Определение № 644 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 424/2009 г.

Производството е по чл.286 ал.2 ГПК. С. К. Т. е обжалвал разпореждането на Варненския окръжен съд № 5* от 02.06.2009г., с което е върната подадената от него касационна жалба вх. № 1* от 30.05.2009г. по гр.д. № 1873/2008г. на Варненския окръжен съд. Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащ развитието на делото съдебен акт, постановен за пръв път от въззивен съд и е процесуално допустима. Ответниците не са изразили становище по реда на чл... ГПК. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: С решение № 196 от 14.02.2009г. по гр.д. № 1873/2008г. Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд, ХХХ състав № 2* от 11.07.2008г. ро гр.д. № 4159/2007г., с което е отхвърлен иска на С. К. Т. по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ. С обжалваното разпореждане Варненският окръжен съд е върнал подадената от С. К. Т. касационна жалба вх. № 1* от 30.05.2009г. като просрочена, приемайки, че срокът за обжалване е изтекъл на 13.04.2009г. Разпореждането е постановено при спазване на процесуалните правила. Съобщението за въззивното решение е връчено на адвокат А на 11.03.2009г., който го е приел. Същият е бил упълномощен от ищеца по делото С. Т. с пълномощно, представено пред районния съд, в което изрично е посочено, че важи за всички инстанции. При тези данни и след като призовката е била приета от пълномощника въззивният съд законосъобразно е приел, че срокът за обжалване на решението е започнал да тече от получаването й и е изтекъл преди подаването на касационната жалба, с оглед на което въззовното решение е влязло в сила. Разпоредбата на чл.46 ГПК /отм./, който е бил приложим при разглеждане на делото от въззивния съд, изрично допуска призовката, а по силата на препращащата норма на чл. 52 ГПК /отм./ това важи и за съобщенията, да бъде връчена лично на призованото лице или на неговия пълномощник по делото, без да предвижда задължителна последователност на връчването. В случая съобщението е връчена на адв. К, който е бил пълномощник, тъй като макар да е представлявал ищеца пред първата инстанция, неговото пълномощно не е оттеглено по реда на чл.24 ГПК /отм./, а и от съдържанието му не може недвусмислено да се направи извод, че не се отнася за втората инстанция, което би могло да бъде основание по чл. 47 ал.2 ГПК /отм./ да не се зачете редовността на призоваването /връчване на съобщението/. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното разпореждане и то следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение