Определение № 3924 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2273/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „Язаки Юръп Лимитид“ – дружество, регистрирано по законите на Обединеното кралство в регистъра на дружествата на Англия и Уелс, чрез процесуалния представител адв. В. Видолов срещу протоколно определение от 27.01.2025 г., постановено по адм. дело № 9527/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до влизане в сила на решение по адм. дело № 829/2025 г. на Административен съд – София – град. В частната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното определение е неправилно постановено, тъй като е материално незаконосъобразно, необосновано и нарушаващо съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено, а производството по адм. дело № 9527/2024 г. да бъде възобновено. Направено е искане адм. дела № 9527/2024 г. и № 829/2025 г. да бъдат съединени в общо производство по реда на чл. 213 ГПК, за да бъде издадено общо решение по тях при едни и същи страни и между тях е налице особена връзка. Твърди се, че по адм. дело № 829/2025 г. спорът е за непризнато право на данъчен кредит в размер на 2 585 007 лв. и е начислен ДДС за извършени и фактурирани от месец септември 2018 г. до месец август 2019 г., отразени от дружеството в дневника за покупки през месец септември 2022 г. Относно предмета на спора по адм. дело № 9527/2024 г. частният жалбоподател сочи, че е налице мълчалив отказ да бъдат коригирани резултатите на дружеството по справки – декларации за данъчните периоди от месец септември 2018 г. до месец август 2019 г., така че всяка една от доставките да бъде отразена с право на данъчен кредит за съответния данъчен период, когато е извършена. Твърди се в частната жалба, че по този начин при извършване на посочената корекция ще възникне и право на възстановяване на суми за всеки отделен период, като общата сума за възстановяване е в размер на 2 585,07 лв. Уточнява се, че искането за корекция и възстановяване е подадено по реда на чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС във връзка с чл. 129 ДОПК. В частната жалба се излагат доводи, че не е налице законов критерий, който да позволи едно от двете дела да се категоризира като обуславящо, а другото като обусловено. Връзката между двете дела жалбоподателят счита, че е сложна и двупосочна – всяко обуславя другото, т.е. налице е взаимозависимост, която излиза извън приложното поле на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК и е пречка пред спирането. Твърди се също, че двете производства касаят два алтернативни процесуални способи, засягащи по същество един и същи материалноправен въпрос, но отнасящи се за различни данъчни периоди и при липсата на законова норма, която да предвижда приоритет на едно от производствата и която да оправомощава съдът да постанови спиране на другото, то следва двете производства да протичат паралелно. Подробно са описани фактическата обстановка и по двете дела и жалбоподателят се аргументира, че нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не намира приложение за процесния случай. Иска се отмяна на обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството по делото. Ответникът по частната жалба директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП не е депозирала писмено възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да спре производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК първоинстанционният съд е приел, че и по двете административни дела се цели един и същи резултат. Съдът е посочил, че първоначално е започнала ревизия, след което жалбоподателят е предприел друго процесуално поведение, като е поискал да бъдат коригирани резултатите за данъчни периоди на 2018 г. и 2019 г., предхождащи ревизирания период – месец септември 2022 г., когато са възникнали данъчните събития, но когато процесните фактури не са били декларирани.Според съд няма пречка успоредно да се водят двете административни производства, но в същото време е приел, че е възможно ако и двете се приключат успоредно, да се стигне до постановяване на различни по смисъл съдебни актове, т.е. ще се даде възможност на жалбоподателя да избегне евентуално резултата от обжалването на ревизионния акт, ако той не го удовлетворява. По тези съображения съдът е спрял производството по делото до произнасяне със съдебно решение по адм. дело № 829/2025 г. Определението за спиране е правилно постановено. Производството, по което е постановено спиране по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК е образувано по жалба на „Язаки Юръп Лимитид“ срешу мълчалив отказ за издаване на Акт за прихващане или възстановяване по искане с вх. № 10 – 53 – 00 624/26.09.2023 г. пред ТД на НАП – София по реда на чл. 129, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС за корекция на ДДС – резултати по смисъла на чл. 88 ЗДДС за минали данъчни периоди – септември 2018 г. – август 2019 г., както и за декември 2019 г. и за възстановяване на ДДС в размер на 2 585 007 лв., възникващ в резултат от корекцията. Отказът е потвърден с решение № 1166/22.08.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – София. Искането за коригиране на ДДС е подадено от „Язаки Юръп Лимитед“ на основание чл. 126, ал. 3, т. 2 ЗДДС с оглед получената покана по чл. 103 ДОПК за корекция на декларираните данни за ДДС за посочените периоди на ДДС поради допуснати грешки. Правилно е прието по делото, че е налице направено искане по чл. 129, ал.1 ДОПК за възстановяване на ДДС в размер на 2 585 007 лв. по 175 бр. фактури, издадени от „Язаки България“ ЕООД. Установено е, че жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит за месец септември 2022 г. след изтичане на срока по чл. 72 ЗДДС и това е удостоверено с получено от дружеството писмо от ТД на НАП – София и, че за тези периоди има издадени влезли в сила ревизионни актове. Прието е в РА № Р – 22221024001379 – 091 – 001/12.08.2024 г., че по повод деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 2 585 007 лв., с ревизионния акт е установен ДДС за възстановяване в размер на 305328,23 лв. Посочената сума, подлежаща на възстановяване съгласно цитирания ревизионен акт е по – малка от декларирания ДДС за възстановяване именно поради непризнато право на данъчен кредит в посочения от дружеството размер за възстановяване на ДДС – 2 585 007 лв. Този ревизионен акт е обжалван и е образувано адм. дело № 829/2025 г. пред Административен съд - София град. Установено е по делото, че и по двете дела е налице един и същи юридически факт, т.е. налице е материалноправен спор относно процесната сума, по която е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, както и е направено искане за възстановяване на същата сума чрез АПВ, поради което правилна е преценката на съда да спре производството по делото до постановяване на решение по адм. дело № 829/2025 г. на Административен съд - София град. При така установеното правилно на основание чл. 229, ал.1, т 4 ГПК е спряно производството по адм. дело № 9527/2024 г. на Административен съд - София град, поради което обжалваното определение на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение