Решение № 8607 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. С. Ж. срещу решение № 228/19.01.2026 г., постановено по адм. д. № 1285/2025 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Ж. С. Ж. срещу решение № 1012-26-231-6 от 05.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ Хасково, с което е потвърдено разпореждане [номер]-2140-26-396 от 09.05.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Хасково. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна – директорът на ТП на НОИ Хасково изразява становище за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заявление вх № 2113-26-39 от 10.01.2025 г. Ж. С. Ж. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е установено, че към датата на подаване на заявлението има навършена възраст [възраст] и има осигурителен стаж, както следва - осигурителен стаж от втора категория труд - 12 години, 6 месеца и 17 дни, осигурителен стаж от трета категория труд – 27 години, 7 месеца и 21 дни. На основание чл. 104 от КСО общият стаж, превърнат към трета категория труд за изчисляване на размера на пенсията е 43 години, 3 месеца и 27 дни, сборът от осигурителния стаж и възраст е 102 години, 6 месеца и 8 дни. При съобразяване на тези обстоятелства е приета неприложимост на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като лицето няма навършената възраст и стаж. Обоснована е и неприложимостта на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, тъй като лицето няма навършена възраст 64 години и 8 месеца. Съгласно приложения опис на осигурителния стаж на Ж. Ж., за периода от 02.02.1987 г. до 20.10.1989 г. – 2 г., 8 м. и 18 дни, е заемал длъжност шофьор в АПК Димитровград. За периода от 04.11.1989 до 09.01.2025 г. е работил в Неохим Димитровград, като в описа е отразено времето – част от този период, през което е заемал длъжността шофьор и шофьор на автокран ЗИЛ. В описа е посочено, че трудът за периода от 02.02.1987 г. до 20.10.1989 г. и за периодите на длъжността шофьор в Неохим АД е зачетен от трета категория, а трудът на длъжността шофьор на автокран ЗИЛ е зачетен от втора категория. Според описа осигурителният стаж на лицето от трета категория е 27 г., 7 м., 21 дни, а от втора категория 12 г., 6 м. 17 дни, и превърнат към трета категория възлиза общо на 43 г., 3 м. и 27 дни. При оспорването по административен ред е извършена проверка по разходите на ДОО на лицето. Установено е, че в проверените документи – разплащателни ведомости и азбучници на регистрираните работници на ТКЗС „Раковски“ Димитровград, за периода 02.02.1987 г. – 20.10.1989 г. лицето фигурира с длъжност шофьор – за периода м.02.1987 г. – м.11.1987 г., съответно за периодите м.12.1987 г. – от м.01.1988 г. до м.12.1988 г. и от м.01.1989 г. до м.02.1989 г. фигурира на длъжност неотразена, за м.03.1989 г. фигурира на длъжност неотразена, за периода от м.04.1989 г. до м.10.1989 г. на длъжност неотразена. Извършена е и проверка на разходите на ДОО на Неохим АД. Въз основа на разплащателните ведомости за времето от м.11.1989 г. до м.12.2024 г. е установено, че лицето фигурира в същите с вписана длъжност шофьор-машинист, като няма информация за вида на управляваното от него моторно превозно средство. Установено е, че за периода от 04.11.1989 г. до 30.06.2006 г. и от 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. е бил шофьор на автокран ЗИЛ 130, а за периодите от 01.07.2006 г. до 31.10.2008 г му е било възложено да управлява кран КС 100, чиято товароподемност е над 12 тона. Установено е, че автокран ЗИЛ 130 е с максимална товароносимост под 10 тона. Прието е, че трудът на шофьорите на автокранове с товароподемност до 12 тона не е обхванат от чл. 9, ал. 4 от Инструкция № 13/31.10.2000 г. за прилагане на наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, като осигурителния стаж, положен след 31.12.1999 г. се категоризира в трета категория. Прието е, че положеният от лицето труд като шофьор на автокран за периодите от 01.01.2000 г. до 30.06.2006 г. и от 01.12.2008 г. до 30.11.2008 г. е от трета категория, а положеният такъв като шофьор на автокран КС 100 100 в периодите от 01.07.2006 г. до 31.10.2008 г. и от 01.12.2008 г. до 10.12.2008 г. е от втора категория по чл. 2, т. 25 от НКТП. Относно стажа за периода от 11.12.2008 г. до 31.12.2024 г. е прието, че трудовата дейност на лицето за времето от 11.12.2008 г. до датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е осъществявана като машинист на автовишка Шкода 123, чиято технически допустима максимална маса според свидетелството за регистрация е 15 700 кг. С оглед основното предназначение на автовишката и при съобразяване на длъжностните характеристики за 2010 г., 2011 г., 2017 г. и 2019 г. е прието, че стажът му за посочения период не попада в обхвата на чл. 2, т. 25 от НКТП. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, жалбата на Ж. Ж. е отхвърлена като неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че не е налице приложимостта на чл. 68, ал. 1 и 3 от КСО. Спорът между страните е относно приложимостта на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Административният орган е приел, че лицето не отговаря на изискването да е работил 15 години при условията на втора категория труд. Не е зачетен като втора категория труд трудът, положен за периода от 02.02.1987 г. до 20.10.1989 г. на длъжността шофьор в АПК Димитровград, както и трудът, положен за периода от 11.12.2008 г. до 31.12.2024 г. в Неохим Димитровград. Първоинстанционният съд е определил като правилен извода на административния орган, че положеният от лицето труд за времето от 11.12.2008 г. до 31.12.2024 г. не е от втора категория, а следва да се зачете като такъв от трета категория. Обосновал е изводите си с основните задачи за изпълнение на длъжността, описани в длъжностните характеристики, както и с оглед предназначението на автовишката. По отношение на периода 02.02.1987 г. - м.11.1987 г. съдът е приел приложимост на на т. 52б от ПКТП, отм., съгласно който за втора категория се зачита стажът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Обосновал е приложимостта на т. 66и от ПКТП, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, съгласно които втора категория е трудът на работниците в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Разпоредбата определя отраслите, в които трудът на работниците следва да се зачита за втора категория, като за разлика от т. 52б от ПКТП, за длъжностите по т. 66и от ПКТП не е въведено изискване да са непосредствено ангажирани в селскостопанското производство. Приел е, че такава дейност е извършвана от лицето за периода м.02.1987 г. – м.11.1987 г. за останалата част от спорния период, а именно м.12.1987 г. – м.10.1989 г. съдът е приел,, че не се установява по категоричен начин, че трудът на лицето като шофьор е такъв, обслужващ селскостопанското производство. Приел е, че по т. 6и от ПКТП, вр. чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС следва а се зачете само положеният от лицето труд за периода м.02.1987 г. – м.11.1987 г., а именно 11 месеца, а положеният такъв за периода м.12.1987 г. – м. 10.1989 г. следва да се зачете за трета категория. Формиран е извода, че независимо от това не се обуславя приложимостта на чл. 69б, ал. 2 от КСО за наличието на 15 години при условията на втора категория труд, доколкото с прибавянето на труда за периода м.02.1987 г. – м.11.1987 г. осигурителният стаж от втора категория труд възлиза на 13 г., 5 м. и 17 дни. Решението е правилно. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че чл. 68 от КСО регламентира придобиването на право на пенсия, без да отчита вида на полагания труд и заеманата длъжност. Отграниченията от това общо правило се съдържат в чл. 69 – придобиване право на пенсия от военнослужещите по ЗОВСРБ, от държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл. 69а – придобиване право на пенсия от балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации, чл. 69б – придобиване право на пенсия от лицата работещи при условията на първа и втора категория труд, чл. 69в – придобиване право на пенсия от учителите. Спорът между страните е относно приложимостта на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Изискването за придобиване на право не пенсия е лицата да са работили 15 години при условията на втора категория труд. Административният орган приема, че лицето има 12 години, 6 месеца и 17 дни, положени при условията на втора категория труд. Спорът между страните е относно полагания труд за периода от 11.12.2008 г. до 31.12.2024 г., като разбирането на административния орган е, че трудът, полаган за този период следва да се зачете от трета категория труд, Разбирането на Ж. Ж. е, че полаганият труд е от втора категория труд. Вторият спорен период между страните относно категорията труд е периода м.12.1987 г. – м.10.1989 г., като разбирането на административния оран е че полаганият труд следва да се зачете като трета категория