Определение № 96 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1258/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 608/14.02.2020 г., подадена от М. Н. П., чрез адвокат И. И., срещу определение № 54 от 8.01.2020 г. по гр. д. № 327/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на М. П. по чл. 248 ГПК за изменение на решението по делото в частта на разноските - съдът да приеме, че П. не дължи съдебни разноски на насрещните страни Р. К. Т. и Д. Г. Т.. При постановяване на обжалваното определение съдът е посочил, че във въззивната инстанция искът с правно основание чл. 108 ЗС е бил отхвърлен против Р. Т. и Д. Т., поради което по правилата на чл. 78, ал. 3 ГПК същите имат право на разноски, доколкото са поискали такива в хода на устните състезания. Визирал е, че Т. не са представили списък на направените разноски, но е приел, че съгласно Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС липсата на списък препятства страната единствено да иска изменение на решението в частта за разноските по правилата на чл. 248 ГПК, каквато хипотеза в случая не е налице. Изложил е, че с решението си е определил разноските по правилото на чл. 78 ГПК, с оглед крайния изход от спора. Въззивният съд е посочил, че таксите за въззивното обжалване са били внесени по повод подадена от тримата ответници въззивна жалба, поради което сумата трябва да се разпредели пропорционално върху тях; що се касае до договора за правна защита и съдействие на адвокат К. за въззивната инстанция, той е подписан и от тримата въззиваеми и във въззивната жалба тя е претендирала разноски общо за тримата си доверители, без да прави разграничение, поради което разноските също следва да се поделят между тримата, които са ги направили. Жалбоподателката сочи, че съдът не е съобразил, че договорът за правна защита и съдействие № 0000178/17.06.2019 г. не е подписан от Р. К. Т. и Д. Г. Т. и нито един от тях не е направил разход за адвокат пред въззивния съд. Твърди, че в представения списък по чл. 80 ГПК не е посочено коя страна е направила разноски. Излага, че Р. Т. и Д. Т. не са заплатили и държавна такса по жалбата си, доколкото като платец в представеното банково бордеро е посочена Н. С. Т.. Относно присъдените от въззивния съд разноски за първоинстанционното производство в размер на 300 лв. за адвокатска защита, М. П. се позовава на липсата на представен пред първоинстанционния съд списък по чл. 80 ГПК от страна на Р. Т. и Д. Т.. Р. Т. и Д. Т. не са депозирали отговор на частната жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване изискванията на ГПК. С решение № 909 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 360/2016 г. Районен съд – Гоце Делчев е уважил изцяло предявените от М. Н. П. срещу Г. К. П., Р. К. Т. и Д. Г. Т. искове по чл. 108 ЗС, като е признал ищцата за собственица на спорния недвижим имот и е осъдил тримата ответници да й предадат владението върху него. След подадена въззивна жалба от Г. К. П., Р. К. Т. и Д. Г. Т., с решение № 3374 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 327/2019 г. Окръжен съд – Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение в частта, в която Районен съд – Гоце Делчев е признал за установено, по предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС, по отношение на Г. К. П., Р. К. Т. и Д. Г. Т., че М. Н. П. е собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № *, том *, дело № */**.1999 г. на нотариус Е. Л.-О., на следния недвижим имот: 1/3 ид. ч. от дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот - парцел *, с планоснимачен номер * от квартал 34 по плана на [населено място], [община], област Б., утвърден със заповед № 13 от 1987 г. на кмета на общината, с площ на целия имот от 846 кв. м, при съседи на имота: от изток - [улица], от запад - УПИ (парцел) *. на наследници на Л. К., от север - УПИ (парцел *) на наследници на А. К., от юг - УПИ (парцел) * на наследници на Г. К., ведно с жилище (апартамент), със застроена площ от 100 кв. м, находящо се в южната част на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, обособена с два самостоятелни входа, откъм съседа Г. К., ведно с 1/2 ид. ч. от общите части на сградата; отменил е решението в осъдителната му част, като е отхвърлил изцяло иска за осъждане на Р. К. Т. и Д. Г. Т. да предадат владението върху имота и е осъдил Г. К. П. да предаде на М. Н. П. владението на 1/3 ид. ч. от процесния имот, без една стая по избор на Г. П. от описаното жилище. С оглед изхода на спора пред него и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Окръжен съд – Благоевград е осъдил М. П. да заплати на Р. Т. и Д. Т. 266 лв. разноски за адвокат, направени пред него, 18.50 лв. за държавна такса за въззивно обжалване, както и 300 лв. разноски за адвокат пред първата съдебна инстанция. В срока за обжалване на въззивното решение М. П. е подала молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението на Окръжен съд - Благоевград, като е поискала последният да постанови определение, с което да приеме, че тя не дължи разноски на Т. за двете съдебни инстанции. В молбата е развила съображения, аналогични на тези в частната й жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира частната жалба, с която е сезиран, за частично основателна. Съображенията му за това са следните: Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респективно при обжалване пред съответната съдебна инстанция, като по силата на чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. Съгласно нормите на ГПК и постановките на Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на представен списък по чл. 80 ГПК не е условие за присъждане на направените (доказани) и поискани разноски по делото. В конкретния казус въззивният съд е постановил решение, с което като краен резултат част от претенциите на ищцата са били отхвърлени срещу Р. Т. и Д. Т.. Ето защо и по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК последните имат право на разноски по делото, ако действително са направили такива и своевременно са направили искане за присъждането им, независимо дали са депозирали списък по чл. 80 ГПК. Посочените законови предпоставки в случая са изпълнени по отношение на присъдените разноски за първата съдебна инстанция, както се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 5.12.2016 г., имащ характер и на разписка (т. 1 от цитираното по-горе тълкувателно решение), и от протоколираното волеизявление на пълномощника на ответниците по исковата молба, направено в устните състезания, за присъждане на разноски. По отношение на тези разноски частната жалба е неоснователна. Частната жалба е основателна относно присъдените разноски за въззивното производство. Това е така, защото по делото липсват доказателства за направени от Р. Т. и Д. Т. разноски пред Окръжен съд – Благоевград. Като платец на сумата за държавна такса в представеното платежно нареждане от 11.04.2019 г. фигурира трето лице – Н. Т., а в договора за правна защита и съдействие, сключен на 17.06.2019 г., като клиент и съответно – платец, е вписан единствено Г. К. П.. От така изложеното следва обоснованият извод, че пред втората съдебна инстанция Р. Т. и Д. Т. не са доказали направени (заплатени) разноски, които да им се дължат от М. П.. С оглед изхода от настоящото дело, М. П. има право на разноски за него в размер на 104.65 лв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,