Решение № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г.

Решение № 95 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 662/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Б. Г. -Ч. и С. В. Ч. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 08.05.2008 г. по гр. д. № 2988/2006 г. С определение № 650/18.12.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за тежестта на доказване в хипотеза на оспорване наличието на упълномощаване за сключване на договор с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, когато по делото е представено копие от пълномощното от предявилата иска страна /имаща качеството упълномощител/ и е направено искане за представяне на оригинала от страната, в чието държане документът се е намирал към момента на изповядване на сделката /имаща качеството пълномощник/, както и за приложимостта на разпоредбата на чл. 101 ГПК (отм.) в подобна хипотеза. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-неправилно съдът ги е задължил да доказват отрицателни факти, а именно че не са предоставяли пълномощно на Д. Н. или друго лице за разпореждане с имота им; неправилно доказателствената тежест за липсата на упълномощаване е прехвърлена на тях; неправилно съдът ги е задължил да представят оригинала на пълномощно, който се намира в упълномощеното лице, а не в държане на упълномощителя, с оглед на което неправилно представеното от тях копие е изключено от доказателствата по делото; неправилно не са преценявани показанията на свидетелите; неправилен е и изводът, че нотариусът се е удостоверил, че лицето-пълномощник притежава правомощието да се разпореди с предмета на нотариалния акт, след като пълномощното липсва по нотариалното дело. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените от тях искове бъдат уважени. Ответниците по касационна жалба И. П. И., както и Г. С. В. и К. С. Б. в качеството им на наследници по закон на Н. К. Б. и С. В. Б. не изразяват становище. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: С. В. Ч. и В. Б. Ч. са предявили по реда на чл. 26, ал. 2 ЗЗД иск за установяване нищожността на договор от 31.08.1995 г., сключен между Д. Н. Н. в качеството на техен пълномощник от една страна и И. П. И. от друга /н. а. № *, том *, н. д. № */1995 г. на Нотариалната служба при Казанлъшкия районен съд/ за замяна на собствения на С. и В. Ч. недвижим имот-дворно място от 1040 кв. м., съставляващо парцел * от кв. 2 по плана на С, м. "Б. ", в. з. "М. д. II Б", заедно с изградената в него жилищна сграда, застроена на 40 кв. м. и собствения на И. П. И. имот-дворно място, съставляващо парцел * от кв. 96-А по плана на [населено място], обл. Х., с площ от 444 кв. м., заедно с изградената в него полумасивна жилищна сграда поради липса на съгласие на заменителите С. и В. Ч.; евентуално съединен иск с правно основание чл. 32 вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаване на договора за замяна поради измама; иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за установяване нищожността на договор, оформен с н. а. № *, том * по н. д. № */1995 г., сключен на 15.11.1995 г. между И. П. И. от една страна и С. В. Б. и Н. К. Б. от друга, за покупко-продажба на имота, находящ се в [населено място], м. "Б.", в. з. "М. д. II-Б" по причина, че продавачът не е собственик на имота, евентуално съединен с иск за унищожаване на договора от 15.11.1995 г. на основание чл. 32 вр. чл. 29 ЗЗД, както и иск за предаване на владението срещу С. В. Б. и Н. К. Б. и искане за отмяна на н. а. № *, том *, н. д. № */1995 г. и н. а. *, том *, н. д. № */1995 г. Твърдят, че не са упълномощавали Д. Н. Н. да ги представлява при сключване на договора за замяна. С обжалваното решение Софийският окръжен съд, действувайки като въззивна инстанция при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС, е оставил в сила решението от 29.08.1998 г., постановено по гр. д. № 1790/1996 г. на СРС, 44 състав, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване нищожността на договора за замяна от 31.08.1995 г., както и евентуално съединения с него иск с правно основание чл. 32 вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаване на този договор, искът за прогласяване нищожността на договора за продажба от 15.11.1995 г. и евентуално съединеният с него иск за унищожаване на този договор, както и искът за предаване на владението и исканията за отмяна на нотариални актове. Прието е, че искът за прогласяване нищожността на договора за замяна е недоказан по причина, че от представения по делото н. а. № * от 31.08.1995 г., с който е оформен договорът, се установява, че в хода на нотариалното производство нотариусът, пред когото е изповядана сделката, е удостоверил, че пред него са се явили лично пълномощникът Д. Н. Н. и заменителят И. П. И., удостоверил е самоличността на явилите се лица и е проверил представителната власт на пълномощника с оглед задължението си по чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.) и в тази връзка е счел, че такова е налице и няма пречка за извършване на нотариалното действие. Прието е, че тази доказателствена сила на нотариалния акт не е оборена от ищците С. и В. Ч., тъй като представеният от тях екземпляр от пълномощно рег. № */21.07.1992 г. не следва да бъде обсъждан като доказателство, доколкото по смисъла на чл. 101, изр. 3 ГПК (отм.) същото следва да се счита изключено от доказателствения материал по делото, а от другото, представено по делото пълномощно № * от 1990 г. се установява, че В. Ч. е разполагала с представителна власт да закупува и продава от името на съпруга си С. Ч. недвижими имоти, но в това пълномощно липсва клауза за преупълномощаване на трето лице. При това положение е прието, че нито С. Ч., нито В. Ч. са дали право на посоченото в пълномощното лице да се разпорежда с процесния имот от името и за сметка на С. Ч. и между Д. Н. и С. Ч. не е възниквало и съществувало представително правоотношение. Доколкото обаче С. и В. Ч. се намират в брачно правоотношение към момента на замяната и имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност, съдът е приел, че искът за обявяване за недействителна на разпоредителната сделка, по която единият съпруг е извършил разпореждане с обща недвижима вещ е следвало да бъде предявен в 6-месечен срок от узнаването. Прието е, че по делото такъв иск не е предявяван. Поради това е прието, че договорът за замяна е произвел действие и по отношение на С. Ч. и са настъпили вещно-транслативните последици и ефект от същия. Прието е, че искът за унищожаване на договора за замяна поради измама е неоснователен, тъй като не са представени доказателства спрямо С. и В. Ч. да са били извършени от другата страна по сделката измамливи действия, които да са станали причина за въвеждането им в заблуждение, респ. за опорочаване на волята им за сключване на договора, като такива доказателства липсват и по отношение на пълномощника Д. Н. За неоснователен е приет и искът за прогласяване нищожността на договора за продажба, сключен на 15.11.1995 г., тъй като продавачът се легитимира като собственик с договора за замяна и освен това липсата на право на собственост у продавача не обосновава нищожност на сделката. За неоснователен е приет и искът за унищожаване на договора за покупко-продажба, тъй като правото на собственост на Ч. върху имота не е установено. Поради тази причина е приет за неоснователен и искът за предаване на владението на имота като са изложени съображения, че за уважаването на този иск следва да бъде проведено пълно и главно доказване на правото на собственост, а в случая е установено, е имотът е излязъл от патримониума на Ч. след реализирането на една валидна двустранна гражданскоправна сделка, каквато е договорът за замяна. Въпросът, произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае разпределението на доказателствената тежест в хипотеза на оспорване наличието на упълномощаване за сключване на договор с предмет прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, когато по делото е представено копие от пълномощното от упълномощителя /с твърдение, че упълномощаване за извършване на разпореждането липсва/ и е направено искане за представяне на оригинала от страната, в чието държане документът се е намирал към момента на изповядване на сделката, имаща качеството пълномощник, както и за приложимостта на разпоредбата на чл. 101 ГПК (отм.) в подобна хипотеза. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: По общото правило на чл. 101 ГПК (отм.) когато частен документ е представен в заверен от страната препис и при поискване по реда на чл. 101, ал. 1 ГПК (отм.) не бъде представен оригинал или официално заверен препис, частният препис губи качеството на годно доказателствено средство, вкл. когато оригиналът се е намирал в държане на трето за спора лице. Ако се установи обаче, че оригиналът е изгубен или унищожен не по вина на страната, която е представила частния препис, приложение следва да намери установеното в чл. 134, ал. 1 ГПК (отм.) правило, т. е. съдържанието на документа може да бъде установено и със свидетелски показания. Ако се