труд, разбирането на лицето е, че полаганият труд е от втора категория. Първоинстанционният съд възприема разбирането на административния орган, като изводите му са правилни. Установено е, че за първия спорен период Ж. Ж. е работил машинист автовишка, като е управлявал автовишка шкода с товароносимост 15 700 кг. За процесния период приложими са разпоредбите на наредбата на категоризиране на труда при пенсионирани, като член 2 определя труда от втора категория. Съгласно чл. 2, т. 25, от втора категория е трудът, полаган от шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Съгласно чл. 9, ал. 34 от инструкция № 13 от 31 октомври 2000 г. за прилагане на наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, от втора категория е трудът, положен на длъжности, обхванати с чл. 2 от наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. По т. 25 – шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари – товароносимост 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина на използване и вида на пренасяния товар – цистерни автокранове, бетонови разтвори, превоз на цимент, брашно, прахообразни материали, сондажна апаратура, автостълби, автолаборатории, автоработилници и др. шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя. Представените длъжностни характеристики за периода на Ж. Ж. установяват заемане на длъжността машинист автовишка, като основните задачи и функции на длъжността са да управлява и обслужва в съответствие с работната инструкция поверената му машина, при повдигане на хора за извършване на строително ремонтни работи. Функции на длъжността са да поддържа техническото състояние на машините, с които работи, да участва в ремонта на машината, да спазва нормите за разход на гориво. Работата на лицето съобразно длъжностните характеристики не е свързана с ежедневно пътуване, а с придвижване на автовишката до отделни обекти, обикновено на кратки разстояния и се характеризира с продължителни престои на един обект, при които операторът управлява само подвижната уредба, за да повдига работници на височина за извършване на строително ремонтни работи. При съобразяване на така установените обстоятелства, като правилно следва да се определи разбирането на първоинстанционния съд, че полаганият от Ж. Ж. труд за спорния период не попада в обхвата на чл. 2, т. 24 от наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно втория спорен период, а именно периода м. 12.1987 г. м.10.1989 г. за посочения период, съгласно разплащателните ведомости на ТКЗС, Димитровград фигурира на длъжност шофьор, за периода м.02.1987 – м. м.11.1987. По отношение на част от този посочен период, а именно м.02.1987 г. – м.11.1987 г. изводите на първоинстанционния съд са правилни. Правилно първоинстанционният съд е съобразил т.52б от правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно който за втора категория се зачита стажът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Съгласно т. 66и от правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, втора категория е трудът на работниците в говедовъдството, овневъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че следва да се приеме, че разпоредбата има предвид и работниците, чиито труд като шофьори е обслужвал селскостопанското производство. Заемането на посочената длъжност от лицето съответства на събраните по делото доказателства. За спорния период м.11.1987 г. – м.02.1989 г. се установява, че лицето е работило в ТКЗС Димитровград, на длъжност неотразена. По делото липсват доказателства за вида на изпълняваната от лицето длъжност. По делото не са събрани преки доказателства от вида на посочените такива в чл. 40, ал. 1 от наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за изпълнение на посочените дейности – в трудовата и служебна книжка няма отразени вписвания, няма в разплащателните ведомости. Така направените изводи не се отричат от свидетелските показания, като следва да се съобрази чл. 104, ал. 10 от КСО, съгласно който категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени и от работодателя, осигурителя, при който е положен трудът и по време на полагането му. При съобразяване на така направените фактически и правни изводи, решението на първоинстанционния съд е правилно. От страна на ответника е направено искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, което е основателно, като следва да се присъдят разноски в размер на 100 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение