нарушение, което да обоснове отмяна на ревизионния акт. По същество съдът е приел, че представените при административното обжалване писмени доказателства - договор за дарение от 31.03.2005 г. между жалбоподателя и родителите му и договор за заем от 1.03.2005 г., сключен между Сашо Хаджиев и трето лице Христо Парасков като частни диспозитивни документи нямат достоверна дата и не притежават материална доказателствена сила. В този смисъл съдът е обсъдил декларацията по чл. 124, ал. 1 ДОПК на жалбоподателя в ревизионното производство, в която не е посочил, че е придобивал движимо имущество по безвъзмезден начин и затова не е доказано извършване на дарение в размер на 20 000 лв. от родителите му. Относно заемните средства, за които се твърди, че бащата на жалбоподателя Сашо Хаджиев е получил от Христо Парасков, дори да се приеме, че са получени, не доказва, че именно с тези средства е закупен автомобилът от жалбоподателя. По тези мотиви съдът е приел, че законосъобразно органите по приходите са определили данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за 2005 г. по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията по чл. 122 ДОПК е извършена, вследствие издадено постановление от 8.12.2008 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Благоевград по повод образувано и водено срещу неизвестен извършител досъдебно производство № 1287/2008 г. за престъпление по чл. 301, ал. 1 НК - подкуп. С това постановление прокурорът е постановил директорът на ТД на НАП - гр. Благоевград да възложи ревизия по ЗДДФЛ на Ален Хаджиев и в изпълнение на това постановление, ревизия по чл. 122 ДОПК е възложена и извършена. В декларацията, която е подписал на основание чл. 124, ал. 3 ДОПК касаторът е отразил, че притежава 3 бр. леки автомобили, които е придобил чрез бартер, както и че изплаща потребителски кредит в размер на 15 000 лв. В тази декларация Ален Хаджиев не е посочил, че е получавал пари от родителите си, включително и средства от продажба на недвижими имоти, собственост на родителите му. Няма посочване в декларацията, че баща му е предоставил средства, които последният е получил от заем. Заемните средства не е доказано по безспорен начин, че са получени от бащата на касатора, тъй като договорът за заем е представен едва при административното обжалване и отново и при съдебното обжалване на ревизионния акт и той не носи достоверна дата, а като частен документ се ползва само с формална, но не и с материална доказателствена сила. Същото се отнася и до представения договор за дарение от 31.03.2005 г. от родителите на касатора в размер на 20 000 лв. В тази връзка единствено доказано е обстоятелството, че тези средства заемодателят е притежавал, видно от представеното банково извлечение на сметката му, но към 31.12.2003 г., а реалното предаване на парите не е доказано, като се има предвид, че само по този начин може да се удостовери, че тези средства са преминали у заемателя. Представеният трудов договор с "Автомобилна администрация", Регионална дирекция - гр. Благоевград е от 22.02.2007 г., поради което с него не се доказва получен доход през ревизирания период - 2005 г. Относно вписания в декларацията потребителски кредит от 15 000 лв., той е изтеглен на 27.09.2007 г., видно от представения договор за текущо потребление и също е неотносим към ревизирания период. Относно оплакването на касатора за неспазване по време на ревизията на срока на уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК, законосъобразни са изводите на решаващия съд, че това не води до незаконосъобразност на ревизионния акт, тъй като това нарушение не е накърнило правата на жалбоподателя да представя доказателства за да постигне оборване констатациите на ревизията, каквото е задължението му по чл. 124, ал. 2 ДОПК Правилно съдът е констатирал в тази връзка, че жалбоподателят дори не е депозирал възражение срещу ревизионния доклад съобразно дадената му възможност с разпоредбата на чл. 117, ал. 5 ДОПК доказателства. Следователно, неспазването на сроковете от приходната администрация не са накърнили правата на жалбоподателя да докаже своите твърдения с всички допустими по ДОПК доказателствени средства. Не се касае до съществени процесуални нарушения, които да доведат до преклудиране правото му на защита и представяне на доказателства, с които да обори законовата презумпция по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,