Решение № 7799 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/, чрез Д. Брайкова - процесуален представител, срещу Решение №123 от 22.01.2026 г., постановено по адм. дело №754/2025 г. от Административен съд - Сливен /АС – Сливен/, с което по жалба на Н. А. Н. от [населено място], община Твърдица е отменено негово Уведомително писмо/УП/ изх. № 02-200-6500/5393 от 17.09.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., за кампания 2024, в частта, с която е отказано изплащане на финансово подпомагане по интервенция „Осигуряване на опрашване в планински райони и защитени зони от мрежата Натура 2000/стационарни пчелини/, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., в размер на 4 474,87 лева. Наведени са касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд за липса на мотиви на административния акт. Видно от съдържанието на процесното уведомително писмо причините за извършените намаления и оторизираните суми по отделните интервенции са изведени в конкретен и систематичен вид.Мотиви се съдържат в изнесената информация, структурирана в табличен вид и в разясненията, дадени към колоните на всяка една от тези таблици. Посочени са и правните основания за издаване на УП. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът, Н. А. Н., в съдебно заседание не се явява,представлява се от адв. С. Рафаилов, който оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмена защита, която представя. Прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение като правилно и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Жалбоподателят Н. А. Н., регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК. /, земеделски стопанин, е поел петгодишен ангажимент по интервенция "Осигуряване на опрашване в планински райони и защитени зони от мрежата „Натура 2000/стационарни пчелини“. Заявлението му за кампания 2024 г. се явява второ от поетия ангажимент по интервенцията. За кампания 2024 г. Оспорващият подал заявление за подпомагане 2024 с УИН: [номер]/ 20.06.2024 г., в което посочва, че кандидатства по интервенция АЕИ "Осигуряване на опрашване в планински райони и защитени зони от мрежата „Натура 2000/стационарни пчелини“. От "Таблица за описание на пчелин/и в стопанството 2024 г. към заявлението за подпомагане се установява, че са заявени два пчелина. Таблицата съдържа информация за идентификационния номер на пчелините, старите номера на пчелините, описание на пчелини, брой пчелни семейства в пчелина, декларирано е обстоятелството, че Н. е собственик на пчелните семейства, посочена е датата на деклариране и АЕИ. Към заявлението са приложени и съответните декларации. АС - Сливен е констатирал, че по преписката липсват данни дали и какви административни проверки, съгласно чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са извършени на заявлението на Н. за подпомагане. Липсват данни дали констатираните обстоятелства са били сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК. Липсват протоколи за извършвана на земеделския стопанин проверка на място. С Уведомително писмо изх. № 02-200-6500/5393 от 17.09.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., за кампания 2024, е отказано изплащане на финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027 г. /СПРЗСР 2023 - 2027 г./, по интервенция „Осигуряване на опрашване в планински райони и защитени зони от мрежата Натура 2000 /стационарни пчелини/ - АЕИ 3.1.2 в размер на 4474,87 лева, като по същата интервенция е оторизирана сума в размер на 3 084,29 лева. Недоволен от частичния отказ Н. е оспорил уведомителното писмо пред АС - Сливен. За да постанови обжалваното решение първоинстационният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, но при липса на изложени фактически и правни основания по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Съдът е счел, че в процесния случай от съдържанието на оспорения акт по никакъв начин не става ясно поради какви установявания и въз основа на какви мотиви административният орган е преценил, че са налице предпоставките за отказ на финансово подпомагане в посочения размер. В настоящия случай, според АС –Сливен, макар в табличен вид – Таблица № 4 и Таблица № 4.1, неразделна част от УП, да са изложени някакви фактически и правни основания за постановения частичен отказ да се оторизира сума в размер на 4 474, 87 лева по интервенция за подпомагане „Осигуряване на опрашване в планински райони и защитени зони от мрежата Натура 2000/стационарни пчелини/, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., то така изложените мотиви на органа били непълни и неясни. От тях не можело да се изведе волята на органа да постанови съответния частичен отказ. Съдът е посочил, че в настоящия случай в табличен вид – Таблица № 4 и Таблица № 4. 1, неразделна част от УП, са изложени доводи за постановения частичен отказ да се оторизира сума в размер на 4474,87 лева по интервенция за подпомагане „Осигуряване на опрашване в планински райони и защитени зони от мрежата Натура 2000 /стационарни пчелини/, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г., но така същите са непълни и неясни. От тях не може да се изведе волята на органа да постанови съответния частичен отказ. Не става ясно от двете таблици точно коя хипотеза е налице в конкретния случай, според административния орган. Волята на органа не се изяснява от записите в Таблица № 4. 1 и от текстовото пояснение към нея. Допуснатата непълнота и неяснота при излагане на фактическите и правни основания за постановяване на частичния отказ да се оторизира плащане по съответната интервенция/операция съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид че нарушава правото на защита на адресата на акта, като за него не е ясно на какво точно фактическо и правно основание му е отказано оторизиране на исканата от него сума по подпомаганата дейност. Поясненията и цитираните разпоредби в УП са твърде общи и не позволяват да бъде изяснена конкретната причина, довела до направените изводи от административния орган. В обжалваното уведомителното писмо липсва посочване на конкретно фактическо основание, което да обоснове издаването на акта в оспорената му част. Установяването му едва в хода на съдебното дирене със заключение на Съдебно-техническа експертиза/СТЕ/, каквото искане е било заявено от ответника, е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт. Административният орган е изложил определени фактически констатации, но не е подвел фактите под определена и конкретна хипотеза, обосноваваща тяхната недопустимост от гледна точка на правилата за изплащане на финансово подпомагане. Недопустимо е едва в хода на съдебното оспорване на акта, органът да допълва фактическите и правни основания, обосновали частичния му отказ с искане за извършване на СТЕ. Именно в тази връзка съдът е оставил без уважение и искането на ответника, направено в проведеното на 13.01.2026 г. открито съдебно заседание. В разясненията към колоните от Таблица № 4 и Таблица № 4. 1 за всяка колона са посочени правни норми от различни нормативни актове, относими към всички хипотези. В повечето от изброените правни норми се съдържат няколко различни хипотези, които разглеждат взаимно изключващи се житейски ситуации, което налага при правоприлагането съответните факти от действителността да бъдат отнесени към конкретния законов текст, който е приложим. Независимо от факта, че оспореното уведомително писмо в някаква степен представлява автоматично генериран административен акт, в случая и от данните в таблиците, поясненията към тях и от материалите по преписката не могат да се извлекат конкретните фактически и правни основания, които са мотивирали акта и постановения с него краен резултат. По подробно изложени съображения за липса на мотиви на УП и допуснато съществено процесуално нарушение съдът е отменил последното в оспорената му част, без да извърши преценка относно съответствието на оспорения акт с материалноправните изисквания на закона, послужили като основание на административния орган да издаде процесния акт. АС - Сливен е извел извод, че административният акт, в оспорената част е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отменен, като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона. Решението е неправилно. Фактически основания за издаване на процесното УП се съдържат в административния акт. В таблица № 4 на стр.4 от Уведомителното писмо е посочено, че установените пчелни семейства – общо 80 броя, при заявен брой пчелни семейства- 163. Към административната преписка са приложени: Заявление за подпомагане 2024; Таблица за описание на пчелните семейства в стопанството 2024; Приложение за кандидати по биологични интервенции 2024; Декларации; Резултати от автоматични проверки; Таблица за описание на пчелин/и в стопанството 2024. Противно на възприетото от АС-Сливен относимите към спора факти свързани с фактическите установявания на административния орган са обективирани в УП и в документи, представляващи част от административната преписка по делото, посочени по-горе. В този смисъл административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане с факта, че 83 броя пчелни семейства от заявените 163 броя са недопустими за подпомагане - не отговарят на условията за допустимост при извършване на проверките по чл.70 от ЗПЗП. Изрично в пояснението към колона 5 на Таблица 4.1 - Недопустими за подпомагане пчелини/пчелни семейства е посочено, че е била извършена проверка в ИИС на БАБХ съгласно чл.44, ал.1, т.1 предложение първо от Наредба №10/2023 г. Посочено е, че на основание чл.107, т.2 от същата наредба ДФЗ отказва финансово подпомагане по съответната интервенция или операция по чл.3, ал1, т.2 когато е констатирано, че земеделският стопанин е заявил съответната операция по интервенцията по чл.3, ал.1, т.2 и не е изпълнил някоя от разпоредбите на 44 от Наредбата. На основание чл.108, т.1 и т.10 ДФЗ отказва финансово подпомагане в годината на подаван на заявленията за плащане, когато се установи, че заявените пчелини не отговарят на условията за допустимост при извършване на проверките по чл.70 от ЗПЗП. Предвид гореизложеното, неправилен е изводът на АС - Сливен, че актът няма фактически и правни основания или че те са неясни и противоречиви. Първоинстанционният съд е следвало да изиска пълната административна преписка от ДФЗ, респективно - от трета неучастваща страна по делото - БАБХ, а именно - извадки от ИСАК, регистър ВетИС за наличната системна информация за неустановените пчелни семейства, протоколи от извършени профилактични прегледи по чл.43, ал.2, т.3, от Наредба 10/2023 г., Справка от ИИС на БАБХ за налични животни - пчелни семейства, Регистрационнни данни за пчелините, Регистър на пчелни семейства и др., а при необходимост - да назначи съдебно - агротехническа експертиза. Искане за допускане на такава е направено в хода на първоинстационното съдебно производство от ответната страна, настоящ касатор, което не е уважено, предвид изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, че не се оспорва извършването на профилактични прегледи от БАБХ. В настоящия случай обаче от значение е какви са констатациите от тези профилактични прегледи, обективирани в съответните протоколи, извършени от БАБХ на заявените за подпомагане пчелни семейства. Дали данните в ИИС на БАБХ съответстват на обективната истина, на какво основание са отразени там и дали ДФ „Земеделие“ ги съобразява при обвързана компетентност, е въпрос по съществото на спора, който не е решен от АС - Сливен. Това е пречка за осъществяване на касационната проверка относно прилагането на материалния закон, тъй като съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Липсват обсъждане на твърденията на страните, преценка на доказателствата в пълнота, анализ на фактически констатации и правни изводи относно релевантните за спора факти, което е съществено процесуално нарушение, тъй като предвид изложеното по-горе е пречка за осъществяване на касационната преценка. Съдебното решение на АС-Сливен следва да се отмени, и делото се върне на първата инстанция за разглеждане от друг състав, който след установяване на релевантните факти и след съвкупна преценка на всички относими събрани по делото доказателства, да изложи мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми и целта на закона, включително приложими ли са в случая възприетите от ДФЗ материалноправни разпоредби, регламентиращи частичен отказ за финансово подпомагане по заявената интервенция и наложен размер на намаления, и съответен ли е оспорения акт с целта на закона. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл.226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение последно вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение