Определение № 456 от 17.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11972/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Варна, представлявана от директора А. А., чрез юрисконсулт Г. Георгиев, срещу Определение № 10656 от 15.10.2024 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1993/2024 г., постановено в открито съдебно заседание от 15.10.2024 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане жалба на ОДМВР – Варна против Решение № 8121р-15951/09.08.2024 г. на директора на дирекция „Международни проекти“ в МВР, с което е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договор № 356000-36850/22.08.2022 г., сключен между ОДМВР – Варна и „Йорданов Инженеринг" ЕООД, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на закона – основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът приема, че ОДМВР – Варна няма право на жалба, тъй като финансовата корекция е наложена на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), в качеството й на бенефициер по сключен между нея и Дирекция „Международни проекти“ в МВР договор. Съдът неправилно тълкува разпоредбите на този договор, тъй като не е изрично посочено, че финансовата корекция е за сметка на бенефициера ГДНП. Счита, че е принципно недопустимо с договор да се предефинира чия е отговорността за извършено нарушение и кому следва да се наложи корекция, предвидена в нормативен акт. В подкрепа на твърденията си сочи, че в подписаното между ГДНП и ОДМВР – Варна споразумение е предвидено последната да носи пълна отговорност за изпълнението на дейностите и задачите, възложени й със споразумението, както и за законосъобразното провеждане на обществената поръчка в изпълнение на проекта. В опит да обоснове тезата си, че именно ОДМВР – Варна е адресат на акта, доколкото такъв не е посочен изрично, сочи, че корекцията е определена за възприети от органа нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с проведена от ОДМВР – Варна процедура. Допълва становището си с аргумента, че ОДМВР – Варна е второстепенен разпоредител с бюджетни средства и е самостоятелно юридическо лице. Позовава се на съдебна практика на ВАС. Счита, че с така постановеното определение е нарушено правото на защита на дирекцията. Претендира отмяна на определението, а по същество и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Алтернативно прави искане за спиране на производството до произнасянето на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дела № С-477/23 и С-620/23. Ответникът – директор на дирекция „Международни проекти“ в МВР и ръководител на Програмния оператор на Програма „Вътрешни работи“ не взема отношение по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № 8121р-15951/09.08.2024 г., с което е определена финансова корекция в размер на 5 на сто от стойността на допустимите разходи по Договор № 365000-36850/22.08.2022 г., сключен между ОДМВР – Варна и „Йорданов Инженеринг“ ЕООД, с финансово изражение в размер на 7 266 лв. без ДДС/8 719,20 лв. с ДДС. Решението е издадено от директор на дирекция „Международни проекти“ в МВР и осъществяващ функциите на Програмен оператор за управление на средствата по програма „Вътрешни работи“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021. С Определение № 9363/19.09.2024 г. съдът приема, че подадената от ОДМВР – Варна жалба срещу горепосоченото решение е редовна и допустима, поради което конституира като страни в производството по делото ОДМВР – Варна, в качеството на жалбоподател, а като ответна страна – директор на дирекция „Международни проекти“ в МВР. Програма „Вътрешни работи“ се финансира от Норвежкия финансов механизъм 2014-2021. Чрез програмата се постигат целите на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 (ФМ на ЕИП) да допринесе за намаляване на икономическите и социални различия в Европейското икономическо пространство и да укрепи двустранните отношения между държавите донори и държавата бенефициер посредством финансова помощ по приоритетните сектори. Държавите донори - Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, които по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство са част от Единния европейски пазар, чрез своя финансов принос, организиран във ФМ на ЕИП и Норвежкият финансов механизъм (НФМ), способстват за европейската солидарност и сближаване. Финансирането по линия на ФМ на ЕИП и НФМ е допълващо, като програмите, които се изпълняват съгласно финансовите механизми в рамките на приоритетните сектори, договорени в споразуменията между ЕС и държавите донори за създаване на ФМ на ЕИП и НФМ (Споразумение между Кралство Норвегия и Европейския съюз за финансов механизъм на Норвегия за периода 2014—2021 г.) и които отразяват целите и областите на помощ в съответния договорен сектор, следва да отговарят на правилата на ЕС, както и на изискванията във връзка с човешките права, доброто управление, устойчивото развитие и равенството между мъжете и жените. От това, обаче, не следва, че приложими към изпълнението на финансираните по линия на ФМ на ЕИП и НФМ програми, са регламентите на ЕС, очертаващи правния режим на управлението във всичките му възможни форми на съюзния бюджет за съответната многогодишна финансова рамка. По отношение на прилагането на финансовия механизъм на Норвегия, Кралство Норвегия сключва с всяка държава бенефициер меморандум за разбирателство, засягащ съответните конкретни средства за всяка държава, в който меморандум за разбирателство се установяват многогодишната рамка за програмиране и структурите за управление и контрол (чл. 10, § 3, б. „а“ от Споразумението между Кралство Норвегия и ЕС за ФМ на Норвегия за периода 2014-2021). Съгласно чл. 2 от подписания на 09.12.2016 г. Меморандум за разбирателство относно изпълнението на НФМ 2014-2021 (Memorandum of Understanding, МоU) между Кралство Норвегия и Република България, в качеството на държава бенефициер, ратифициран със закон, обн. ДВ бр. 8/24.01.2014 г., същият се тълкува във връзка с изброените в този член документи, които заедно с Меморандума, съставляват правната рамка на НФМ 2014 – 2021, а именно: посоченото по-горе Споразумение между Кралство Норвегия и ЕС, Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014 – 2021, изготвен от Норвегия в съответствие с чл. 10.5 от Споразумението, програмните споразумения, които се сключват за всяка програма, и насоки за изпълнение, приети от Норвежкото министерство на външните работи (НМВнР) в съответствие с Регламента. В съответствие с чл. 2.5. от Регламент за изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014–2021 г., приет на 23 септември 2016 г. от НМВнР на основание чл. 10.5 от Споразумението, с МоU се установява рамката на сътрудничество, включително чрез определяне на националните институции, включени в изпълнението на НФМ 2014–2021 г., и посочване на техните функции в националните структури за управление и контрол (Анекс A към Меморандума за разбирателство), приемане на рамка за изпълнение, която включва списък с договорени програми, финансов принос от НФМ 2014–2021 г. и от държавата бенефициер, определяне на програми, тяхната цел и основния им фокус, определяне на програмни оператори в зависимост от случая, както и определяне на предварително определени проекти, които да бъдат включени в съответните програми. Съгласно Анекс А, националните структури за управление и контрол са: Дирекция "Централно координационно звено" (ЦКЗ) в Министерския съвет, която изпълнява функциите на Национално координационно звено, както и отговаря за подготовката и подаването на доклади по нередностите, съгласно чл. 12.3. от Регламента за изпълнение; Дирекция "Национален фонд" (НФ), която изпълнява функциите на Сертифициращ орган; Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския Съюз" (ИАОСЕС) към министъра на финансите, която изпълнява функциите на Одитен орган. Съгласно Рамката за изпълнение на НФМ, чиито параметри са посочени в Анекс Б към МоU, приносът за България се предоставя чрез четири програми, една от които е „Вътрешни работи“. За програмен оператор на тази програма е определено Министерство на вътрешните работи. За изпълнението на Програма „Вътрешни работи“ на 23.05.2018 г. е подписано Програмно споразумение между НМВнР и дирекция ЦКЗ в МС, изпълняваща функциите на Национално координационно звено (НКЗ, National Focal Point). НКЗ носи цялата отговорност за постигане на целите на НФМ 2014-2021, както и за изпълнението му в държавата бенефициер в съответствие с Регламента, включително пълното и точно изпълнение на съответната програма. Една от основните отговорности на НКЗ е да гарантира, че определеният Програмен оператор взема всички необходими мерки за отстраняване на нередностите при изпълнението на Програмата и на конкретни проекти, включително чрез възстановяване на неправомерни разходи (вж. чл. 2.2. от Програмното споразумение, чл. 5.6., § 1, б. „v“ от Регламента за изпълнение). Конкретно правомощията на Програмния оператор по Програма „Вътрешни работи“ са разписани и в сключеното между директора на дирекция ЦКЗ в МС (в качеството му на ръководител на НКЗ) и МВР (в качеството му на Програмен оператор) Споразумение за изпълнение на Програма „Вътрешни работи“, влязло в сила на 10.07.2018 г., съгласно чл. 24.1., когато е подписано от последната страна. С него на ПО се възлага изпълнението на Програма „Вътрешни работи“ при спазване на условията на Програмното споразумение и всички документи към него, разпоредбите на Регламента за изпълнение, както и изискванията на националното законодателство и това на ЕС. От анализът на детайлно посочените в Регламента за изпълнение, Програмното споразумение и Споразумението за изпълнение на Програмата задължения на ПО е видно, че именно този орган отговаря за изпълнението, наблюдението и контрола, приключването и действието на програмата и проектите по нея, финансирани по линия на НФМ. Мониторингът от страна на ПО се осъществява съгласно правилата и процедурите, подробно