Определение № 42 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 35/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на С. Г. Т., като управител на [фирма] срещу разпореждане от 29.09.2016 г. по ч.гр.д. №395/2016 г. по описа на Апелативен съд –Велико Търново. Сдружение Туристическо дружество „С.”, [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С обжалвания съдебен акт, състав на Великотърновския апелативен съд е върнал частна касационна жалба вх.№4184/28.09.2016 г. на дружеството [фирма] на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК – като просрочена. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане от 29.09.2016 г. по в.ч.гр.д. № 395/2016 г. на ВТАС е върната частна касационна жалба, подадена от [фирма] срещу определение № 342 от 26.08.2016 г., постановено по в.ч.гр.д. № 395/2016 г. по описа на ВТАС, тъй като е депозирана след срока за обжалване. Съобщението, с препис от определението, е връчено на дружеството - жалбоподател на 19.09.2016 г. Едноседмичният срок за обжалване на определението е изтекъл на 26.09.2016г., присъствен ден. Противно на твърдяното от жалбоподателя, жалбата е изпратена до ВТАС по куриер на 27.09.2016 г., в 16.33.52ч., видно от приложената по делото товарителница на куриерска служба RAPIDO. Следователно, жалбата е просрочена, тъй като не е спазени разпоредбите на чл. 62, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.175, ал.1 ГПК при подаване на частната касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение