Определение от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6768/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Иванова, срещу Решение № 2829/26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 11866/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което по жалба на Х. Т. М. е прогласена нищожността на РА № Р-22221721004951-091-001/24.04.2023 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение № 1442/10.10.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП. С оспореното решение ревизионният акт е отменен поради липса на териториална компетентност на органа, възложил ревизията, като е прието и че същият изхожда от лице, неотговарящо на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК. С молба от юрк. Венева, в качеството ѝ на пълномощник и процесуален представител на касатора, подадена в открито съдебно заседание от 11.11.2024 г. по настоящото дело, е поискано спиране на съдебното производство до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 2/2024 г. по описа на ВАС. Като съобрази гореописаното, както и че с Разпореждане от 27.09.2024 г. на Председателя на Върховния административен съд е образувано тълк. д. № 2/2024 г. по описа на този съд за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите - служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), определен със заповед по чл. 112, ал. 1, т. 1 ДОПК на директора на друга ТД на НАП въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП), по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция?“, настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките за спиране на съдебното производство. Предвид изложеното и доколкото решението, което ще бъде постановено по цитираното тълкувателно дело ще бъде от значение за правилното решаване на настоящото дело, същото следва да бъде спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. по описа на Върховния административен съд. С оглед изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 292 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Осмо отделение,