Определение № 4263 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3299/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. И., подадена чрез процесуален представител адв. С. Й. против разпореждане № 469 от 21.05.2025г. постановено по в.гр.д. № 529/2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. чл. 285, ал. 1 от ГПК е върната касационна жалба подадена от частния жалбоподател с вх. № 3359/22.04.2025г. против решение № 44 от 12.03.2025г. по в.гр.д. № 529/2024г. по описа на АС – Пловдив. Върнатата касационна жалба е била насочена против частта от въззивното решение, с която частично е потвърдено първоинстанционно решение № 1079/08.08.2024г. по гр.д. № 9/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК за оспорване вземането на присъединен кредитор – на Й. О. Б. за сумата от 70 000 лева – главница по договор за заем от 26.07.2020г. от Т. С. Д. – поради нищожност на договора като противоречащ на добрите нрави и като привиден. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Основана е на довод, че при предприето от страната частично изпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности на касационна жалба, за неотстранената част от указаните нередовности администриращият съд дължи даване на нови указания и не разполага с правомощие за връщане поради неотстранената част от допуснатите нередовности. Частният жалбоподател поддържа, че неизпълнената част от указанията в случая е незначителна, поради което въззивният съд е бил длъжен да даде допълнителни указания на страната за представяне на доказателство за платена държавна такса. В отговор на частната жалба Й. О. Б., чрез процесуален представител адв. Т. Т. оспорва жалбата и отправя искане да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – касационен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. Установява се от данните по делото, че срещу въззивното решение на АС – Пловдив С. И. И. е депозирала касационна жалба с вх. № 3359/22.04.2025г. При проверка на редовността на касационната жалба, с разпореждане от 22.04.2025г. въззивният съд констатирал следните нередовности на касационната жалба: липса на приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК; липса на приложени преписи от жалбата и приложенията й според броя на насрещните страни, участващи в делото по чл. 284, ал. 3, т. 2 от ГПК и липса на представен документ за внесена такса съгласно чл. 284, ал. 3, т. 4 от ГПК. Оставил жалбата без движение, като указал на жалбоподателя да отстрани така констатираните нередовности, които описал подробно, ясно и точно, в едноседмичен срок от съобщението. Указал на страната, че при неизпълнение в срок на указанията на съда, касационната жалба ще бъде върната. Съобщението за това разпореждане е редовно връчено на С. И. на 07.05.2025г. чрез надлежно упълномощен процесуален представител на жалбоподателя. На 15.05.2025г. страната депозирала пред администриращия съд изложение на касационни основания. В обжалваното разпореждане от 21.05.2025г. АС – Пловдив установил, че до изтичане на предоставения срок, дадените указания за отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ГПК не са изпълнени. На това основание постановил връщане на нередовната касационна жалба. Обжалваното разпореждане е законосъобразно. Разпореждането за връщане по чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК е постановено от въззивния съд след надлежно извършена проверка на редовността на касационната жалба по реда на чл. 285 от ГПК в пределите на изискванията за съдържание на жалбата по чл. 284 от ГПК. Установените нередовности са описани ясно, подробно и изчерпателно от съда и са надлежно съобщени на страната с указание да отстрани същите в едноседмичен срок. Указана е и последицата при неизпълнение в този срок. Ето защо администрирането на касационната жалба е съответно на закона, а разпореждането за връщането й – на неизпълнението на страната на указанията на съда. Необосновани и несъобразени с уредените в ГПК процесуални правила за съдържанието и проверката на касационната жалба са доводите на частния жалбоподател, че при всяко частично изпълнение, съдът е длъжен да дава нови указания на страната, както и че частичното неизпълнение и неотстраняване нередовностите на касационна жалба съставлява незначителен неин порок /“пропуск“/. Тези доводи нямат опора в закона, нито в съдебната практиката. Уредбата на съдържанието на касационната жалба в чл. 284 от ГПК и на проверката на редовността й по чл. 285 от ГПК е ясна, изчерпателна и императивна. Липсата на който и да е реквизит от изискванията за редовност поражда последицата връщане на касационната жалба по чл. 286, ал. 1, т. 2 от ГПК. При тази уредба законодателят не е степенувал по тежест и значение отделните реквизити от съдържанието на жалбата; приподписването й от юридически правоспособно лице, нито всяко от отделните изискуеми приложения към жалбата. Ето защо при частично отстраняване на нередовности на жалбата няма място за преценка дали отстранените нередовности са именно съществените, а неотстранените такива – незначими. В закона не е уредено също задължение на въззивния съд за упражняване на проверката за редовност като един повторяем и безкраен процес. Тази проверка се осъществява еднократно, следва да е пълна и да изчерпи всички констатирани от съда нередовности на жалбата, като неотстраняването на която и да е нередовност на касационната жалба е основание за връщането й. Страната е тази, която следва да прояви процесуална дисциплина и да изпълни дадените от съда указания в цялост и в срок. В конкретния случай, при надлежно дадени указания, частният жалбоподател не е отстранил нередовностите на касационната жалба – да представи преписи от нея според броя на насрещните страни, както и документ за внесена такса. Касационната жалба е останала нередовна. Ето защо като е върнал на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. чл. 284, ал. 3, т. 2 и т. 4 от ГПК касационната жалба на С. И. И., Апелативен съд – Пловдив е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение