Определение № 50762 от 26.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение № 99/08.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 518/2021 г. от състав на АС – Пловдив. Не е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че искането за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е неоснователен и е постановил решение в този смисъл, изменяйки решението на първоинстанционния съд. Разглеждайки спора по същество, съдът е приел, че няма несъответствие между нетния доход и имуществото на проверяваните лица. По отношение на финансовата помощ на едноличния търговец от 189 000 лв. съдът е приел, че тя е предоставена от физическото лице на едноличния търговец, под чиято правно организационна форма той развива търговска дейност, не е била върната през периода, но е подлежала на връщане, като не е влязла в активите му, респ. имуществото му, поради което следва да се приеме, че за физическото лице тя е разход, а за едноличния търговец е приход за проверявания период, но едноличният търговец, макар да придобива търговско качество, не е нов и самостоятелен правен субект, отделен от физическото лице, а имуществото на лицето е общо, разделяйки се на два елемента - имущество, включено в търговското предприятие, и имущество, което е извън търговското предприятие. Тъй като посочената сума, явявайки се едновременно разход и приход за физическото лице, съдът е приел, че не би следвало да бъде калкулирана при преценка дали е налице несъответствие между нетния доход на ответниците и придобитото от тях имущество. Същите мотиви съдът е приел за относими и по отношение на допълнителните вноски в ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е едно от проверяваните лица, от 152 000 лв., като е отчетена спецификата на едноличното дружество с ограничена отговорност, но и факта, че едноличният собственик на капитала и негов управител е съпругата на обвиненото в наказателното производство лице, т.е. при проверка на нетните доходи и имущество на проверяваното лице, съпругата му и свързаното дружество, тази сума има характер на разход за първия и същевременно временен приход за третия правен субект, подлежаща на връщане, но макар счетоводно да е била отчетена като такъв, на практика тя не е излязла от общия за тримата патримониум, образуван за целите на ЗПКОНПИ. На база на посоченото заключение на вещото лице и направените въз основа на него правни изводи съдът е приел, че за проверявания период не е установено несъответствие между нетните доходи и имуществото на проверяваните лица, т.е. липсва още един елемент от фактическия състав на правото на отнемане на придобитото от тях имущество. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочи правен въпрос, свързан с наличието на предпоставките за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в случаите, в които правната квалификация на повдигнатото обвинение е променено в хода на наказателното производство в такава, която не попада в посочените престъпления по ЗПКОНПИ. Този правен въпрос е неотносим към производството, доколкото не е обосновал решаващите изводи на съда относно неоснователността на искането. Съдът е обосновал своя извод за неоснователност въз основа на неговия фактически извод за липса на несъответствие между нетните доходи и имущество на проверяваните лица, а не въз основа на извод в насока на сочения правен въпрос. Сочи се правен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.145 ЗПКОНПИ. Съгласно тази разпоредба, на отнемане подлежи имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, ако лицата, които управляват или контролират юридическото лице, са знаели или от обстоятелствата са могли да предположат, че имуществото е незаконно придобито. На отнемане подлежи и незаконно придобито имущество от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице или свързаните с него лица, самостоятелно или съвместно. Съдът не е приел, че не подлежи на отнемане имущество, което проверяваното лице е прехвърлило или е внесло като непарична или парична вноска в капитала на юридическо лице, а е обосновал своите изводи за липса на несъответствие между нетните доходи и имущество на проверяваните лица, отчитайки направените вноски /които не са и вноски в капитал на юридическо лице/. Не е отречено приложението на цитираната разпоредба, но същата е неотносима към правните изводи на съда, тъй като произнасяне по нейното приложение в насоката, в която е поставен правния въпрос липсва. Други правни въпроси в изложението на касационните основания относно допустимостта на обжалването не се сочат от страна на касатора, поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС