Определение № 131 от 15.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1206/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК, образувано по молба с вх. на ВКС № 5181/30.06.2020 г. на ищеца „Медицински център Есте Клиник” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Д. Т., за изменение на постановено по делото на основание чл.288 ГПК определение № 192/27.03.2020 г. в частта, с която са присъдени на ответната страна в спора „Естелайн-Медикъл-ИПСМД” ЕООД разноски в размер на 2000 лв. Изложени са съображения за прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК, като съобразно извършените конкретни правни действия по делото пред ВКС и фактическата сложност на делото, счита, че следва да бъде намален до 500 лв. Насрещната страна, „Естелайн-Медикъл-ИПСМД” ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. А. И., излага становище за правилност и законосъобразност на постановеното определение в частта за разноските и неоснователност на молбата. Молбата е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но по същество е неоснователна. С определение № 192/27.03.2020 г. по настоящото дело не е допуснат касационен контрол по жалба на „Медицински център Есте Клиник” ЕООД против решение № 254/30.01.2019 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. № 4502/2018 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по т.д. № 6491/2016 г., с което са отхвърлени исковете на „Медицински център Есте Клиник” ЕООД срещу „Естелайн-Медикъл-ИПСМД” ЕООД по чл.76 ал.1 т.1 ЗМГО, вр. чл.13 ал.1 т.2 ЗМГО за установяване на нарушение на национална търговска марка № 71157 AestheClinic – комбинирана при предоставяне от ответника на медицински услуги в обхвата на регистрираната търговска марка, използвайки знак AestheLine и иск по чл.76 ал.1 т.2 ЗМГО за осъждане на ответника да преустанови нарушението – използването на знака AestheLine при предоставяне на медицински услуги в обхвата на регистрираната национална търговска марка № 71157 AestheClinic - комбинирана. Съдебният състав се е произнесъл и по искането на „Естелайн-Медикъл-ИПСМД” ЕООД, в качеството на ответник по касация за разноски като е присъдил в негова полза такива в размер на 2000 лв. на основание чл.78 ал.3 ГПК. Молителят поддържа като основание за искането за изменение на така постановения съдебен акт довод, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.7 ал.1 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Вярно е, че съгласно чл.7 ал.1 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредбата, базата за изчисляване на минималния размер на адвокатското възнаграждение за защита по делото за неоценяеми искове е в по-малък размер от присъдения. Но превишението не е достатъчно, за да бъде намалено възнаграждението на основание чл.78 ал.5 ГПК. Законът обуславя намаляването на адвокатското възнаграждение в хипотеза на чл.78 ал.5 ГПК с изискването заплатеното възнаграждение да е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. Преценката на фактическата и правна сложност на развилото се пред ВКС производство по чл.288 ГПК не позволява да се направи извод, че платеното от ответника по касация „Естелайн-Медикъл-ИПСМД” ЕООД адвокатско възнаграждение от 2000 лв. е прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 ГПК. Ето защо, доколкото не е изпълнено изискването на чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност, възнаграждението не подлежи на намаляване до минималния размер, предвиден в чл.7 ал.1 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: