Решение № 1220 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10990/2013 г.

Решение № 1220 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10990/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Албена Георгиева, гр. Варна срещу решение № 1191 от 15.05.2013 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата и срещу акт за установяване задължения по декларация /АУЗД/ № МД-АУ-213/6.11.2012 г., издаден от инспектор "Контролно-ревизионни дейности" /КРД/ Дирекция "Местни данъци" община Варна. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Варна, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора съдът съобрази: В рамките на първонистанционното съдебно производство е установено и не е налице спор между страните, че с подадени от касационната жалбоподателка три броя декларации, съответно от 21.06.2006 г., 24.10.2007 г. и 19.08.2010 г. същата е посочила като основни имоти - два броя апартаменти, находящи се в гр. Варна ж. к. "Вл. Варненчик", бл. 25, вх. 1, ет. 9, ап. 46 и апартамент с адрес гр. Варна ж. к. "Вл. Варненчик", бл. 227, вх. 6, ет. 1, ап. 184 . Със съобщение изх. № МД - I - 12000736ВН на органа по приходите община Варна, жалбоподателката е уведомена да се яви в Община Варна за отстраняване на несъответствие в подадените от нея декларации, чрез подаване на коригираща декларация, в която да посочи кое от двете жилища е основно, за да бъде изчислен точният ДНИ за периода 2007 г. - 2012 г. С декларация от 13.11.2012 г. жалбоподателката е заявила като основно жилище апартамента в ж. к. "Вл. Варненчик" бл. 227, вх. 6, ет., 1 ап. 184. В резултат на това инспектор "КРД" Дирекция "Местни данъци"при община Варна е съставил Акт за установяване задължения по декларация № МД-АУ-213/6.11.2012 г., с който на Албена Георгива е определена за внасяне сумата от 250,77 лв. - задължения за ТБО и ДНИ за процесния период и лихва за периода 2007 г. - 2012 г. в размер на 49.39 лв. В този контекст правилно АС Варна е установил, че е налице Акт, издаден от компетентен орган, в предвидената законова форма, при спазване на процесуалните правила за издаването му. По съществото на спора, настоящата инстанция споделя направените първоинстанционни изводи, а именно, че откриването на несъответствието в първоначално подадените декларации 5 години по-късно, не налага извод за незаконосъобразност на процесно обжалвания АУЗД, доколкото давността по отношение на дължимите суми не е изтекла. Съобразно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК, /субсидиарно приложима на основание чл. 4 ЗМДТ/ Акт за установяване задължение по декларация, може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Същата разпоредба не ограничава данъчната администрация със срок в който да установи всяко несъответствие, като правилно АС Варна е подчертал, че подобна преклузия има само институтът на погасителната давност за публични задължения, предпоставки, за приложението на който обаче не са нелице. Следва още да се допълни, че при изчисляване задължение по декларация основната отговорност за верността на декларирани обстоятелства носи декларатора. В този контекст, фактът на несъответствие между декларирано и действително фактическо положение, не може да обуслови по никакъв начин незаконосъобразност на процесния АУЗД, доколкото дължимостта на ТБО и ДНИ е нормативно зависима от притежанието на разположен на територията на населеното място недвижим имот/арг. чл. 10 и сл. ЗМДТ/. Предвид изложеното дължимостта на същия е несъмнена. Съгласно § 1, т. 2 ДР на ЗМДТ "основно жилище" е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. Цитираните разпоредби в унисон с трайната практика на ВАС налагат извода, че дадено лице може да ползва само един конкретен имот за основно жилище, респ. да ползва законово въведеното данъчно облекчение. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗМДТ определя как следва да бъде изчислен ДНИ за имот, основно жилище, а именно - данъкът се дължи с 50 на сто намаление. От своя страна разпоредбата на чл. 19 и сл. от ЗМДТ регламентира как следва да бъде изчислен ДНИ в останалите случаи. Ето защо, при нормативна яснота, и липса на спор между страните относно конкретно определения за внасяне размер на ДНИ и ТБО, съдът счита, че първонистанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение: