Определение № 794 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 295/2024 г.

Производството е по реда на чл. 47 и сл. ЗМТА. Образувано е по предявени от И. С. Д. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място] искове по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА за прогласяване нищожност, евентуално – за отмяна на арбитражно решение № 889 от 28.03.2013 г. по арб. д. № 889/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, [населено място]. С решението С. Р. Д. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД, [населено място] сумата от 4 298, 43 лв., ведно със законната лихва от постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по арбитражното производство в размер на 80 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 397, 91 лв. Ищецът твърди, че е единствен наследник на починалата на 12.02.2022 г. С. Р. Д.. Излага, че посоченото арбитражно решение не е връчвано нито на майка му приживе, нито на него и е узнал за решението на 18.10.2023 г. при извършена справка в деловодството на ЧСИ Г. К. по повод на получена от непълнолетния му син покана за доброволно изпълнение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на доводите на ищеца и данните по делото, приема следното: Исковата молба изхожда от процесуално легитимирана да иска отмяната на арбитражното решение страна с оглед твърденията и данните по делото, че ищецът И. С. Д. е наследник по закон – син на С. Р. Д. – ответник в арбитражното производство /удостоверение за наследници от 19.10.2023 г. на СО/, но е подадена извън срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което исковете са недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА допустимостта на иска по чл. 47 ЗМТА е обусловена от предявяването му в тримесечен срок, считано от получаване на арбитражното решение. По изисканото гр. д. № 3450/2015 г. на Софийски градски съд, по което е издаден изпълнителен лист въз основа на процесното арбитражно решение, е приложено известие за доставяне на „МиБМ експрес“ ООД, видно от което арбитражно решение № 889 от 28.03.2013 г. по арб. д. № 889/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ е било връчено на С. Р. Д. лично на 29.03.2014 г. и съответно тримесечният преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е изтекъл на 30.06.2014 г. - първият присъствен ден след последният ден на срока 29.06.2014 г. според правилото на чл. 60, ал. 6 вр. ал. 3 ГПК. Поради това предявените на 15.01.2024 г. /исковата молба, подписана с КЕП от процесуалния пълномощник на ищеца адвокат Д. Ц., е подадена в електронна форма на тази дата и е постъпила чрез ССЕВ/ искове за прогласяване нищожността на арбитражното решение, евентуално – за отмяната му са недопустими и следва бъдат оставени без разглеждане. За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че се установява, че на 15.09.2015 г. на С. Р. Д. е била връчена лично и изпратената от ЧСИ Г. К., рег. № 924, с район на действие СГС покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20219240407544, образувано по издадения от СГС на основание решението по арб. д. № 889/2013 г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ изпълнителен лист. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение