Определение № 9503 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8853/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Oбразувано е по частна жалба на П. П. М. против Определение № 2626/05.06.2026 г., постановено по административно дело № 600/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № РД-09-180/23.04.2026 г. на Кмета на Община Мъглиж и е прекратено производството по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност и немотивираност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна - Кмет на Община Мъглиж, в представен писмен отговор, изготвен от адвокат М. Гачева оспорва частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила, като се присъдят сторените от общината разноски, за които представя доказателства. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд – Стара Загора от страна на П. П. М. е посочената по-горе заповед, с която му е наредено да премахне констатиран незаконен строеж „Плътна ограда“. За да прекрати производството по делото, съдът е достигнал до извод за недопустимост на подадената жалба на основанието по чл. 159, т. 5 АПК, след като е приел оспорването за просрочено. Съдебното определение е правилно, тъй като е постановено в съответствие с установените по делото факти и с приложимия закон. Противно на твърденията в частната жалба, съдът е мотивирал акта си в достатъчна степен, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, анализирал е всички събрани по делото доказателства, удостоверяващи начина и датата на подаване на жалбата, както и начина и датата на съобщаване на заповедта, след което е достигнал до верни фактически и правни изводи. Не е спорно, че Заповед № РД-09-180/23.04.2026 г. на Кмета на Община Мъглиж е съобщена лично на адресата й срещу подпис на 29.04.2026 г., за което той лично се е подписал. Видно от съдържанието на жалбата на П. П. М. против процесната заповед е, че същата е подадена чрез административния орган до Административен съд – Стара Загора с поставен върху нея входящ регистрационен индекс и дата на общинската администрация – № МС-18 от 14.05.2026 г. Оспорва се начина и датата на подаване на жалбата му, но не се представят доказателства, опровергаващи фактите, установени по този въпрос от съда въз основа на съдържащите се по делото документи. Както първостепенният съда, така и настоящият касационен състав установяват спазен ли е срокът за оспорване въз основа на документите, съдържащи се по делото, които в конкретния случай сочат, че жалбата на П. М. против заповедта е подадена след 14-дневния преклузивен срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, който е изтекъл на 13.05.2026 г. - присъствен ден. Предвид изложеното, правилен е изводът на административния съд за недопустимост на жалбата на основанието по чл. 159, т. 5 АПК, поради което определението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на разноски в полза на Община Мъглиж, които са в доказан размер от 250 евро за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Второ отделение,