Решение № 3981 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16167/2013 г.

Решение № 3981 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16167/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Матейска Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 13591 от 18.10.2013 г. по адм. дело № 14486/2011 г., в производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 151, ал. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), тричленен състав на Върховния административен съд на Република България - Осмо отделение:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 156, ал. 1 от АПК жалбите на Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София, против Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" в частта, с която същата е оттеглена със Заповед № РД 22-2863/20.12.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" за остатъка от срока от шест месеца, считано от датата на заповедта и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част;

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБИТЕ на Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София, против Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" в останалата им част като неоснователни и

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София, да заплатят на "Общинска банка" АД, гр. София разноски по делото в размер на 9 600 лв.

Във Върховния административен съд са постъпили пет касационни жалби, както следва по реда на подреждането им по административно дело № 16167/2013 г.:

Първата касационна жалба е от "Търговска Асоциация" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, Индустриална зона Орион, ул. "3020-та", партер, представлявано от Управителя Станислав Попов, в която се моли да бъде отменено съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени точка втора от Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ с всички законни последици от това. Касационният жалбоподател счита, че така постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. В жалбата са развити подробни съображения поотделно за така заявените пороци.

Втората касационна жалба е от "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Хаджи Димитър, "Скайлер" № 41, представлявано от Ивайло Янков в качеството му на управител. И в тази жалба се моли да бъде отменено съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени точка втора от Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ с всички законни последици от това. И в тази жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, като са развити подробни съображения поотделно за така заявените пороци.

Третата касационна жалба е от Атоменергоремонт ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, площадка АЕЦ, представлявано от Николай Крумов Петков - Изпълнителен директор. В тази жалба също се моли да бъде отменено съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени точка втора от Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ с всички законни последици от това. И в тази жалба също се твърди, че така постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, като са развити подробни съображения поотделно за така заявените пороци.

Четвъртата касационна жалба е от Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - Застраховане", със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Възраждане, ул. Света София № 7, ет. 5, представлявано от Александър Петров Личев - главен изпълнителен директор и Румен Кирилов Димитров - изпълнителен директор. И в тази жалба се моли да бъде отменено съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени точка втора от Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ с всички законни последици от това. И в тази жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, като са развити подробни съображения поотделно за така заявените пороци.

В откритото съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, касационните жалбоподатели Атоменергоремонт ЕАД, гр. Козлодуй и Застрахователно Акционерно Дружество (ЗАД) "ОЗК - Застраховане", гр. София, се представляват от общ надлежно упълномощен адвокат-пълномощник, който поддържа жалбите и моли да бъдат уважени по изложените в тях съображения, като представя и писмена защита.

Петата касационна жалба е от "Мина Станянци" АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, Козлодуй № 2В, вх. Б, ет. 1, ап. 1, представлявано от Васко Николаев Марков - изпълнителен директор. И в тази последна поред жалба се моли да бъде отменено съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени точка втора от Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ с всички законни последици от това. И в тази жалба се твърди, че така постановеното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, като са развити подробни съображения поотделно за така заявените пороци.

Ответникът - Подуправителят на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор", чрез двама процесуални представители оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, а решението на тричленния състав да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

По делото е приложен писмен Отговор от Българска народна банка (БНБ), в който се изразява подробно становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а изложените в касационните жалби твърдения са неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени.

Допълнително от БНБ са постъпили писмени бележки, в които за пръв път се изразява становище, че касационните жалби са недопустими в частта, в която се иска отмяна на точка втора от Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, защото по отношение на нито един от касационните жалбоподатели не е налице правен интерес, тъй като те не са нейни адресати, а адресат на точка втора от заповедта е "Общинска банка" АД.

От заинтересованата страна - "Общинска банка" АД, гр. София е постъпил писмен отговор, в който се оспорват касационните жалби като неоснователни, а две от тях - на "Атоменергоремонт" ЕАД и на "Мина Станянци" АД и като недопустими. Изразява се становище, че решението, постановено от тричленен състав на ВАС е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. В откритото съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, процесуалният представител моли касационните жалби на "Атоменергоремонт" ЕАД и на "Мина Станянци" АД да бъдат оставени без разглеждане, а алтернативно - без уважение като неоснователни и да бъде постановено решение, с което да се остави в сила обжалваното решение на тричленния състав. Моли и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Допълнително е постъпила и Писмена защита.

От заинтересованата страна - Столична община, е постъпило Становище - възражение, в което също се твърди, че касационните жалби на "Мина Станянци" АД и "Атоменергоремонт" ЕАД са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а в случай че бъдат разгледани, моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Относно касационните жалби на ЗАД "ОЗК - Застраховане", "Интеркомерс груп плюс" ЕООД и "Търговска асоциация" ЕООД се изразява становище за неоснователност и се моли същите да бъдат оставени без уважение. В откритото съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, процесуалният представител оспорва касационните жалби на "Атоменергоремонт" ЕАД и на "Мина Станянци" АД като недопустими и моли да бъдат оставени без разглеждане, а останалите жалби оспорва като неоснователни. Претендира присъждане на разноски по представен списък.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение, че подадените пет касационни жалби са с идентично съдържание и са неоснователни.

За да се произнесе, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното:

Със заповед № РД 22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор":

1. На основание чл. 103, ал. 1, т. 1, 7 и 10, чл. 103, ал. 2, т. 15, предложение първо и чл. 32, ал. 4, т. 2 от ЗКИ, са лишени за срок от шест месеца от право на глас в Общото събрание на акционерите на "Общинска банка" АД следните акционери:

• ЗАД "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Възраждане", ул. "Света София" № 7, ет. 5;

• "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър", ул. "Скайлер" № 41;

• "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Връбница", индустриална зона "Орион", ул. "3020-та", № 34, партер;

• "Мина Станянци" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. "Разсадник-Коньовица", бл. 26, вх. Б, ап. 45;

• "Атоменергоремонт" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, Площадка АЕЦ,

като в заповедта е наредено, че при прехвърляне на акции от горните дружества, извършено след 9.11.2011 г., настоящата надзорна мярка да се приложи спрямо приобретателите на акциите.

1. На основание чл. 103, ал. 1, т. 1, 7 и 10 от ЗКИ и чл. 103, ал. 2, т. 17 от ЗКИ е поставено изискване към "Общинска банка" АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Врабча" № 6 да извърши промени в чл. 19 от Устава на банката в съответствие с чл. 230, ал. 1 и 2 от Търговския закон.

Жалби до ВАС срещу горната заповед са подадени от Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, от "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и от "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София.

Въпреки че са нейни адресати, "Мина Станянци" АД, гр. София и "Атоменергоремонт" ЕАД, гр. Козлодуй не са обжалвали решение № РД-22-2440 от 10.11.2011 г. на Подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор", поради което по отношение на тях то е влязло в сила. Затова и те нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 от АПК и първоинстанционният съд не е следвало да ги конституира като заинтересовани страни по делото. В този смисъл определението на тричленния състав от 20.06.2012 г. е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, тоест включително и заинтересованите страни, но само когато за тях решението е неблагоприятно. В конкретния случай постановеното съдебно решение не може да бъде неблагоприятно за тези дружества, за които административният акт вече е влязъл в сила и то именно заради тяхното процесуално поведение. Правната им сфера повече не се засяга по негативен начин от постановеното не по тяхна жалба съдебно решение, тоест то не рефлектира върху правата им и законните им интереси, които е следвало да бъдат защитени чрез подаване на първоначална жалба срещу заповед № РД-22-2440 от 10.11.2011 г. на Подуправителя на Българска народна банка, ръководещ управление "Банков надзор".

Както се установи от дословно цитирания в началото диспозитив на решението на тричленния състав, съдът отхвърля жалбите на Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София, против Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", тоест в постановеното съдебно решение няма отхвърлителна част спрямо "Мина Станянци" АД, гр. София и "Атоменергоремонт" ЕАД, гр. Козлодуй, така че в касационните си жалби абсолютно погрешно и необяснимо тези касационни жалбоподатели поотделно молят "да бъде отменено съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ ...".

По изложените съображения подадените две касационни жалби ще трябва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното производство в тази част да бъде прекратено.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че останалите три касационни жалби: от "Търговска Асоциация" ЕООД, гр. София, от "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и от Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - Застраховане", гр. София, са процесуално допустими, защото са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, от законните представители на дружествата, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен.

Не се споделя становището на БНБ, че касационните жалби са недопустими в частта, в която се иска отмяна на точка втора от Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, защото по отношение на нито един от касационните жалбоподатели не е налице правен интерес, тъй като те не са нейни адресати, а адресат на точка втора от заповедта е "Общинска банка" АД.

С оглед на това възражение е необходимо да се определи предмета на касационната проверка. В трите касационни жалби, които са с идентично съдържание, се моли да бъде отменено решението на ВАС - VIII отделение "в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени точка втора от Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ с всички законни последици от това".

Както се установи от цитирания в началото диспозитив на съдебното решение, съдът е оставил без разглеждане трите жалби - на Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, на "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и на "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София, против Заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" в частта, с която същата е оттеглена със Заповед № РД 22-2863/20.12.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" за остатъка от срока от шест месеца, считано от датата на заповедта и е отхвърлил трите жалби в останалата им част.

Тази останала част включва не само точка 2 от заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", но и точка 1 за периода, през който адресатите - акционери - жалбоподатели са били лишени от право на глас в Общото събрание на акционерите.

Решението на тричленния състав в частта, в която трите жалби са били оставени без разглеждане и производството по делото в тази част прекратено, не е обжалвано с касационни жалби пред петчленния състав, поради което в тази си част е влязло в сила.

Останалата част на решението е предмет на касационните жалби и респективно и предмет на преценка от касационната инстанция и тази част е точка 1 от заповед № РД-22-2440/10.11.2011 г. в останалата част от датата на издаването й до оттеглянето й на основание чл. 156, ал. 1 от АПК със заповед № РД 22-2863/20.12.2011 г., тоест от 10.11.2011 г. до 20.12.2011 г. и точка 2 от заповедта. Макар и да не са нейни адресати, а тази точка да касае "Общинска банка" АД, обсъждането на втора точка е неразривно свързано с точка първа и конкретно за случая с тази нейна част, която касае периода на действието й - 1 месец и 10 дни. Както се посочва в заповед № РД 22-2863/20.12.2011 г., целта за която е била издадена заповед № РД 22-2440/10.11.2011 г. е постигната, Общото събрание на акционерите на "Общинска банка" АД, гр. София е проведено без участието на тези акционери, които са били лишени от право на глас и чл. 19 от Устава на банката е променен. Видно от приложения по делото Протокол от 11.11.2011 г., решението по т. 1 от дневния ред на общото събрание е вписано в Търговския регистър на 18.11.2011 г. Независимо от този факт, не може да се отрече наличието на правен интерес от обжалване и на съдебното решение, и на точка 2 от заповед № РД 22-2440/10.11.2011 г., която е неразривно свързана с точка 1 в останалата действаща неоттеглена от административния орган част (оттеглената част е за остатъка от шестмесечния срок, тоест за 4 месеца и 20 дни). Точка 2 е в пряка връзка и последица от постановеното в точка 1. Изложеното до тук е достатъчно да се приеме допустимост на касационните жалби в тази част. Следва да бъде отчетен фактът, макар и да няма съществено и решаващо значение за обосноваването на правния интерес, че по искови молби на "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София, "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, е образувано търг. дело № 4674/2011 г. по описа на Софийски градски съд, с правно основание чл. 74 от Търговския закон за отмяна на решението на Общото събрание от 11.11.2011 г., което дело е спряно до приключване на настоящия спор.

В трите касационни жалби, които, както вече се каза по-горе, са с идентично съдържание е заявено касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, а именно, че решението е недопустимо. Едно съдебно решение обаче е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице, защото трите жалби, с които е бил сезиран тричленният състав на ВАС са били процесуално допустими за разглеждане по същество. Жалбата на Застрахователно Акционерно Дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София е подадена с вх. № 17922 от 10.11.2011 г., тоест на същата дата, на която е издадена обжалваната заповед и безспорно е в законоустановения 14-дневен срок. Жалбите на "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и на "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София също са депозирани в срок предвид начина на съобщаването им, предвиден в специалната разпоредба на чл. 151, ал. 8 от Закона за кредитните институции (ЗКИ). В тази връзка се споделят изцяло съображенията на тричленния състав на ВАС, развити в определение от 26.02.2013 г. Независимо от това, дори и да се възприеме становището на БНБ, че заповедта е била връчена при отказ на датата 10.11.2011 г., то 14-дневният срок започва да тече от следващия ден съгласно чл. 60, ал. 5 от ГПК и изтича на 24.11.2011 г., а двете жалби са входирани във Върховния административен съд като е отбелязано пощенско клеймо 24.11.2011 г., тоест също са в срок. И трите жалби са били насочени срещу годен за съдебен контрол административен акт - заповед за прилагане на надзорна мярка по чл. 103 от ЗКИ, подадени са от надлежни страни - адресати, при наличие на правен интерес. Жалбите не са били оттеглени или да е бил направен отказ от оспорването по реда на чл. 155, ал. 1 АПК. Затова това оплакване в касационните жалби се явява неоснователно.

Неоснователно е и възражението, че в случая не е следвало да се издава ПАМ (принудителна административна мярка), а е приложим ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). Това е така, защото право на административния орган е да прецени дали при констатирано извършено нарушение да приложи надзорна мярка или да наложи административно наказание като издаде наказателно постановление. Касае се за два различни института по Закона за кредитните институции (ЗКИ) - единият предвиден в Глава единадесета Раздел VI - Надзорни мерки, а другият в Глава петнадесета - Административнонаказателни разпоредби. В оперативната самостоятелност на компетентния орган е предоставен конкретният избор на административно поведение. Изцяло в компетентността на БНБ е да лиши временно от право на глас акционери - чл. 103, ал. 2, т. 15 ЗКИ във връзка с чл. 32, ал. 4, т. 2 ЗКИ и тази правна възможност следва да се реализира при свободна преценка. В такива случаи обаче при оспорването на акта, съдът проверява дали административният орган е спазил изискването за законосъобразност, в какъвто смисъл е съдебният контрол, регламентиран в чл. 169 от АПК.

Основателно е обаче еднаквото оплакване и в трите касационни жалби, че при постановяване на решението е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да отхвърли жалбите като неоснователни, първоинстанционният съд е посочил, че "оспорващите не са представили доказателства, оборващи констатациите в мотивите на обжалваната заповед, не са искани експертизи съгласно чл. 151, ал. 4 от ЗКИ или правени други доказателствени искания, чрез които да се докаже липсата на фактически основания за налагане на оспорваните надзорни мерки. Всички аргументи в жалбите срещу констатациите в заповедта не са подплатени от доказателства. Ето защо при липса на насрещни доказателства за този основен за спора въпрос, не може да се приеме за доказана тезата на жалбоподателите за неправилност на цитираните констатации".

Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 170 АПК да разпредели правилно тежестта на доказване по делото. За разлика от гражданския процес, където всяка страна е длъжна да докаже своите твърдения, в административния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му (ал. 1). Само когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му (ал. 2). Отделно от това, съгласно чл. 163, ал. 3 АПК, съдът е длъжен да укаже на страните необходимостта от събиране на доказателства извън тези, които се съдържат в административната преписка, когато това е необходимо за изясняване на правния спор. Принципът на служебното начало в административния процес включва и указание на съда, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото те не сочат доказателства - чл. 9, ал. 3 АПК, което е в пряка връзка с чл. 171, ал. 4 АПК за задължението на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото те не сочат доказателства.

В конкретния случай, при изобилната фактическа обстановка, описана в мотивите на оспорения административен акт, правилното разпределяне на доказателствената тежест е наложително. Едва след събирането на всички относими към спора доказателства, съдът може да изгради правни изводи за законосъобразност на административния акт, който следва да се основава само на действителни факти (чл. 7, ал. 1 АПК). Само при напълно изяснена фактическа обстановка могат да бъдат направени законосъобразни правни изводи. Недопустимо е съдът да отхвърли оспорването като недоказано без да е изпълнил задължението си да укаже на страните да представят доказателства. На практика по делото е проведено само едно редовно съдебно заседание на 18.09.2013 г., на което съдът, след като е изслушал становищата на явилите се страни, без каквито и да е указания, е счел делото за изяснено и е дал ход по съществото на спора. Единствените указания за събиране на доказателства са дадени от съда в определение от 26.02.2013 г. и те касаят комплектоването на административната преписка, а указанията до жалбоподателите Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане" АД, гр. София, "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София и "Търговска асоциация" ЕООД, гр. София са да обосноват правния си интерес от оспорването на заповед № РД 22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор". Съдът е следвало да изясни въпроса дали изпратената административна преписка по издаване на акта е в цялост съобразно изискването на чл. 152, ал. 2 от АПК.

С оглед изложеното, съдебното решение в обжалваната му част следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на осмо отделение, който да се съобрази с посочените по-горе мотиви. Освен това, при новото разглеждане първоинстанционният съд следва да провери материалната законосъобразност на обжалвания акт по същество в съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК. Трябва да изследва също спазени ли са административнопроизводствените правила при издаване на заповед № РД 22-2440/10.11.2011 г. на Подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", при съобразяване на изключението, предвидено в чл. 103, ал. 3 от ЗКИ.

По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, идентична с тази на чл. 294, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), разноски не следва да бъдат присъждани от настоящата съдебна инстанция дори да са направени и поискани.

Воден от горното, Върховният административен съд - Петчленен състав - Първа колегия,