Определение № 63 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 149/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от „Гардън бийч“ ООД, в ликвидация, чрез адв. Г. Д., частна жалба против определение № 260452 от 1. 10. 2020 г. по възз. гр. д. № 1981/2019 г. на Бургаския окръжен съд, с което е изменено, на осн. чл. 248 ГПК, решение № III-176 от 28. 07. 2020 г. по възз. гр. д. № 1981/2019 г. на БОС в частта за разноските, чрез намаляване на присъдения размер от сумата 4617 лв. на сумата 1440 лв. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Ответниците по частната жалба И. П. Г. и Н. П. Г., чрез адв. М. С., изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество – частично основателна. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че предвид отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска по чл. 76 ЗС, въззиваемите И. Г. и Н. Г. следва да понесат отговорността за разноските, направени от ищцовото дружество при разглеждане на делото пред двете инстанции, възлизащи общо на 4617 лв., която сума включва и сумите: 1680 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство пред въззивната инстанция и 2796 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС за процесуално представителство пред първата инстанция (общо 4476 лв. платени адвокатски възнаграждения с ДДС за двете инстанции). Законосъобразен е и изводът за основателност на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид несъответствието на договорените и платени адвокатски възнаграждения с фактическата и правна сложност на делото. Неправилно, обаче, е приложена нормата на чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Данъчната оценка на процесния апартамент е в размер на 9211, 50 лв., поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция в случая възлиза на 790, 58 лв. без ДДС, съотв. 948, 70 лв. с ДДС, за двете инстанции – в размер на 1897, 40 лв. с ДДС. Като е намалил разноските за адвокатски възнаграждения на 600 лв. без ДДС, съотв. на 720 лв. с ДДС за всяка от инстанциите, въззивният съд е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение под минимално определения размер от 948, 70 лв. с ДДС за една инстанция – в нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 36 ЗА, вр. чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. Като незаконосъобразно, определението ще следва да бъде отменено в частта, с която молбата по чл. 248 ГПК е уважена над сумата 1440 лв. до сумата 2038, 40 лв. и за посочената разлика от 598, 40 лв. молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. В останалата част, с която разноските за двете инстанции са намалени от сумата 4617 лв. на сумата 2038, 40 лв. определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,