Определение № 33 от 23.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3601/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на „Терра гроуп“ЕАД за допълване на определение № 433/11.10.2019г., постановено от ВКС ІІІ ГО, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба срещу определение на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение на Варненски районен съд, с което делото е било изпратено по подсъдност на Пловдивски районен съд. Молителят твърди, че като насрещна страна по частната касационна жалба е направил разноски в размер на 500лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, поради което иска присъждането им. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е неоснователна, защото актът на съда, с който приключва производството по установяване на подсъдност няма характер на актът по чл.81 ГПК, с който приключва делото на всяка от инстанциите. От систематическото тълкуване на нормата на чл. 81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК следва, че актът, който приключва производството на всяка инстанция е актът, с който искът се уважава или отхвърля, респективно се прекратява производството по иска, доколкото отговорността за разноски възниква само в тези три случая. Нормите, уреждащи отговорността за разноски са изключителни, поради което не могат да се прилагат по аналогия или да се тълкуват разширително, откъдето следва, че актът, с който приключва производството по установяване на подсъдност е извън приложното поле на чл.81 ГПК и съдът не се произнася отделно по разноските, направени само в това производство. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО