Определение № 136 от 01.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3061/2019 г.

Производството е по реда на чл.282, ал.5 от ГПК. Постъпила е молба от „Севлиевогаз-2000“ АД за освобождаване на внесената от дружеството сума в размер на 250 000 лв., послужила като обезпечение за спиране изпълнението на решение № 69 от 8.04.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 290 по описа за 2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 41 от 12.03.2018 г. по гр. д. № 26 по описа за 2015 г. на Габровския окръжен съд за осъждане на дружеството да заплати на А. С. А. 100 000 лв., на С. А. А. 75 000 лв. и на М. С. А. 75 000 лв. обезщетения за неимуществени вреди от възникнал на 8.03.2014 г. взрив в дома им. М. С. А., С. А. А. и А. С. А. считат молбата за основателна, тъй като вземанията им са удовлетворени. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: „Севлиевогаз 2000“ АД е внесло като обезпечение сумата 250 000 лв. за спиране изпълнението на въззивното решение, с което дружеството е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди в такъв размер. По касационната жалба на дружеството не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определение № 157 от 25.2.2020 г. по настоящото дело. В отговора на молбата кредиторите са посочили, че дружеството вече е изплатило дължимите им по силата на въззивното решение обезщетения за неимуществени вреди. Ето защо сумата, внесена като обезпечение за спиране на изпълнението на въззивното решение следва да бъде върната на дружеството по посочената в молбата банкова сметка. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение