Определение № 4117 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2883/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 23383/21.07.2025 г. на Р. Д. Д. срещу определение № 3543/10.07.2025 г. по гр. д. № 3536/2021 г. на Районен съд – Плевен, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от задължението за внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК по подадената от нея молба по чл.303 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № 1246/2021г. по гр.д.№ 3536/2021г. на РС – Плевен. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че при разглеждането на делото в инстанционното производство съдът е освободил молителката от задължението за внасяне на държавна такса и разноски. Към момента обстоятелствата относно имущественото състояние на молителката не са променени, респ. е налице противоречие между мотивите на съда, с оглед постановения отказ за освобождаване от внасяне на държавна такса в производството по чл. 303 и сл. ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е прието, че Р. Д. е подала молба за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в производство по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С направеното искане са декларирани доход от 806, 74 лева, основен съсобствен жилищен имот и стар лек автомобил. Съдът е изискал информация за доходите и имотното състояние на молителката, като от постъпилите писмени доказателства от НОИ, Агенция по вписванията и НАП е установено, че Д. получава пенсия от 875, 39 лева, притежава 5/6 ид. ч. от поземлен имот в [населено място] с площ от 500 кв.м., 2/3 ид.ч. от поземлени имоти в землището на [населено място] с пл. № * в м. „Б.“ с площ от 4901 кв.м., с пл. № * в м. „П. “ с площ 3478 кв.м. и пл. № * в м. „Б.“ с площ 1000 кв.м., за които се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост през 2022 г. Установено е още, че през 2019 г. молителката е закупила нива с площ 7399 кв.м. в м. „Н.“, лозе с площ от 840 кв.м. в м. „С.“, поземлен имот с площ от 4801 кв.м. в м. „П.“, поземлен имот с площ 9002 кв.м. в м. „М.“, поземлен имот с площ от 998 кв.м. в м. „П.“, поземлен имот с площ от 1161 кв.м. в м. „М.“, поземлен имот с площ от 993 кв.м. в м. „П. “. Отделно от тези имоти е констатирано наличие на право на собственост върху жилищен имот в [населено място], [улица], № 18 и [населено място],[жк], вх. 3, ет. 4, ап. 14, декларирани през 2017 г. При така установените факти за имущественото състояние на Д., съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване й от задължението за внасяне на държавна такса, с оглед наличието на имущество, от което да реализира достатъчно доходи за покриване на разноски по делото. Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно. В практика на ВКС се приема, че за да бъде освободено едно лице от заплащане на държавна такса, следва да се извърши анализ на данните за неговите доходи, здравословно състояние, възраст, трудова заетост и други констатирани обстоятелства. Следва да се вземат предвид пенсия, заплата, други възнаграждения и източници на доходи, доходите, които могат да се реализират от несеквестируеми имущества и правата върху секвестируеми вещи и други имуществени права. В случая това е отчетено от съда, като той е подложил на преценка всички установени факти във връзка с молбата по чл. 83 ГПК – получавана пенсия и права на собственост върху множество земеделски и жилищни имоти, придобити след приключване на делото в инстанциите по същество. Оплакването, че в хода на инстанционния контрол и в други производства, молителката е била освобождавана от задължението за внасяне на държавна такса и разноски, е неотносимо, доколкото релевантните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК за гражданското и имущественото състояние на лицето се преценяват конкретно за всяко дело към момента на отправяне на искането. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.