Определение № 27 от 04.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 641/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 65 от 06.01.2021 г., подадена от Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния си пълномощник, за изменение на постановеното по делото определение № 689 от 09.12.2020 г. в частта за разноските. В молбата се поддържа, че неправилно е присъдено заплатеното от ответниците по касация адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 2 500 лв., тъй като съобразно обжалваемия интерес пред касационната инстанция и съгласно чл. 9, ал. 3 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото възнаграждение за развилото се пред ВКС производство по чл. 288 ГПК е в размер на 1 297.50 лв. Поради това се иска присъдените в полза на ответниците по касация разноски, сторени за адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, да бъдат намалени до този размер. Ответниците по молбата – Т. Й. Т. и Г. Й. Т., чрез процесуалния си пълномощник, по реда и в срока на чл. 248, ал. 2 ГПК заявяват становище за нейната неоснователност. Излагат съображения, че адвокатското възнаграждение не може да е прекомерно по принцип, а само с оглед конкретната фактическата и правна сложност на делото, каквато в настоящия случай е налице. Отделно сочат, че застрахователното дружество не е направило възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Т.д. № 641/2020 г. на ВКС е бразувано по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 2544 от 19.11.2019 г. по в.гр.д. № 1956/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав, с което след отмяна на решение № 7571 от 03.12.2018 г. по гр.д. № 13180/2016 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-19 състав, в частта за отхвърляне на предявения иск от Т. Й. Т. и Г. Й. Т., правоприемници в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК на К. Ц. М., против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за разликата над 15 000 лв. до 40 000 лв., застрахователното дружество е осъдено, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати сумата от още 25 000 лв., или общо 40 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от К. М. от ПТП, настъпило на 29.07.2016 г., ведно със законната лихва от 29.07.2016 г., както и в частта, с която е потвърдено осъдителното първоинстанционно решение. С определение № 689 от 09.12.2020 г. настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Поради това, съобразно изхода на спора и съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК с това определение ВКС се е произнесъл и по направените разноски по делото пред касационната инстанция, като в полза на ответниците по касация са присъдени разноски в размер на 2 500 лв., предствляващи договореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, доказани с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за плащане на договореното адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС. При тези данни по делото не е налице основание за ревизия на становището на настоящия състав на ВКС относно присъдените на ответниците по касация разноски за производството по чл. 288 ГПК. Разноските са присъдени съобразно изхода на производството и в претендирания и доказан за платен в съответствие с указанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС пълен размер. При постановяване на акта си по чл. 81 ГПК и прилагайки чл. 78 ГПК, съдът няма правомощие служебно да осъществява преценка за прекомерност на разноските за адвокатска защита, т.е. за съответствие между договореното и заплатено адвокатско възнаграждение и предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери, поради което доводите на молителя в тази насока са ирелевантни. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда право за страната, която с оглед изхода на делото е задължена да заплати на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, да сезира съда с искане за намаляване на уговореното и платено адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед действителната правна и фактическата сложност на делото. Такова възражение обаче не е релевирано от касатора в развилото се пред ВКС производство по чл. 288 ГПК. Принципно вярно е, че това искане следва да бъде заявено след като страната е имала възможност да се запознае с претендираните от другата страна разноски и преди съдът да се произнесе по тях. Когато страната, поради естеството или развитието на процеса, не е могла да вземе участие в него, поради непровеждане на открити заседания или неосъществена размяна на книжа, тя разполага с възможност да заяви прекомерността по чл. 78, ал. 5 ГПК в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В настоящия случай, доколкото в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановяване в закрито с.з. на определение за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, касаторът не е имал възможност да се запознае с представения от ответниците по касационната жалба договор за правна защита и съдействие и да възрази на основание чл. 78, ал. 5 ГПК срещу прекомерния размер на платения адвокатски хонорар, искане в последния смисъл би било своевременно и непреклудирано заявено и с молбата по чл. 248 ГПК. От това си процесуално право застрахователното дружество не се е възползвало в иницииращата настоящото производство молба. В същата не е релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, нито са изложени релевантни аргументи във връзка с основанието за претендираната редукция на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение в полза на ответниците по касация. С оглед изложеното, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение