Определение № 2919 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. М. М. и Д. М. М., и двамата със съдебен адрес – [населено място], подадена чрез адвокат Р. М., срещу определение № 215 от 19.05.2023 г. по в.гр.д. № 310/2022 г. на Апелативен съд - Бургас, с което е уважена молбата на ответната страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за допълване на разпореждане № 158 от 17.03.2023 г. по същото дело, като са ѝ присъдени 1200 лв. разноски, платими от жалбоподателите. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението, като се иска отмяната му. Ответникът е представил отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С разпореждане № 158 от 17.03.2023 г. по в.гр.д. № 310 от 2022 г. на Бургаския апелативен съд е върната касационната жалба на В. М. и Д. М. и насрещната касационна жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу решение № 158 от 27.09.2022 г. по същото дело. С молба от 30.03.2023 г. на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е поискано присъждане на разноски на страната чрез допълване на разпореждането за връщане на жалбите. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Въззивният съд е приел, че при оттегляне на касационната жалба ответникът по нея има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на направените от него разноски както в подадения отговор, така и в последващата молба с вх. № 1503 от 14.02.2023 г.,с която е представен по делото и списък на разноските по чл. 80 ГПК, договор за правна помощ и съдействие № 1 от 05.01.2023 г., фактура № 74 от 05.01.2023 г. и преводно нареждане за сумата по фактурата от 09.01.2023 г. Съгласно т. 8 и 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. за страната е възникнало правото на иска допълване на разпореждането, доколкото в него липсва произнасяне по надлежно направеното искане за присъждане на направените разноски. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е направено в срок от жалбоподателите и взето предвид. Поради гореизложеното и съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото и действително осъществените дейности – изготвяне на отговор на касационна жалба без да е осъществено процесуално представителство пред ВКС, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения правилно са присъдени 1200 лв. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховният касационен съд, състав на Трето отделение