Определение № 223 от 12.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 5066 от 18.06.2020 г. на М. А. Д. чрез адв. И. Ш. от АК - Т., за отмяна на влязло в сила р ешение № 118 от 11.03.2020 г. по гр. д. № 99/2020 г. на РС - Монтана, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят М. А. Д., поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като в нарушение на процесуалните правила е била лишена от възможност да участват в производството пред съда и да защити правата си. Ответната страна Х. Р. Д., изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, а с оглед изложените в молбата за отмяна съображения, поддържаното отменително основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С решението чиято отмяна се претендира е утвърдено постигнатото споразумение между Х. Д. и М. Д., съгласно чл. 127 СК съобразно което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. Х. Р., е продеоставено на бащата, майката се е съгласила да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), платими на всяко 1 -во число на съответния месец за който се дължи издръжката, считано от 01.01.2020 г. до настъпване на причини и обстоятелства за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до окончателното изплащане,определено е местоживеене на детето при бащата, а майката има право на лични отношения както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09:30 ч. до 18:30ч., без преспиване в дома на майката до навършване на 3 годишна възраст на детето, а след навършване на 3 годишна възраст на детето, режима се изменя без допълнително споразумение, както следва: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, като майката ще взима детето в 09:30 ч. на съботния ден и ще връща детето на бащата в 18:30 ч. на неделния ден, като детето ще преспива в дома на майката, както и един месец без прекъсване през лятото, който месец да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; всяка нечетна календарна година, детето ще прекарва Коледните празници с бащата, а всяка четна календарна година по време на Коледните празници за 4 последователни дни от 10.00 часа на 24-ти декември до 18.00 часа на 27-ми декември, с преспиване на детето при майката; Всяка четна календарна година, детето ще прекарва Новогодишните празници с бащата, а всяка нечетна календарна година, по време на Новогодишните празници за 4 последователни дни от 10.00 часа на 29-ти декември до 18.00 часа на 1-ви януари следващата година, с преспиване на детето при майката; Всяка четна календарна година, детето ще прекарва В. празници с бащата, а всяка нечетна календарна година за В. празници, за времето от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на четвъртия ден, с преспиване на детето при майката, както и на рождения ден на майката. В молбата си за отмяна молителката твърди, че e била лишена от възможността да участва в делото поради нарушения на процесуалните правила касаещи надлежното връчване на призовките на делото и молителката не е била призована редовно за провеждането на откритото съдебно заседание. Твърди се, че призовката за насрочването на съдебното заседание е получена от насрещната страна по делото Х. Д. в нарушение на императивната разпоредба на чл. 46, ал.2 ГПК, в резултат на което молителката е лишена от възможността да участва в делото и да упражни процесуалните си права. Настоящият състав на IV – г.о. приема, че молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане по следните съображения: Решението, чиято отмяна е поискана представлява съдебен акт, постановен в производство по спорна съдебна администрация и същият не подлежи на отмяна по реда Глава двадесет и четвърта "Отмяна на влезли в сила решения" на ГПК, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т. 4 от т. Решение № 7/31.07.2017 г. по Тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в която точка е прието, че влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС съдебните решения, постановени в производство по спорна съдебна администрацията са актове, постановявани при упражняване от съда правомощия на съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения, съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Въпросните решения са обжалваеми и за да влязат в сила трябва да са налице предвидените в закона предпоставки. Необжалваемостта, като правен ефект, настъпва от различни моменти, очертани с разпоредбата на чл. 296 ГПК. С изключение на хипотезата по чл. 296, т. 1 ГПК /решения, които не подлежат на обжалване/, във всички останали случаи / чл. 296, т. 2 и т. 3 ГПК / необжалваемостта е следствие от определени юридически факти - изтичане на законен срок и процесуално бездействие на заинтересованата страна, легитимирана да обжалва решението, оттегляне или отказ от жалбата, неуважаване на подадената въззивна жалба и т. н. Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност. Тяхната обжалваемост не ги прави идентични, нито близки по правен ефект с решенията, които се ползват със силата на пресъдено нещо. Посоченият вид решения не са годни да породят сила на пресъдено нещо. Те нямат за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо. С тях не се разрешава материалноправен спор относно съществуването на такова право, чрез правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/ в аспектите на нейното проявление - право потвърждаващо или право отричащо действие към момента на приключване на устните състезания. Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост. Решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация, имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на ползването на съсобствен недвижим имот, промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца и др./, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Тези въпроси не са от естество да формират предмет, годен да породи сила на пресъдено нещо. Поради изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Предвид изложените съображения, съдът: