Решение № 101 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 743/2011 г.

Решение № 101 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 743/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу решение от 8.02.2011 г., постановено по гр. д. № 2/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.11.2010 г. по гр. д. № 11823/2010 г. на Пловдивски районен съд в частта за уважаване на предявените от И. А. П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, последният за сумата 3429,16 лв. и след отмяна на същото решение в отхвърлителната част е уважил иска в останалата част до пълния предявен размер 4472,82 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Касационното обжалване е допуснато с определение № 20 от 9.01.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В. съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в заповедта не е посочено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а обстоятелството, че в предизвестието за уволнение това е направено, е ирелевантно за спора. С решение № 206 от 29.02.2000 г. по гр. д. № 617/1998 г. на ВКС, III г. о. е прието, че с отправяне на предизвестието за уволнение работодателят е упражнил своето право да прекрати трудовото правоотношение с работника и това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено то. Настоящият касационен състав намира за правилна практиката, изразена в решение № 206/2000 г. на ВКС. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба И. А. П. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмено становище. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за в частта за уважаване на предявените от И. А. П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, последния за сумата 3429,16 лв. и след отмяна на същото решение в отхвърлителната част е уважил иска в останалата част до пълния предявен размер 4472,82 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. В. съдът е приел, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като в заповедта не е посочено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а обстоятелството, че в предизвестието за уволнение това е направено, е ирелевантно за спора. Установено е, че И. А. П. е изпълнявал длъжността "шофьор" в [фирма], по силата на безсрочен трудов договор. На 13.06.2010 г. работодателят е отправил до служителя предизвестие за едностранно прекратяване на трудовия договор /връчено на същата дата/ на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, на които променени изисквания П. не отговаря, тъй като не притежава А. - свидетелство за водач, превозващ опасни товари. Изискването за притежаване на посоченото свидетелство за заеманата от П. длъжност е въведено с длъжностната характеристика от 2010 г., връчена му на 29.04.2010 г. Безспорно служителят не притежава професионалната квалификация, която е установена като изискване за изпълняваната работа. При тези данни издадената заповед № 210 от 1.06.2010 г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 13.06.2010 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, връчена на 11.06.2010 г., има само констативен характер. С отправяне на предизвестието за уволнение работодателят е упражнил своето право да прекрати трудовото правоотношение с работника и това е моментът, към който следва да се извърши преценка съществувало ли е потестативното право на уволнение и надлежно ли е упражнено то. Неправилно въззивният съд е преценявал законността на уволнението с оглед заповедта за уволнение, а не с оглед на предизвестието за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя. Работодателят има право да промени първоначално предявените към работника или служителя изисквания за вид и степен образование и за професионална квалификация, и ако той не отговаря на новите изисквания, да прекрати трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. За да се упражни правомерно правото на уволнението на това основание, следва да има въведена промяна в образователните условия за изпълнение на трудовата функция. В разглеждания случай работодателят е установил, че е въвел ново изискване за професионална квалификация за длъжността - да притежава А. - свидетелство за водач, превозващ опасни товари - спрямо изискванията, които е въвел за заемане на длъжността към момента на възникване на трудовото правоотношение за конкретната длъжност, на които работникът не отговаря. Работодателят е установил в спора за законосъобразността на уволнението, че въведеното с длъжностната характеристика изискване за професионална квалификация се отнася до заеманата от работника длъжност; че то е различно от изискването, което е действало към момента на заемане на длъжността и че работникът не отговаря на тези изисквания. След като тези обстоятелства са установени по делото, следва, че е доказано наличието на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с предизвестие от работодателя, поради което уволнението е законосъобразно, а оттам - са неоснователни обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 от ГПК то следва да се отмени в обжалваната част и се отхвърлят предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение,