Определение № 1412 от 29.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1627/2023 г.

Производството е по чл. 48 ЗМТА. Ищцата А. А. Д. с ЕГН [ЕГН], лично и в качеството си на ЕТ Д. 51 – А. Д. с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е подала искова молба срещу ЛЕНО АД с ЕИК[ЕИК] за прогласяване на нищожност на арбитражно решение от 12.09.2023 г. по арбитражно дело № 74/2023 г. на АС при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД, с което е осъдена да заплати на ответника суми в общ размер на 162 828, 89 лв. по договор за „бизнес кредит“ от 05.02.2021 г., на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. В исковата молба са изложени подробни доводи относно това, че ищцата е сключила договора за кредит в качеството си на потребител по смисъла на ЗЗП и следва да се ползва от съответната законова защита, макар че за нуждите на кредитирането, без да разбира последиците от този акт и и без да изяви съзнателна воля, в резултат от поредица заблуждаващи действия от представителите на ЛЕНО АД, конкретно изброени, дни преди сключване на договора за кредит формално е била регистрирана като ЕТ. В подкрепа на доводите си твърди, че договорът е сключен изцяло с оглед личните потребителски нужди на ищцата - за да погаси предходен договор за кредит, изтеглен в качеството й на физическо лице, като не е получила никаква част от сумата по отпуснатия кредит, която да използва за търговска дейност, а и такава дейност по начало не е осъществявала и не осъществява. С оглед горното и предвид императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 13, т. 1 от ДРЗЗП моли да бъде прието, че спорът относно неизпълнението на договора е неарбитрируем и постановеното по него арбитражно решение е нищожно. Претендира разноски. Ответникът по исковата молба – ЛЕНО АД с ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, оспорва исковата молба и всички твърдения относно фактите, при които А. А. Д. се е регистрирала като ЕТ. Изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 ГПК, ограничаващи валидността на арбитражното споразумение, тъй като ЕТ Д. 51 – А. Д. няма качество на потребител, а сключеният между страните договор представлява двустранна търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ. Излага подробни съображения в подкрепа на защитната си теза (вкл. че се е снабдил с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника за други вземания по същия договор за кредит, срещу която длъжникът не е възразил и съответно оспорванията относно действителността на договора или отделни негови клаузи са преклудирани), въз основа на които моли ВКС да приеме, че спорът по арб. дело № 74/2023 г. на Арбитражен съд при Асоциация БЪЛГАРСКИ АРБИТРАЖЕН СЪД е арбитрируем, а постановеното по него решение – действително, поради което и искът по чл. 47, ал. 2 ЗМТА следва да се отхвърли, с присъждане на сторените от ответника разноски. След постъпване на отговора на исковата молба ищцата, чрез процесуалния си пълномощник, е депозирала писмено становище, в което оспорва доводите на ответника и в тази връзка развива допълнителни аргументи за основателността на исковата претенция, като поддържа, че в случая от значение са не наименованието на договора („за бизнес кредит“) или качеството на кредитополучателя като ЕТ, а неговият предмет и целен резултат. Заявява и възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Страните правят следните доказателствени искания: Ищцата моли да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства; на основание чл. 192 ГПК третите лица НАП и НОИ да бъдат задължени да представят справки за обстоятелството, дали А. А. Д. е подавала декларация за самоосигуряващо се лице, дали е заплащала данъци в това качество и била ли е осигурител на самата себе си в периода от 05.02.2021 г. до подаването на исковата молба на 08.10.2023 г.; както и на основание чл. 192 ГПК третото лице БНБ да бъде задължено да представи информация относно откритите банкови сметки на А. А. Д. с ЕГН [ЕГН] и на ЕТ Д. 51 – А. Д. с ЕИК[ЕИК] във всички банки в страната, с цел да се установи, че ищцата има само една банкова сметка и не е упражнявала и не упражнява търговска или каквато и да е друга стопанска дейност. Ответникът оспорва доказателствените искания на ищцата по чл. 192 ГПК и моли същите да се оставят без уважение. Намира, че чрез тях не може да се установи извършването или неизвършването на търговска дейност от ЕТ, а и това обстоятелство счита и за неотносимо към предмета на спора. От своя страна моли да бъдат приети представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да му бъде предоставен допълнителен срок да представи заверен препис от заповед за изпълнение № 35831 по ч. гр. д. № 60478/2022 г. по описа на СРС, с отбелязване на датата на влизането й в сила. Настоящият съдебен състав по предварителните въпроси намира следното: Исковата молба е редовна и допустима и производството по делото следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. Спорният предмет е очертан с исковата молба, отговора на същата и постъпилото допълнително становище, като понастоящем няма права и обстоятелства от значение за основателността на иска по чл. 47, ал. 2 ГПК, които да се признават от страните. Установяването на обстоятелството, че А. А. Д. е сключила договора за кредит в качеството си на потребител и съответно е приложима забраната на чл. 19, ал. 1, предл. посл. ГПК, е в нейна тежест. Страните ангажират доказателства съобразно становищата си и липсва необходимост от указване, че за определени релевантни за спора факти същите не сочат доказателства. По събирането на доказателствата съдът ще се произнесе в о. с. з., доколкото по делото липсват данни преписите от приложените към исковата молба писмени доказателства да са били връчени на ответника, респективно липсва изразено становище по тях. Ответникът следва да бъде задължен да заяви, оспорва ли твърденията, че ищцата разполага само с една открита банкова сметка в страната, с оглед нейната защитна теза. На същия следва да се предостави и възможност да представи доказателства относно датата на влизането в сила на заповедта за изпълнение. За разглеждането на делото следва да бъде изискана и приобщена цялата преписка по арбитражното производство – в оригинал. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение