Решение № 21 от 26.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1659/2024 г.

Производството е по реда на чл.250 ГПК. Образувано е по молба на А. И. А. за допълване на постановеното по делото решение №275 от 23.09.2025 г., чрез посочване „какво множество непогасени публични задължения е имала Кооперация Самопомощ и на каква сума възлизат същите, кои и кога за изтекли по давност, като изложи подробни мотиви върху каква сума отменя тази сделка“, както и чрез посочване, че „недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба за обявяване на недействителността“. Ответникът по молбата НАП, чрез Б. Х.-Т. - главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ на НАП София оспорва молбата по чл.250 ГПК като неоснователна. Ответниците М. Г. А., Т. И. А. и Кооперация „Самопомощ“ /в ликвидация/, [населено място] не представят отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото приема следното: С решение №275 от 23.09.2025 г., постановено по т.д. №1659/2024 г., ВКС, І т.о. отменя решение №60 от 26.01.2024 г., поправено с решение №306 от 14.05.2024 г., постановено по т.д. №606/2023 г. по описа на Апелативен съд- София, и обявява за недействителна по отношение на Държавата на сделката, сключена между Кооперация „Самопомощ“, ЕИК[ЕИК] и И. А. Н., ЕГН [ЕГН], обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №69/11.11.2016 г., т.IIА, рег. №3198, нот.дело №238/2016 г., на Нотариус №239 от регистъра при НК, по иск предявен от НАП, чрез Б. Х.-Т. - главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ на НАП София срещу Кооперация „Самопомощ“ /в ликвидация/, М. Г. А. и И. А. Н., заместен на основание чл.227 ГПК от Т. И. А. и А. И. А., на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК. Съгласно чл.250, ал.1, изр.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, т.е ако липсва формирана воля на съда относно част от спорното право /ако е делимо/ или относно един или повече от съединените искове. По реда на чл.250 ГПК не могат да бъдат отстранявани други пропуски на съда при постановяване на решението, включително липса на мотиви, необсъждане на доказателства, доводи и възражения на страните. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че мотивите към постановения съдебен акт /решение, определение, разпореждане/ не подлежат на допълване по реда на чл.250 ГПК. В настоящия случай молителят е ответник по иск, предявен от НАП, чрез Б. Х.-Т. - главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ на НАП София, на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, а молбата му по същество представлява искане за допълване и изменение на мотивите на съдебния акт. Съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, като твърдяната от молителя непълнота на мотивите, дори да е налице, не представлява основание за допълване на решението по чл.250 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение