Определение № 117 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 50081 от 13.01.2016 г. на П. Я. П., Б. Б. П. и А. Б. П., чрез адвокат Н. С. Х., срещу определение № 2/16.12.2015 г. по в. гр. дело № 68/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което по реда на чл. 90 П. е отказано възстановяване на изгубеното въззивно гражданско дело № 68/2007 г., поради това, че няма достатъчно събрани материали по делото и производството по посоченото дело е прекратено. Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд констатира следното: Съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК – в сега действащата редакция (ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), когато определенията по ал. 1 на чл. 274 са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Частната жалба е подадена на 13.01.2016 г. срещу определение на Бургаския окръжен съд, поради което на основание чл. 274, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), компетентен да се произнесе по нейната допустимост, респективно основателност, е съответният апелативен съд, в случая – Бургаският апелативен съд. Предвид изложеното, частната жалба следва да бъде изпратена на компетентния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на І г.о.