Определение № 2662 от 30.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1648/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С разпореждане №.6406/14.03.24 по ч.г.д.№.5430/23 на СГС, ІVГс., е върната частна жалба вх.№.2950/10.01.24 на П. М. Б. срещу разпореждане от 14.12.23 по същото дело. Срещу горепосоченото разпореждане е постъпила частна жалба от П. М. Б.. Съдът, като обсъди приложените доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. С разпореждане №.6406/14.03.24 е прието, че частна жалба вх.№.2950/10.01.24 се връща, тъй като жалбоподателят не е отстранил в срок нередовността й; указано му е било в едноседмичен срок от съобщението да уточни в какво се състои порочността на обжалвания от него акт и да посочи какво искане се отправя към съда във връзка с него, но с представената молба за уточнение указанията не са надлежно изпълнени. Съгласно Тълкувателно решение 6/17 от 15.01.19 по тълк.д.№.6/17, ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. Законът предвижда частната жалба да съдържа указание в какво се състои порочността на обжалваното определение, но отсъствието на такова указание не е основание за оставянето й без движение и за връщането й. Тя е редовна и по нея съдът дължи произнасяне при условията на чл.278 ал.2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269 изр.2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. По силата на чл.217 ал.2 ГПК (отм.) и чл.218к ГПК (отм.), а сега - чл.278 ал.2 ГПК и чл.274 ал.2 ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, винаги е разполагала с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. По този начин тя изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност. Поради това и подадената бланкетна частна жалба не само е редовна, но чрез нея страната може ефективно да защити правото си, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Предвид горепосочените постановки е видно, че неизпълнението на дадените от СГС указания не води до нередовност на жалбата и не съставлява основание за връщането й. Насочването й срещу посоченото в нея определение недвусмислено указва на искане за отмяната му, а липсата на указание в какво се състои порочността му не е основание за връщането й-дължи се служебна проверка, като искания и оплаквания извън предмета на спора са ирелевантни. С оглед на изложеното атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и следва да се отмени. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,