Определение № 9417 от 02.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8751/2026 г.

Образувано е по частна жалба на П. А. А. и В. А. А., подадена чрез пълномощника адвокат Х. Каленски, против определение № 19646 от 20.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1222/2026 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Частните жалбоподатели навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват изводите на съда, че към момента на издаването на процесната заповед - 2018 г., не са били собственици на служещия имот. Заявяват, че са го придобили, съгласно нотариалния акт от 2025 г. - от датата на започналото владение в тяхна полза и към момента на издаването на заповедта са били негови собственици. С това обосновават правния си интерес, който считат, че следва да се преценява към момента на подаването на жалбата, а не към момента на издаването на акта. Оспорват и изводите, че са пропуснали срока за обжалването на заповедта и че са узнали за нея още през 2023 г. или 2025 г., защото тогава тя не им е била редовно съобщена по реда на АПК. Считат, че с акта на съда са лишени от достъп до правосъдие и проверка за законосъобразност на заповедта с която е учреден сервитут върху имота им. Молят за отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по същество. Ответникът - кмет на район „Нови Искър“, Столична община, не представя писмен отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежни страни, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на П. А. и В. А. против заповед № РНИ 18-РД 09-203/03.08.2018 г. на кмета на район „Нови Искър“, Столична община, с която в полза на К. П. И. е учредено право на преминаване през поземлен имот с идентификатор (ПИ) 00357.5352.100 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Нови Искър - служещ имот, със засегната площ от 60 кв. м., за който е отбелязано, че е с неизвестен собственик. Сервитутът е учреден за достъп до ПИ 00357.5352.119, собственост на заявителката К. И.. Изрично е отбелязано в заповедта тя да се впише от И. по партидата на служещия имот. Съдът е установил, че П. А. и В. А. са подали молба-декларация за извършване на обстоятелствена проверка на 23.03.2023 г., по която е издадено от администрацията удостоверение на 29.11.2023 г., че ПИ 00357.5352.100 не е държавна или общинска собственост. Изрично в удостоверение е посочено, че е приложена заповед № РНИ 18-РД 09-203/03.08.2018 г. за учреденото право на преминаване, която е надлежно вписана. Впоследствие са се снабдили с нотариален акт [заличен текст], вписан на 22.04.2025 г., с който са признати за собственици на ПИ 00357.5352.100 по давностно владение и наследство. Видно от преписката, след това, във връзка с жалби на К. И., че я възпрепятстват да осъществява учреденото й право на преминаване, П. А. и В. А. са били уведомявани многократно с писма от администрацията - последно на 05.12.2025 г., че за ПИ 00357.5352.100 има вписана заповед № РНИ 18-РД 09-203/03.08.2018 г. за учредяване право на преминаване и следва да я спазват. За да направи извод за недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК, административният съд е приел, че жалбоподателите не могат да обосноват правен интерес от оспорването, защото са придобили ПИ 00357.5352.100 след като той вече е бил обременен с вещни права в полза на трето лице, а към момента на издаването на процесната заповед - не са били негови собственици. По отношение представения от тях частен писмен договор за имота в полза на техни наследодатели и свързаните с него доказателства, е посочено, че те не могат да се квалифицират като акт за собственост, който да е вписан и проверим. За да приеме просрочие на оспорването съдът е изложил, че П. А. и В. А. са узнали за първи път за заповедта с връчването на удостоверението от 29.11.2023 г. и са уведомени за издаване й във връзка с производството по недопускането на К. И. да се ползва от учреденото й право на 21.10.2025 г. и 06.11.2025 г. (последно на 05.12.2025 г.), а са подали жалбата си едва на 23.01.2026 г. Определението е правилно съобразно първото от изложените от АССГ основания. Наличието на правен интерес от оспорване на административен акт е процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за която съдът следи служебно, като липсата на тази предпоставка води до недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т. 4 АПК. Основният спорен въпрос при установяване на правния интерес за П. А. и В. А. да обжалват заповед № РНИ 18-РД 09-203/03.08.2018 г., е към кой момент те се легитимират като собственици на ПИ 00357.5352.100 - дали от издаването нотариалния акт през 2025 г., или както твърдят - от датата на започналото владение в тяхна полза. Очевидно началото на владението не може да се приеме за момент на възникване на правото на собственост, тъй като чл. 79 от Закона за собствеността (ЗС) свързва придобиването му с изтичането на нормативно предвидения срок. В тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, изрично е указано, че основанията за възникването на правото са изтичането на срока и осъщественото владение, като допълнително се посочва и основния принцип, че вещните права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това, с цел както зачитане волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност. Следователно изтичането на срока, макар да води до придобиване на правото, за противопоставянето му на трети лица е необходимо е и манифестирането му. Следва да се има предвид също, че както административният орган, така и съдът в хода на обжалването на административните актове, могат да установяват правото на собственост само въз основа на издадените титули за собственост - в случая нотариалния акт от 2025 г. и не е допустимо да се проверява дали и кога е изтекла придобивна давност. Това налага да бъде споделен изводът на АССГ, че за целите на настоящото производство жалбоподателите могат да се легитимират като собственици на ПИ 00357.5352.100 само с нотариалния акт от 2025 г., т. е. почти седем години след издаването на процесната заповед. Следва да бъде отчетено също, че при оспорването на административен акт за незаконосъобразност, правният интерес, съответно собственическите права, следва да съществуват към момента на издаването на оспорения акт. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 16.04.2013 г. на ВАС по т. д. № 1/2012 г., единствено при оспорване за нищожност, (каквото процесното не е) правният интерес се преценява към момента на подаването на жалбата. Собственическите претенции на жалбоподателите не могат да дерогират процесуалните правила на избрания ред за правна защита. Предвид горното, като е оставил без разглеждане първоинстанционната жалба и е прекратил производството по делото, съдът правилно е приложил нормата на чл. 159, т. 1 АПК. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение