Решение № 40 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5194/2012 г.

Решение № 40 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5194/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Запрян Иванов Дачев, ЕГН ********** от с. Трилистник, Пловдивска област, ул. "6-ти" № 16, чрез адв. Петър Борисов Костов от АК - Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив, бул. "Марица" № 88, вх. Б, ет. 1, против решение № 187/25.01.2012 г. по адм. д. № 2306/2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 261004824/03.05.2011 г., издаден от Ася Младенова Котетерова - главен инспектор по приходите при ТД - Пловдив на НАП, офис Хасково, потвърден с решение № 673/21.07.2011 г. на директор дирекция "ОУИ" Пловдив, с който на Запрян Дачев са определени допълнително следните публични задължения: по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) - за 2005 г. данък в размер на 699.77 лв. и лихви за забава в размер на 448.40 лв. и за 2006 г. данък в размер на 3 541.81 лв. и лихви за забава в размер на 1 799.06 лв; по чл. 48 ЗДДФЛ - за 2007 г. данък в размер на 13 380.23 лв. и лихви за забава в размер на 4 923.39 лв., за 2008 г. данък в размер на 10 879.32 лв. и лихви за забава в размер на 2 362.32 лв. и за 2009 г. данък в размер на 4 095.64 лв. и лихви за забава в размер на 426.23 лв. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на материалният закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението, като се прогласи нищожността или отмени изцяло РА или делото се върне за ново разглеждане от друг състав. Претендират се направените разноски. Ответната страна - директор дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП е депозирал писмено становище, в което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение - оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилата жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, както и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното от фактически и правна страна: Касационната жалбата е допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице, срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Наведените с касационната жалба доводи относно допуснати нарушения на процесуалния закон при извършване на ревизията и издаване на ревизионния акт, които според жалбоподателят обуславят неговата нищожност, са правени и с първоначалната жалба. Съдът подробно е обсъдил представените по делото заповеди за възлагане на ревизията и нейния обхват, последващите три заповеди за удължаване на срока, както и заповедта за определяне на компетентния орган, който да издаде ревизионния акт и е стигнал до законосъобразния извод за липсата на допуснати нарушения, водещи до неговата нищожност. От приложената по делото административна преписка е видно, че ревизията е възложена със заповед № 1002465/26.07.2010 г., издадена от Венета Петрова Ангелова - началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП, която в съответствие с изискванията на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед № РД-09-1/04.01.2010 г. - т. IV на директора на ТД на НАП - Пловдив е упълномощена да издава заповеди за възлагане на ревизии. Ревизионното производство се е развило в хипотезата на чл. 122, ал. 1 ДОПК. Приходните органи са констатирали несъответствие между декларираните и/или получените доходи и имущественото и финансово състояние на лицето, поради което са приели, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и след съпоставка на приходите и разходите са определили данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК. От значение за настоящият казус е, че с оглед тежестта на доказване, установена чрез презумпцията за вярност на отразените в РА констатации по силата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, ревизираното лице в хода на съдебното производство, с оглед констатираното придобиване на имущество - акции, имоти, подобрения, не е установило наличие на средства за придобиването им с доказан произход по отношение на проверяваните периоди. Съдът е анализирал и обсъдил представените писмени доказателства и доводите на жалбоподателя относно разходите за довършителните работи на имота в с. Трилистник и относно твърдението за налични към 01.01.2005 г. парични средства в размер на 120 000 лв. от селскостопанска дейност и получени от Васил Литов 120 000 лв., в резултат на което обосновано е приел тези твърдения за неоснователни и недоказани. Изложените в мотивите на решението съображения в тази връзка са в съответствие с доказателствата по делото и закона и се споделят напълно от касационната инстанция. Презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК не е оборена и с приетите по делото заключения на допуснатите СТЕ и СЧЕ, които не са кредитирани от съда след обсъждането им заедно с останалите доказателства по делото. Съдът обосновано е приел, че при липсата на безспорни писмени доказателства за размера на вложените средства за довършителни работи и мебелировка в имота в с. Трилистник, заключенията представляват варианти на интерпретиране на фактите в зависимост от специалността на вещите лица и с оглед на поставените задачи, но не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Съдът в съответствие със забраната на чл. 158, ал. 1 ДОПК е отказал да изслуша свидетелски показания за установяване наличието на договор за заем между жалбоподателя и Васил Литов и предаване на сумата от 120 000 лв., поради което не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, както се твърди от страната. Отказът на съда да допусне като свидетел бащата на жалбоподателя за установяване твърдението за предоставени от последния безвъзмездно средства в размер на 120 000 лв. и наличието им към 01.01.2005 г. също не е процесуално нарушение както с оглед разпоредбата на чл. 158, ал. 1 ДОПК, така и с оглед изложените от административния съд съображения за заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК и недостатъчност за установяване на релевантните за спора факти при липса на други доказателства по делото, свързани с реализирането и спестяването на подобна сума. С оглед анализа на спорните за ревизионното и първоинстанционното съдебно производство обстоятелства, следва да се приеме, че АС - Пловдив е формирал законосъобразни и обосновани правни изводи, с оглед тежестта на доказване и приложените по делото доказателства и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ищецът няма право на претендираните разноски, а на ответника са присъдени разноски за съдебното производство с първоинстанционното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, пр. първо Върховният административен съд, осмо отделение,