Определение № 1922 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на „Екс пи ел ар филмс“ ЕООД срещу Определение № 27756 от 19.08.2025 г., поправено с Определение № 32954 от 08.10.2025 г. и протоколно определение от 12.11.2025 г. по адм. дело № 5373/2025 г. на Административен съд София-град. Частният жалбоподател счита, че определенията са неправилни. Излага, че допуснатото с определенията предварително изпълнение на Заповед № 101 от 30.04.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ (ИА „НФЦ“/Агенцията) по искане на „Арго Филм“ ЕООД и „Ред карпет“ ЕООД не отговаря на изискванията на чл. 60, ал. 1 АПК. Със заповедта се определят за финансиране проекти за пълнометражни документални филми. Допускането на предварително изпълнение на заповедта открива пътя към следващия етап от конкурса - определянето на конкретния размер на финансовата помощ. С издаването на акта по чл. 30, ал. 6 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) общият финансов ресурс ще бъде окончателно разпределен, което ще направи невъзможно и безпредметно участието в процедурата на частния жалбоподател, чийто проект не е допуснат за финансиране със Заповед № 105 от 30.04.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“. Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“, не представя становище по частните жалби. Ответникът - „Арго Филм“ ЕООД, представя становище за неоснователност на частната жалба срещу Определение № 27756 от 19.08.2025 г., поправено с Определение № 32954 от 08.10.2025 г. по адм. дело № 5373/2025 г. на Административен съд София-град. Ответникът - „Ред карпет“ ЕООД, представя становище за неоснователност на частната жалба срещу протоколно определение от 12.11.2025 г. по адм. дело № 5373/2025 г. на Административен съд София-град. Върховният административен съд, седмо отделение намира, че частните жалби са процесуално допустими – подадени са от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество са неоснователни. Производството пред първоинстанциония съд е образувано по жалба на „Екс пи ел ар филмс“ ЕООД срещу Заповед № 101 от 30.04.2025 г. и Заповед № 105 от 30.04.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“. С Определение № 27756 от 19.08.2025 г., поправено с Определение № 32954 от 08.10.2025 г. по искане на „Арго Филм“ ЕООД на основание чл. 167, ал. 1 АПК съдът е допуснал предварително изпълнение на Заповед № 101 от 30.04.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ в частта, с която е определен за реализация проект за пълнометражен документален филм „В търсене на Светия Граал“. С протоколно определение от 12.11.2025 г. по искане на „Ред карпет“ ЕООД на основание чл. 167, ал. 1 АПК съдът е допуснал предварително изпълнение на Заповед № 101 от 30.04.2025 г. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ в частта, с която е определен за реализация проект за пълнометражен документален филм „Цибулка“. За да допусне предварително изпълнение на административния акт в посочените части, първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 60 АПК. Забавянето на изпълнението на оспорената заповед действително ще доведе до накърняване на правата и законните интереси на дружествата, тъй като има за последица неусвояване на бюджетни средства в значителен размер. Същите биха могли да бъдат усвоени в рамките на конкретната бюджетна година и при невъзможността да бъдат изразходвани окончателно се преклудира възможността за това. Определенията са правилни. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 АПК предвижда, че при всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на оспорения административен акт - условията са тези, при които то може да бъде допуснато от административния орган. Следователно преценката за основателността на искането е през призмата на материалните предпоставки, посочени в чл. 60, ал. 1 АПК. При наличие на някоя от тях е допустимо предварителното изпълнение (разпоредбата на чл. 166, ал. 1 АПК изрично предвижда суспензивен ефект на подадената жалба). Тъй като искането за допускане на предварително изпълнение е направено от страни по делото, преценката се свежда до необходимостта от защита на особено важен интерес на съответната страна, както изисква предложение последно на чл. 60, ал. 1 АПК. Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ е администрация към министъра на културата, юридическо лице със седалище София, чиято издръжка се формира от бюджетни средства и от приходи от собствена дейност (чл. 5 ЗФИ). Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България се предвиждат средства за подпомагане по ЗФИ (чл. 17, ал. 1 ЗФИ). Държавното подпомагане в областта на производството на филми по раздел II от глава пета от Закона за филмовата индустрия се осъществява чрез отпускане на целеви финансови средства след провеждане на конкурс. В този смисъл неизпълнението на конкурсната процедура в рамките на календарната година действително води до загуба на средства. В резултат от обжалването може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта предвид сроковете за разпределение и усвояване на финансирането. Наред с това реализацията на проектите на дружествата ще задоволи не само техния икономическия интерес, но и обществените потребности в областта на българското филмово изкуство. При съпоставяне между вредите от изпълнението и от неизпълнението на заповедта съдът правилно е заключил, че от закъснението на изпълнението му ще последват значителни вреди, поради което следва да бъде защитен интересът на „Арго Филм“ ЕООД и „Ред карпет“ ЕООД (в този смисъл Определение № 2044 от 25.02.2015 г. по адм. дело № 15791/ 2014 г. на ВАС, VII о., Определение № 9103 от 28.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2015 г., VII о. и Определение № 62 от 7.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11362/2024 г., VII о.). По горните съображения обжалваните определения са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение