Определение № 9966 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. М. В. от гр. София против Разпореждане № 22263 от 03.06.2026 г., постановено по адм. дело № 2554/2023г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е върната касационната му жалба вх. № 12827/16.04.2026 г. против Решение № 1608/14.01.2026 г. по адм. дело № 2554/2023 г. по описа на АССГ. Иска се отмяна на определението и определяне на срок за отстраняване нередовностите на касационната жалба, определени от АССГ с Разпореждане № 15171/21.04.2026 г. по същото дело. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на Г. М. В. против решение № 1608/14.01.2026 г. по адм.дело № 2554/2023 г. по описа на АССГ. С Разпореждане № 15171/21.04.2026 г. съдът е оставил касационната жалба без движение, като е указал на касатора в 7-дневен срок да внесе по сметка на ВАС държавна такса в размер на 35,79 евро и представи вносната бележка в АССГ по делото; да представи приподписана от адвокат касационна жалба ведно с пълномощно за извършването на това действие. Съдът е установил, че разпореждането е връчено лично на Г. В. на 22.05.2026 г. В указания от съда срок (изтекъл на 29.05.2026 г.), както и към момента на постановяване на обжалваното разпореждане, нередовностите на жалбата не са отстранени. Указано е, че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната. По тези съображения, с обжалваното разпореждане АССГ е върнал частната жалба на Г. В. против Разпореждане № 22263 от 03.06.2026 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. В случая, не се претендира възстановяване на срок за обжалване, по реда на чл. 161 от АПК, а се претендира възстановяване на изтекъл срок за изпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовност на касационна жалба. На основание чл. 64, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съгласно чл.64, ал.3, изр.трето, не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. От приложените към молбата доказателства не се установява твърдението на жалбоподателя, че упълномощеният от него адвокат П. Маркова е била възпрепятствана да изпълни указанията, дадени с процесния акт за периода 22.05.2026г. – 29.05.2026г., когато е започнал да тече и е изтекъл срокът за отстраняване на указаните нередовности на касационната жалба. От приложените извлечения на самолетни билети не може да се установи за коя година се отнасят, но дори да се приеме, че касаят периода от декември 2025-та година до май 2026-та година, видно от същите, адв. Маркова е била извън страната до 26.05.2026 г. - преди изтичане на срока за изпълнение на указанията. В допълнение, твърдението на жалбоподателя, че не е могъл да изпълни указанията поради влошено здравословно състояние са неоснователни. Въпреки здравословното му състояние, нямало е обективни пречки страната да се свърже с адвоката си и да я уведоми за дадените от съда указания за представяне на документ за внесена държавна такса и касационна жалба, приподписана от адвокат през целия 7-дневен срок, който е започнал да тече на 22.05.2026 г. и е изтекъл на 29.05.2026 г. От изложеното следва, че срокът не е пропуснат, поради особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и не са налице основания за продължаването му. Отделно от изложеното, налице е второ основание, за да не се допусне възстановяване, съгласно чл.64, ал.3, изр.трето ГПК, субсидирано приложим на основание чл.144 АПК, тъй като е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие, при своевременно направено искане за това. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основанията по чл. 64, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 22263 от 03.06.2026 г., постановено по адм. дело № 2554/2023г. по описа на Административен съд – София-град, поради което искането следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,