установи, че пълномощното, представено при изповядване на сделка с предмет прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот е било изгубено или унищожено и съществува спор относно наличието на упълномощаване, в тежест на страната, която твърди, че такова упълномощаване е съществувало е да докаже това. В подобна хипотеза отбелязаната от нотариуса констатация за наличие на представено пълномощно не може да се приеме за достатъчна, ако спорът касае обема на представителната власт. Ако копие на пълномощното е представено от упълномощителя с твърдение, че оригиналът на пълномощното се намира в държане на упълномощеното лице, при поискване на оригинала приложение следва да намери разпоредбата на чл. 153 ГПК (отм.) и оригиналът да бъде изискан от упълномощеното лице. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество частично неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон /чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС/ и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 101 ГПК (отм.), чл. 127 ГПК (отм.) и чл. 134, ал. 1 ГПК (отм.). Когато по делото съществува спор за наличието на упълномощаване, в тежест на страната, която поддържа, че при сключването на сделката е било представено пълномощно за извършване на разпореждане с недвижим имот е да установи това-всяка страна съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. В случая предявилите иска лица твърдят, че не са упълномощавали Д. Н. да извърши от тяхно име и за тяхна сметка замяна на притежавания от тях недвижим имот, находящ се в [населено място], м. "Б. ", в. з. "М. д. II-Б" срещу притежавания от И. П. И. недвижим имот в [населено място], като в подкрепа на това свое твърдение са представили заверено от адвокат по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата копие от пълномощно, което не съдържа изрично изявление за упълномощаване с право на разпореждане за процесния недвижим имот-представеното копие с регистрационен номер, идентичен на посоченото в н. а. № *, том *, н. д. № */1995 г. /рег. № */21.07.1992 г./ е общо, т. е. дава право на представителство на упълномощения Д. Н. пред всички държавни институции в Република България, за сключване на договори за наем, за представителство пред общината и РС в [населено място], както и пред БНБ, за подписване на финансови документи и съдебни документи, както и навсякъде, където е необходимо по отношение на упълномощителя В. Ч.. Изявление за упълномощаване за разпореждане с конкретен имот, вкл. и за вида на разпоредителната сделка представеното копие не съдържа, като за това копие искане за представяне на оригинал по реда на чл. 101 ГПК (отм.) не е направено. В съдебното заседание, проведено от първоинстанционния съд на 06.02.1997 г. процесуалният представител на ответника И. И. е оспорил единствено ксероксното копие на генерално пълномощно с рег. № */28.06.1990 г., изходящо от С. Ч. и заверено от Консулската служба на Република България в [населено място]. Само по отношение на това пълномощно следователно е възникнало задължението за представяне на оригинала. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче въззивният съд е изключил от доказателствата по делото и заверения по реда на чл. 32 от Закона за адвокатурата препис от пълномощно с рег. № */21.07.1992 г. Освен това в протокола от проведеното на 17.04.1997 г. съдебно заседание изрично е отбелязано, че пълномощника на предявилите иска лица е представил оригинал от пълномощното от 26.06.1990 г. и съдът е констатирал, че съответства на ксероксното копие, като в това пълномощно липсва индивидуализация на имуществото и клауза за дела на С. Ч. от процесния имот, поради което с оглед на обстоятелството, че договорът за замяна от 15.11.1995 г. е сключен от пълномощник следва да се приеме, че не се установява наличие на представителна власт и по отношение на С. Ч. за извършеното с договора разпореждане. След като в договора изрично е посочено, че се сключва от пълномощник, според настоящия състав не следва да се извършва преценка дали е налице разпореждане, извършено само от единия съпруг с обща вещ-хипотезата на извършено разпореждане само от единия съпруг е съвършено различна. При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че по делото е установено наличие на надлежно упълномощаване за сключване на договор за замяна само по причина извършената от нотариуса констатация, че при изповядването на сделката е било представено пълномощно. След като между страните съществува спор за обема на представителната власт и при наличие на