Определение № 2031 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 вр.чл.248, ал.3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 423 /17.02.2023 г. по в.ч.гр.д. № 76 /2023 г. на Пловдивскиs окръжен съд, с което е отменено определение № 263519 /30.08.2021 г. по гр.д. № 12194 /2020 г. на Пловдивски районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което „Петко Ангелов БГ“ ЕООД е осъдено да заплати на жалбоподателката сумата от 5 030 лева съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Ответникът по частната жалба „Петко Ангелов БГ“ ЕООД е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу въззивно определение, което подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК и е редовна. За мотивите на въззивния съд (дословно): За да постанови обжалвания акт, въззивният съд установил, че на л. 60 от първоинстанционното дело е налице договор за правна защита и съдействие, в който е вписано адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на Р. Д. – адв. С. Д. в размер на 5 030 лева. В договора е записано, че възнаграждението е платено при подписване на договора. Не е отразен обаче начинът на плащане (на уговореното възнаграждение) – в брой или по банков път. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК „в договора (за правна защита и съдействие) следва да е вписан начинът на плащане, ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“ Следователно, когато е договорено възнаграждението да бъде платено в брой и е записано, че същото е платено, това е достатъчно, за да бъде доказано плащането. Не е вярно обаче обратното, а именно, че когато в договора за правна защита и съдействие е записано, че адвокатското възнаграждение е платено, плащането непременно е уговорено в брой. При положение, че липсва сигурност относно начина на плащане, не може с категоричност да се приеме, че освен удостоверяването на плащането в договора за правна помощ, не е необходимо да бъдат представени и доказателства за плащане по банков път. В обобщение въззивният съд е приел, че като не е посочен начинът на плащане в договора на л.60 от първоинстанционното дело, не са налице в пълнота предпоставките по т.1 от цитираното тълкувателно решение, за да бъде присъдено договореното адвокатско възнаграждение. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводи, че приетото от въззивния съд е в противоречие с приетото в тълкувателното решение, на което самият съд се е позовал, частната жалбоподателка извежда процесуалноправния въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: дали удостоверяването в договора за правна защита и съдействие, че уговорената сума на адвокатското възнаграждение е платена, е достатъчно, за да се приеме за доказано реалното извършване на разноски? Въпросът е обуславящ и е разрешен в противоречие с приетото в т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС в отговор на въпроса: как следва да бъде доказано изплащането на уговорено адвокатско възнаграждение, за да бъде присъдено, е прието, че в договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане, защото плащане по банков път и плащане в брой се доказват по различен начин, като за доказване на извършено плащане в брой е достатъчно вписването за направеното плащане в договора за правна помощ, което има значение на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Въпросът е обуславящ и е разрешен в противоречие с приетото в определение № 60 /11.03.2016 г. по т.д. № 673 //2015 г. на ВКС, I т.о.. (с докладчик докладчикът по въпроса по т.1 по тълк. д. № 6 /2012 ОСГТК), с което в производство по чл.248 ГПК е прието следното (дословно): Неоснователно е възражението на ответника по молбата за това, че разноски не следва да бъдат присъдени, поради липса на доказателства за реално заплащане на сумата. С оглед приетото с т.1 ТР ОСГТК № 6/12 г. удостоверяването, че сумата е платена, извършено в договора за правна защита и съдействие е достатъчно за да се приеме за доказано реалното извършване на разноски. Въпросът е обуславящ и е разрешен в противоречие с приетото в определение № 142 /2.02.2013 г. по ч.т.д. № 643 /2012 г. на ВКС, ІІ т.о., че: Съществува трайно установена съдебна практика, че се присъждат реално направените от страната разноски, като плащането може да бъде удостоверено не само по банков път, но и с разписка за получената сума, както и вписване за извършено плащане в бланката на договора за правна помощ.. Това определение е постановено преди ТР № 6 /2013 г. по тълк. д. № 6 /2012 ОСГТК, с което съдебната практика е уеднаквена в същия смисъл, поради което като основание за допускане на касационно обжалване следва да се приеме противоречието с приетото в тълкувателното решение и определението по т.д. № 673 //2015 г. на ВКС, I т.о.. Още по-точен, пълен и ясен отговор на въпроса в съответствие с приетото в т.1 от ТР № 6 /06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС е приет в определение № 410 /22.08.2017 г. по ч.гр.д. № 309/2017 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК: За да се присъдят направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение на първо място следва бъде доказано тяхното договаряне и на второ място реалното им заплащане на процесуалния представител на страната. Посочването на начина на плащане в договора за правна помощ не е изрична предпоставка, без която вземането за разноски за адвокатско възнаграждение не може да възникне, съответно да бъде реализирано по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от значение за това с какви доказателства следва да бъде доказано извършването на тези разноски. Затова в случаите когато плащането задължително следва да се извърши по банков път или това е уговорено в договора за правна помощ и съдействие трябва да се представят съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. В случаите когато плащането е било извършено в брой този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния представител на страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се приеме, че е налице извършено плащане, което не може да отпадне само поради това, че в договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в брой. С оглед дадения отговор на правния въпрос, следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и съгласно правилото на чл.278, ал.2 ГПК настоящият състав следва да разгледа въпроса по жалбата. По основателността на жалбата: В частната си жалба срещу определение № 263519 /30.08.2021 г. по гр.д. № 12194 /2020 г. на ПРС (л.28 и сл. по гр.д. № 2987 /2021 на ПОС) „Петко Ангелов БГ“ ЕООД иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение, евентуално да го измени, като присъди на ищцата Р. Д. Д. разноски съразмерно на уважената част от иска. С въззивното решени № 253 /28.02.2022 г. по възз. гр.д. №2987 /2021 на ПОС въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която искът на Р. Д. Д. срещу „Петко Ангелов БГ“ ЕООД по чл.200, ал.1 вр. ал.4 КТ е уважен за разликата над 104 320 лева до 120 000 лева, отхвърлил е иска за тази част и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за сумата от 104 320 лева. Това решение е обжалвано от „Петко Ангелов БГ“ ЕООД, но с определение № 50856 /22.11.2022 г. по гр.д. № 2310 /2022 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато до касационно обжалване, с което е влязло в сила (чл.296, т.3 ГПК). С оглед този изход от спора и дадения отговор на процесуалноправния въпрос, следва да се приеме, че жалбата на Р. Д. Д. е основателна. Искането на Р. Д. за присъждане на направените разноски в първоинстанционното производство е основателно съразмерно на уважената част от иска, тъй като в обсъдения от въззивния съд договор за правна защита и съдействие (л.60 по гр.д. № 12194 /2020 г. на ПРС) е отразено уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение при подписването на договора в размер на 5 030 лева. Доколкото в договора за правна защита и съдействие не е уговорено, че адвокатското възнаграждение следва да бъде заплатено по банков път и с оглед на неговия размер (5 030 лева) същото не следва от правна норма, следва да се приеме, че то е платено в брой и процесният договор за правна защита и съдействие има доказателственото значение на разписка за направените от Р. Д. разноски за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода от правния спор и съгласно разпоредбата на чл.78 ГПК следва да бъдат възложени на насрещната страна в спора. Възражението на „Петко Ангелов БГ“ ЕООД за намаляването на размера на разноските съразмерно на уважената част от иска е основателно, на Р. Д. следва да се присъди частта от договореното и заплатено възнаграждение 5 030 лева, която съответства на уважената част от иска – 104 320 лева от пълния предявен размер 150 000 лева. Това е сумата 3 498.20 лева. За разликата до 5 030 лева искането не следва да бъде уважено. Страните не претендират разноски в настоящото частно производство и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното съдът