Определение № 60242 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от ищеца Ц. Х. Ц., чрез адв.Г. А. срещу определение № 29/19.01.2021 г. по в.гр.дело № 158/2020 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от внасяне на разноски по производството по делото. Поддържаното основание за неправилност на определението в обжалваната част е незаконосъобразност. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е констатирал, че от представената по делото декларация за материално и гражданско състояние той има достатъчно средства, за да заплати следващите се съдебни разноски, тъй като има дялово участие в търговски дружества, макар те да не са осъществявали дейност в периода 2017 г. – 2019 г. Счита, че този извод е необоснован. Поддържа се, че общият месечен доход на жалбоподателя е в размер на сумата 1690 лв., получаван на основание трудов и граждански договор, че тази сума е недостатъчна за издръжката на трите малолетни деца и домакинството, съответно поради това е невъзможно да отдели сума за съдебни разноски. Според жалбоподателя съдът не е съобразил разясненията, дадени в мотивите към т.12 от т.р. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които искането по чл.83,ал.2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Поддържа се, че от представената по делото декларация за материално и гражданско състояние, липсата на приходи извън декларираните, липсата на дейност на дружествата, участието в които съдът е отчел като имуществен актив с неизвестна, но достатъчна стойност налага извод, че по смисъла на чл.83,ал.2 ГПК жалбоподателят е лишен от обективна имуществена възможност да заплаща съдебни разноски за въззивната и всички други съдебни инстанции. Искането е да се отмени обжалваното определение и се постанови друго, с което жалбоподателят се освободи от заплащане на разноски в производството по делото. Ответникът по частната жалба Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/, чрез И. Ц., ст.инспектор в ТО В. при ТД С. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Според ответника по частната жалба правилно ВТАС е приел, че независимо от декларираната липса на достатъчно средства, с оглед издадената от Ц. декларация по чл.83,ал.2 ГПК не са налице предпоставките на цитирания текст, за да се признае, че същият не разполага с достатъчно финансови средства да заплати дължимите разноски по делото. Поддържа се, че декларираните от Ц. обстоятелства, като ниския размер на получаваните от него доходи за издръжка на три малолетни деца и съжителстващото с него лице и обстоятелството, че е съдружник в търговски дружества, които не са осъществявали дейност през 2017,2018 г., 2019 г. и 2020 г. не дават основание да бъде освободен от заплащане на разноските по делото. Според ответника по жалбата тези обстоятелства създават затруднение, но не правят невъзможно заплащането на разноските. Сочи се, че жалбоподателят получава възнаграждение по договор за управление и контрол в търговско дружество”Ланер Транс” ЕООД, и трудово възнаграждение по допълнителен трудов договор с „Фактис Фрейд” ООД, че притежава имущество, което може да бъде осребрено или ползвано като обезпечение за кредит – лек автомобил и дружествени дялове в 4 търговски дружества. Поддържа се, че е в трудоспособна възраст липсват доказателства за намалена работоспособност или влошено здравословно състояние, че притежава банкови сметки, което му позволява да заплати разноските по производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу определение, което подлежи на обжалване с частна жалба, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 31/10.01.2020 г. по гр.дело № 369/2018 г. на Плевенския окръжен съд са отхвърлени като неоснователни предявените искове от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/ [населено място] против Ц. Х. Ц., Ц. Х. Г. и Н. Б. Г. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 20000 лв., както следва: на основание чл.64,т.2,вр.чл.63,ал.2,т.1, вр.чл.62 от ЗОПДНПИ/отм./, сега чл.143,чл.142 и чл.141 ЗПКОНПИ за обявяване на сделката, с която Ц. Х. Ц. е продал своята 1/2 ид.част от недвижим имот – рибарник с площ от 34.391 дка, находящ се в землището на [населено място] на Ц. Х. Г. в режим на СИО с Н. Б. Г. като недействителна по отношение на държавата, тъй като е извършена с незаконно придобито имущество; на основание чл.64,т.2,вр.чл.63,ал.2,т.1, вр.чл.62 ЗОПДНПИ/отм./, сега чл.143,чл.142,чл.141 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Ц. Х. Ц., Ц. Х. Г. и Н. Б. Г. на 1/2 идеална част от описания недвижим имот. Със същото решение по гр.