данни, че представеното при изповядването на сделката пълномощно е общо, наличието на упълномощаване за извършването на конкретното разпореждане следва да бъде установено по категоричен начин от страната, която поддържа, че такова е налице, т. е. от страната, която има интерес да установи с оглед естеството на правния спор, че пълномощно с определено съдържание е съществувало и е било представено при изповядване на сделката. В случая приобретателят на спорния имот И. И. не е представил такива доказателства, установено е, че в кориците на н. д. № */1995 г. пълномощното не се съхранява, налице е и изявление, изходящо от уполномощеното лице Д. Н., че оригиналът на документа не се намира в негово държане. Неправилно при наличието на такива данни съдът е приел, че наличието на упълномощаване е установено. Анализът на представените по делото доказателства налага извода, че нито В. Ч., нито С. Ч. са упълномощавали Д. Н. да извърши от тяхно име и за тяхна сметка разпореждане /вкл. и чрез замяна/ на притежавания от тях имот, представляващ дворно място от 1040 кв. м., съставляващо парцел * от кв. 2 по плана на [населено място], м. "Б. ", в. з. "М. д. II-Б". А след като договорът е сключен от пълномощник без наличие на представителна власт, следва да се приеме, че така извършеното разпореждане е недействително и не поражда предвидените в закона и целените с факта на сключване на договора за замяна вещно-правни последици. Изводът на въззивния съд, че предявеният от С. Ч. и В. Ч. иск за прогласяване нищожността на договора за замяна, сключен на 31.08.1995 г./ н. а. № *, том *, н. д. № */1995 г./ поради липса на съгласие е неоснователен противоречи на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това предявеният иск бъде уважен. В частта, с която е прието, че искът за прогласяване нищожността на сключения на 15.08.1995 г. между И. П. И. от една страна и С. Б. и Н. Б. от друга страна договор за продажба е неоснователен обжалваното решение е правилно-обстоятелството, че продавачът не притежава правото на собственост върху имота не може да обоснове извод за нищожност на извършеното разпореждане. Правилно е прието, че и искът за унищожаване на договора за продажба също е неоснователен-не се установява наличие на порок при сключването на сделката, който да обоснове недействителност на разпоредителната сделка на поддържаното основание. Поради това в тази част постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че е неоснователен предявеният от С. Ч. и В. Ч. иск за предаване владението върху процесния недвижим имот. Както вече беше отбелязано, сключеният на 31.08.1995 г. договор за замяна не е произвел предвидените в закона и целени при сключването му вещно-правни последици, поради което следва да се приеме, че правото на собственост върху процесния недвижим имот принадлежи и понастоящем на С. Ч. и В. Ч., които са придобили собствеността по договор за покупко-продажба, сключен на 23.07.1990 г./н. а. № *, том *, н. д. № */1990 г./. Ответниците по така предявения иск Г. С. В. и К. С. Б. като правоприемници на починалите в хода на производството С. В. Б. и Н. К. Б., осъществяват фактическата власт върху имота без правно основание-праводателите им С. Б. и Н. Б. не са придобили право на собственост върху имота по силата на сключения на 15.11.1995 г. /н. а. № *, том *, н. д. № */1995 г./ договор за продажба, тъй като техният праводател И. П. И. не е притежавал това право към момента на сключване на договора, нито е установено да го е придобил впоследствие. Неправилно въззивният съд е приел, че предявеният по реда на чл. 108 ЗС иск е неоснователен. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено и вместо това искът бъде уважен като бъде признато по отношение на Г. С. В. и К. С. Б. в качеството им на правоприемници на починалите в хода на производството ответници С. В. Б. и Н. К. Б., че С. В. Ч. и В. Б. Г. -Ч. са собственици на процесния недвижим имот и ответниците бъдат осъдени да им предадат владението. В частта, с която е оставено без уважение искането за отмяна на н. а. № *, том * по н. д. № */1995 г. на Нотариална служба при Казанлъшкия районен съд и н. а. № * по н. д. № */1995 г. на Първи нотариус при Нотариалната служба към Софийски районен съд постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила-съгласно указанията, дадени в ТР № 3/1.11.2012 г., постановено по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК /чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези, удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение