Определение № 7905 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. А. А., непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на неговата майка и законен представител Л. Т. М., чрез процесуален представител срещу определение № 17455 от 08.05.2026 г., постановено по административно дело № 3848/2026 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е оставена без разглеждане жалбата му против полицейско разпореждане, обективирано в призовка за разпит на свидетел в досъдебно производство № 304/2026 г. по описа на 09 Районно управление (РУ) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), изготвена от инспектор в 09 РУ - СДВР и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно и постановено в противоречие със съдебната практика се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна - полицейски инспектор при 09РУ на СДВР с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд правилно е оставил без разглеждане жалбата на А. против призовка за разпит на свидетел в досъдебно производство и е прекратил производството по делото, като е приел, че същата няма характер на разпореждане по чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Този извод е съответен на закона, доколкото в случая се касае до различна разпоредба, уреждаща единствено реда и начина на призоваване на лица за осъществяване на правомощията им по ЗМВР, а в конкретния случай по разследване на бързо производство по заявителски материал. В случая призоваване на свидетели, чрез които се цели установяване на релевантната фактическа обстановка, като част от предвидените процесуални задължения на органа е аналогично на това по чл. 138 АПК, чл. 56-58 ГПК и чл. 178 – 182 НПК. Следва изрично да бъде посочено, че във всички посочени случаи са предвидени последици от неизпълнението на задължението на призованото лице да се яви, но от този факт не следва извод, че същите придобиват характера и белезите на акт, който е окончателен за производството и съответно попада в категорията на актовете подлежащи на обжалване. Цитираното решение на ВАС Пето отделение е изолирано, а това на Трето отделение е неотносимо към случая. Обстоятелството, че за призованото лице възниква задължение да се яви пред съответния орган за да бъдат осъществени спрямо него на определени процесуални действия – в случая разпит на свидетел, не също не води до извод, че обжалваната призовка е с характера и белезите на акт, подлежащ на обжалване. Представеното по делото с молба от 24.06.2026 г. копие от сигнал до Софийска градска прокуратура е неотносим към предмета на спора по настоящето дело и не следва да бъде обсъждан. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение