Решение № 12 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 594/2012 г.

Решение № 12 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 594/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 5681/21.05.2012 г., подадена от А. В. Д., чрез пълномощника й адвокат М. Н. Б. против решение № 220/12.04.2012 г. на Русенски окръжен съд, постановено по гр. д. № 225/2012 г. по описа на същия съд, с което е отменено Решение № 2346/19.12.2011 г. на Русенски районен съд по гр. д. № 7385/2009 г. по описа на съда и вместо него е постановено: намалява на основание чл. 30 ЗН извършеното с нот. акт № 117, т. III от 22.10.2007 г. на нотариус с рег . № 218, с район на действие РРС, извършено от Д. К. Д. - починал на х.х.хххх г., в полза на А. В. Д., дарение на Х идеална част от недвижим имот - апартамент "В", на първия жилищен етаж в жилищен блок "П." в [населено място], със застроена площ 79,07 кв. м, прилежащото му избено помещение № 9 от 8,42 кв. м и 4,86 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, до размер на 14312,67/40058 ид. части за допълване запазената част на К. Д. В. и до размер на 11312/40058 ид. части за допълване на запазената част на наследника С. Д. К. С определение № 585/16.11.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по предпоставките, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правни въпроси, а именно: "1. Има ли право надарено лице, което не е страна в производството по приемане на наследство по опис от наследниците по закон, да прави своите възражения относно неспазване на срока по чл. 61, ал. 1 ГПК в други производства, включително и в производството по чл. 30 от ЗН? и 2. Какъв е характерът на срока по чл. 61, ал. 1 ЗН за приемане на наследството по опис от наследниците с право на запазена част, в хипотеза, когато наследодателят им се е разпоредил със свои недвижими имоти в полза на трето лице, което не е призовано да наследява, чрез дарение?" В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното решение е недопустимо, или евентуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба К. Д. В. и С. Д. К., в писмения си отговор, считат че жалбата е неоснователна и молят да се остави същата без уважение. Върховният касационен съд, като обсъди доводите, изложени във връзка с наведените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 от ГПК и чл. 293 от ГПК приема следното: С мотивите си, въззивният съд е констатирал, че ищците К. В. и С. К., са законни наследници на Д. К. Д. - починал на х.х.хххх г., който приживе дарил на ответницата А. В. Д., с нот. акт № 117, т. III, нот. дело № 431/2007 г. на нотариус К. П., с рег. № 218 на НК, с район на действие РС Р., собствената си Х идеална част от недвижим имот - апартамент в [населено място], като надарената не е от кръга на призованите към наследяване лица, което не се спори по делото. Съдът е посочил, че с оглед данните по приложеното гр. д. № 7384/2009 г. по описа на Русенски районен съд, се установява че ищците са приели наследството по опис и според изводите на първоинстанционния съд, същото е направено след изтичане на тримесечния срок по чл. 61, ал. 1 ЗН, което обстоятелство се потвърждава и от събраните по делото доказателства, установяващи факта на откриване на наследството и узнаването за това от всеки от законните наследници. Във връзка с оценката на правното значение на приемането на наследството по опис, след изтичане на срока по чл. 61 от ЗН, за упражняване на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл. 30, ал. 2 ЗН, съдът се е позовал на едностранния характер на производството по приемане на наследството, поради което единствено съдът, пред когото то е висящо, може да прецени дали срокът по чл. 61 от ЗН е спазен. Съдът е стигнал до заключението, че тъй като законът не предвижда неблагоприятни последици за наследника при искане, направено извън този срок, лицата, в чиято полза е направено завещание или дарение, не могат да оспорват в производството по чл. 30, ал. 2 ЗН, акта на приемане на наследството по опис по отношение на срока по чл. 61 от ЗН, като то може да бъде оспорено само относно обстоятелствата дали наследниците са посочили всички известни им наследствени имоти, с оглед последиците, предвидени в чл. 64 ЗН. В резултат на това, въззивният съд е стигнал до извода, че са налице предпоставките за надлежно упражняване на иска по чл. 30, ал. 2 от ЗН и във връзка с установеното с доказателствата по делото е приел същия за основателен, произнасяйки се по съществото на спора с обжалваното въззивно решение. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване: Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, съгласно предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради произнасяне на съда по цитираните по-горе правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС /Решение № 135/6.07.2011 г., постановено в производството по реда на чл. 290 от ГПК, по гр. д. № 1482/2010 г. по описа на ВКС, II го./. Със постановената задължителна практика на ВКС, а именно с Тълкувателно решение № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС е прието че /цитирам/: "т. 5. Ползващите се от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 от ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок за приемане на наследството", което е мотивирано с характера на производството по приемане на наследството по опис. Последното е едностранно, охранително и в него е недопустимо участие, а и оттам възражения на трети лица. Отправяйки заявление за приемане на наследството по опис до районния съдия, призованото към наследяване лице декларира кога е узнало, че наследството е открито, като представя доказателства за това, но това негово твърдение не може да бъде оспорвано в производството по чл. 61 ЗН от трети лица, дори правата им да са засегнати от правните последици на вписаното приемане по опис. Съставянето на опис на наследственото имущество и приемането на наследството по опис засягат правната сфера на кредиторите на наследството, както и лицата, в чиято полза наследодателят се е разпоредил с имуществото си чрез завет или дарение, както е в настоящия случай, тъй като има за последица ограничаване отговорността на наследника по закон само до стойността на вписаното в описа имущество, както и като дава възможност правото на възстановяване на запазена част от наследството да бъде упражнено от лицата по чл. 28 ЗН и спрямо заветниците и надарени, които не са призовани към наследяване /последната хипотеза е налице в случая/. И тъй като тези лица не разполагат с възможност в производството по чл. 61 ЗН да оспорят твърденията и доказателствата на призования към наследяване за момента, в който е узнал, че наследството е открито, следва да бъде признато правото им да заявят възраженията си за неспазване на срока за приемане на наследството по опис в производството по чл. 30, ал. 1 ЗН. По своя характер, предвидения в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗН срок за приемане наследството по опис е преклузивен, като след изтичането му за наследника остава възможността да приеме наследството, но губи своето право да стори това по опис, каквато възможност законодателят е ограничил със срок, с всички неблагоприятни правни последици. По основателността на касационната жалба: Съгласно даденото разрешение на поставените правни въпроси, обжалваното въззивно решение е неправилно. С исковата си молба, ищците К. Д. В. и С. Д. К. са предявили обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, в качеството си на наследници по закон на общия са наследодател Д. К. Д., б. ж. на [населено място], починал на х.хх.хххх г., по който въпрос не се спори между страните. Ответницата по заявената от ищците претенция А. В. Д., в полза на която наследодателят на ищците приживе се разпоредил с притежавания от него недвижим имот, като го е дарил на племенницата си А. В. Д., видно от удостоверение за наследници на Д. К. Д. под № 004170/24.08.2009 г. на [община] /лист 4 от делото/, последната не е от кръга на призованите към наследяване лица. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, на каквато хипотеза се позовават ищците, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Съобразно данните по приложеното гр. д. № 7384/2009 г. по описа на Русенски районен съд, VIII гр. с., наследниците на Д. К. Д. - поч. х.хх.хххх. - К. Д. В. и С. Д. К., чрез пълномощника си адвокат Е. М., са депозирали молба вх. № 53568/16.11.2009 г. за приемане наследството, останало от общия им наследодател по опис, на основание чл. 61, ал. 1 ЗН, като съгласно удостоверение от 22.02.2010 г. по горното дело, Русенският районен съд, с определение № 1209/22.02.2010 г. е вписал в особената книга при съда за приемане наследство, приемането от К. Д. В. и С. Д. К. на наследството, останало след смъртта на Д. К. Д. - поч. х.хх.хххх г., което е вписано под № 13/22.02.2010 г. При преценка спазването тримесечния срок за приемане на наследството опис, следва да се изхожда от момента на узнаване на смъртта на общия наследодател Д. К. Д. от неговите наследници - съответно ищците К. В. и С. К., които трайно живеят в чужбина, по което не се спори между страните. За първата от тях К. Д. В., видно от приложеното на лист 64 от делото пълномощно, с което е упълномощила адвокат Е. В. М., да се снабди от [община] с акт за смърт и удостоверение за наследници на нейния баща Д. К. Д., заверено от Консулската служба на РБ в О. на 30.07.2009 г., към която дата очевидно на последната е известно за смъртта на нейния наследодател. При тези данни, тримесечният срок, предвиден в чл. 61, ал. 1 ЗН, тече за ищцата К. В. от тази дата 30.07.2009 г., който изтича на 30.10.2009 г., т. е. към датата на депозиране на молбата по чл. 61, ал. 1 ЗН - 16.11.2009 г. този преклузивен срок е изтекъл. След като приемането на наследството по опис е елемент от основанието за възникване на правото да се иска възстановяване на запазена част, спрямо лице, което не е призовано към наследяване, приемането на същото след изтичане на срока води до загубване на възможността да иска това, респективно не е налице активна материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 30 от ЗН. По отношение на втория ищец С. К., с оглед установеното с депозираните показания на свидетелите Н. А., Д. К. и Ж. К., ясно и безпротиворечиво се установява, че последният е узнал за смъртта на наследодателя Д. К., негов баща, към датата на неговото погребение - х.хх.2009 г., поради което подаденото заявление на 16.11.2009 г. за приемане по опис на наследството, останало от наследодателя му, също е след изтичането на тримесечния срок по чл. 61, ал. 1 ЗН. Ето защо, за него не е възникнало правото да иска намаляване на извършеното дарение, поради липса на този елемент за упражняване на правото му по чл. 30, ал. 2 ЗН. С оглед изложеното следва, че искането за намаляване на извършеното приживе от общия наследодател на ищците, дарение на недвижим имот на ответницата Д., до размера необходим за допълване на запазените им части от наследството на прехвърлителя, е неоснователно. Ето защо, въззивното решение следва да се отмени и касационният съд се произнесе по съществото на спора. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК на А. В. Д. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 126 лева /две хиляди сто двадесет и шест лева/ за всички съдебни инстанции. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд,