Определение № 249 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4249/2014 г.

Производството е по чл.303 и сл.ГПК. Образувано е по молба на П. Д. Д. за отмяна на решение от 5.01.11г.по гр.дело № 9884/10г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 12.03.10г.по гр.дело № 24027/09г.на Софийски районен съд в обжалваната част. Молителят не се позовава на някое от основанията за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК,а излага съображения за неправилност на атакуваното решение в обжалваната му част и по съществото на спора. Ответникът по молбата [фирма] не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.като прецени данните по делото,приема следното: Молбата за отмяна е недопустима. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила решения,когато те са неправилни поради някоя от причините,изчерпателно посочени в чл.303 ГПК.Отмяната не е обжалване,защото се развива,след като решението е влязло в сила и процесът е приключен. В разглеждания случай нито в молбата за отмяна,нито в допълнителната молба,постъпила след дадени от съда указания, с вх.№ 1023843/9.06.14г.са посочени основания за отмяна на атакуваното решение по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК,а се съдържат оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение,които не са относими към настоящото производство. Освен това по предходна молба за отмяна на същото съдебно решение на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК има произнасяне от тричленен състав на ВКС по гр.дело № 6847/13г.по описа на ІІІ г.о. С оглед на горното молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.