дело № 369/2018 г. на Плевенския окръжен съд са отнети в полза на държавата на осн.чл.74 ЗОПДНПИ/отм./, сега чл.153 ЗПКОНПИ по искове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество [населено място] на основание чл.68, вр.чл.63,ал.2,т.1, вр.чл.62 ЗОПДНПИ/отм./, сега чл.147,вр.чл.142 и чл.141 ЗПКОНПИ от Ц. Х. Ц. суми както следва: 47 690.24 лв., иззети с Протокол за претърсване и изземване от 30.03.2016 г., сума от 401 950 лв., иззети с протокол за претърсване и изземване от 31.03.2016 г. На основание чл. 72, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ/отм./, сега чл.151,вр.чл.142,вр.чл.141 ЗПКОНПИ от Ц. Х. Ц. са отнети сумата от 1197.79 лв., заплатени погасителни вноски по овърдрафт в периода 23.05.2008 г. до 31.12.2008 г., сумата от 207.97 лв. заплатени погасителни вноски на кредит през 2008 г. Постановеното решение в отхвърлената част на предявените искове от КПКОНПИ е обжалвано с въззивна жалба от ищеца – КПКОНПИ. Цитираното решение в уважената част на предявените искове от КПКОНПИ срещу Ц. Х. Ц. е обжалвано с въззивна жалба от ответника Ц.Ц., чрез адв. Г.А.. Във въззивната жалба е формулирано искане за освобождаване от внасяне на държавна такса за обжалване и разноски по делото. По подадените въззивни жалби е образувано в.гр.дело№ 158/2020 г. на Великотърновския апелативен съд. С определение от 11.02.2020 г. първоинстанционният съд е постановил освобождаване на ответника-жалбоподател от задължение за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване. С обжалваното определение № 29/18.01.2021 г. по в.гр.дело № 158/2020 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя Ц. Ц. за освобождаване от внасяне на разноски по производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от приложената от жалбоподателя декларация по чл.83,ал.2,т.2 ГПК, че същият е декларирал месечни доходи в размер на 390 лв. от заплата и 1300 лв. по договор за управление и контрол, както и притежаване на дялове в търговски дружества на стойност 5000 лв. от капитала на „Мобил Техно Консулт” ЕООД и 20700 лв. от капитала на „Бру Фалкънс” ООД. Прието е, че жалбоподателят е декларирал, че издържа три малолетни деца и съжителката си. Приел е, че са представени декларации, според които посочените две дружества не са осъществявали дейност за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. При тези факти съдът е формирал извод, че с оглед декларираните от жалбоподателя доходи и участия в търговски дружества заплащането на разноски по производството няма да бъде невъзможно за него или да го затрудни значително. Приел е, че не са налице условията на чл.83,ал.2 ГПК, поради което искането за освобождаване от внасяне на разноски по производството е оставено без уважение. Изводите на съда са правилни. Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на разноски по делото се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на това задължение. В настоящият случай от приложените към въззивната жалба на ответника Ц. Ц. писмени доказателства е установено, че същият получава общ месечен доход от трудово възнаграждение и от сключен договор за управление на търговско дружество в размер на 1690 лв. Има дялове в търговски дружества „Мобил Техно Консулт” ЕООД в размер на 5000 лв. и в „Бру Фалкънс” ООД в размер на 20700 лв. Семейството му се състои от лице, с което фактически съжителства, без доходи и три малолетни деца, за които полага грижи по отглеждане и издръжка. Видно от приложените декларации по чл. 38,ал.9,т.2 от Закона за счетоводството търговското „Мобил Техно Консулт” ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е жалбоподателят не е осъществявало дейност за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., а „Бру Халкънс” ООД не е осъществявало търговска дейност за 2019 г. Жалбопоподателят Ц. Ц. е декларирал, че не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства и влогове. Същият е на 57 години – трудоспособен е и не са налице данни за намалена работоспособност, съответно за влошено здравословно състояние. Освен това с определение от 11.02.2020 г. първоинстанционният съд го е освободил от задължение за внасяне на държавна такса за въззивното производство. С оглед на посочените обстоятелства – доходи на жалбоподателя и на неговото семейство, имуществено състояние, здравословно състояние, трудова заетост, възраст се налага извод, че не е налице невъзможност да заплаща разноски по производството или значително затруднение. В този смисъл са и изводите на съда в обжалваното определение. Последното е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о