описани в Системите за управление и контрол на програмата (публично достъпни на интернет страницата на ФМ на ЕИП и НФМ на адрес: https://www.eeagrants.bg/). По-специално, ПО отговаря за откриването и докладването на всички предполагаеми и/или действителни случаи на нередности, като изготвя обосновани предположения за налагане на финансови корекции, установени след извършване на подробно проучване и оценка, както и отговаря за възстановяването на всички неправомерно изплатени в тази връзка средства на бенефициерите. Съгласно чл. 85 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи (ПУДМВР, приет с ПМС № 207 от 18.07.2014 г., обн. ДВ бр. 60/2014 г.), дирекция "Международни проекти" (ДМП) е структура на МВР за управление на програми и проекти, финансирани със средства на Европейския съюз и от други международни програми и договори, като за изпълнение на тази дейност, във връзка с предоставянето на средства по линия на НФМ, на дирекцията е възложено да осъществява функциите на Програмен оператор за управление на средствата по програма "Вътрешни работи". ДМП е дирекция от специализираната администрация на МВР, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 8 ПУДМВР, която се ръководи от директор, с правомощията, посочени в чл. 20, ал. 1 и ал. 2. В тази връзка, директорът на ДМП има качеството на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК, а доколкото няма спор, че при изпълнението на дейността като Програмен оператор на Програма „Вътрешни работи“, ДМП е оправомощена да установява нередности и предприема корективни мерки за тях, то издаваните от директора на ДМП актове по определяне на финансови корекции са индивидуални административни актове, които подлежат на оспорване по съдебен ред по реда на АПК. С оглед горното, съществено в случая е качеството на ръководител на Програмния оператор на директора на ДМП. Ето защо, и доколкото оспореният пред Административен съд – Варна в случая акт е издаден именно при осъществяване на функциите на Програмен оператор, като страна в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституиран не директорът на дирекция „Международни проекти“, а ръководителят на Програмния оператор на Програма „Вътрешни работи“, т.е. в това качество на директора на ДМП, тъй като с оглед делегираните му правомощия, с издаденият от него акт за определяне на финансова корекция се засягат правата и законните интереси или създават задължения за адресата на акта. Това разбиране е в съответствие с чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК и се застъпва в трайната практика на Върховния административен съд (вж. Определение № 122/08.01.2024 г. по адм. дело № 11815/2023 г. по описа на ВАС, VІІ отд.). Тъй като оспорващият търси защита срещу конкретен индивидуален административен акт – в случая Решение № 8121р-15952/09.08.2024 г. на директора на дирекция ДМП и осъществяващ функциите на Програмен оператор за управление на средствата по Програма „Вътрешни работи“ на НФМ 2014-2021 – то обстоятелството, че това лице заема длъжността директор на дирекция „Международни проекти“ в МВР, е ирелевантно. Релевантното съдържание на понятието "длъжност", в контекста на реквизитите на индивидуалния административен акт, е не длъжността като нормативно определена позиция, която се заема въз основа на служебно или трудово правоотношение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, а като наименование на органа, на когото законодателят е възложил упражняването на съответното властническо правомощие. Законът сочи, че ответник в съдебното административно производство е органът, издал административния акт. Само и единствено нему законът предоставя процесуалната правоспособност да докаже пред съд законността на акта. Чрез определянето със закон за ответник на органа, издал акта, се гарантира, че съдебното производство ще бъде проведено спрямо надлежния ответник. За да определи кой точно е ответник в конкретното съдебно производство, съдът се базира на посочения в жалбата оспорен административен акт – чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК. Съдът следва да извърши задължително проверка надлежни ли са определените чрез жалбата страни, защото само когато установи, че са надлежни и не са налице други процесуални пречки, той дължи разглеждане и произнасяне по съществото на спора. Принципно, провеждането на съдебно производство с ненадлежни страни прави производството недопустимо, доколкото е допуснато особено съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, което има отношение към процесуалната легитимация на страна в съдебното оспорване по реда на АПК като негова абсолютна процесуална предпоставка. Тази процесуална предпоставка, обаче, е неразривно свързана с установяване наличието на друга абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, а именно – правото на жалба на оспорващия, доколкото и двете произтичат все от един и същ юридически факт, т.е. от издадения индивидуален административен акт. Установяването липсата на правен интерес за ОДМВР – Варна от оспорване на Решение № 8121р-15952/09.08.2024 г. на ръководителя на ПО на Програма „Вътрешна сигурност“, прави безпредметно обезсилване на обжалваното определение на АС – Варна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, доколкото изначално би липсвала процесуална предпоставка за образуване на съдебно производство, в което да бъде конституиран надлежно ответният административен орган. Това налага решаване на въпроса по същество. Както бе посочено по-горе, по отношение предоставяната безвъзмездна финансова помощ по линия на НФМ, правната рамка на взаимоотношенията включва сключените между ЕС и държавите донори, както и между последните и държавите бенефициери споразумения, както и приетите в изпълнение на тези споразумения актове с нормативен характер, изрично посочени в тях. Поради това, правото на оспорване в случая на ОДМВР – Варна следва да се търси в разпоредбите на тези актове, които очертават правния статут, респективно правата и задълженията, на субектите, които получават финансова помощ по линия на НФМ. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между ПО на Програма „Вътрешни работи“ и Главна дирекция „Национална полиция“, в качеството й на бенефициер, е сключен договор, на база предварително дефиниран/одобрен проект „Подобряване капацитета на полицейската и съдебната дейност, свързана с веществени доказателства в досъдебното производство“ в рамките на и на база на Програмното споразумение по Програма „Вътрешни работи“ между НКЗ и НМВнР, и Споразумение за изпълнение на Програмата между НКЗ и ПО, както и покана за набиране на проектни предложения по процедура „Подобряване капацитета на полицейската и съдебната дейност, свързана с веществени доказателства в досъдебното производство“, в рамките на НФМ 2014-2020, с който договор се определят условията и правилата за изпълнение на проекта. Съгласно чл. 4 от договора, изпълнението на проекта е възложено на бенефициера, който се задължава да го изпълни при спазване на условията в договора и приложенията към него. В чл. 5 от договора е посочено, че проектът се изпълнява в партньорство с изброените организации, представляващи областни дирекции на МВР, сред които е и частният жалбоподател. На бенефициера е възложено да спазва сключеното с партньорите споразумение за разпределение на конкретните им отговорности по изпълнение на проектните дейности, както и за разпределение на разходването на безвъзмездната финансова помощ. Анализът на разпоредбите на договора води до извода, че права и задължения по него възникват пряко за бенефициера в лицето на ГДНП. Така в чл. 6 е посочено, че помощта, под формата на 100% финансиране с безвъзмездни средства, се предоставя на бенефициера; всички неверифицирани и/или несертифицирани разходи са за сметка на бенефициера; задълженията за техническо и финансово отчитане са за бенефициера, макар и да включват отчитане на извършени от партньорите разходи; исканията за плащане се отправят единствено от бенефициера, не и от партньорите, респективно плащанията от страна на ПО след верифициране на разходите се извършват по сметка на бенефициера; задължения за изпълнение на включения в проектното предложение Комуникационен план е за бенефициера и само с него е предвидено осъществяването на кореспонденцията между страните. За бенефициера е и задължението да докладва на ПО всички открити нередности или подозрения за нередности, извършени от изпълнител по проекта или от трети лица, участващи в изпълнението на дейности по проекта (чл. 22 от договора). Вярно е, както сочи и частният жалбоподател, че в уредбата на финансовите корекции, дадена в чл. 19 от договора, не е изрично посочено, че те се налагат на бенефициера по договора. Но тази разпоредба следва да бъде тълкувана в систематична връзка с останалите негови разпоредби, които определят бенефициера като единствен носител на правата и задълженията, произтичащи от договора, както и в съответствие с Регламента за изпълнение на НФМ и останалите актове, очертаващи правната рамка на НФМ. Така, въпреки че в договора ГДНП е определена като „бенефициер“, с оглед дадените в чл. 1.6. от Регламента за изпълнение дефиниции, дирекцията има качеството на „организатор на проекта“ („Project Promoter“ – чл. 1.6., б. „х“ във версията на английски език, чл. 1.6., б. „ч“ във версията на български език) - физическо или юридическо лице, което отговаря за започването, подготовката и изпълнението на проект. Несъмнено, с оглед коментираните права и задължения на ГДНП по договора, именно тя е юридическото лице, което отговаря за започването, подготовката и изпълнението на проект „Подобряване капацитета на полицейската и съдебната дейност, свързана с веществени доказателства в досъдебното производство“, който е и предефиниран в Програмата, с конкретно посочен бенефициер. От своя страна, като посочен в договора за безвъзмездна финансова помощ партньор на бенефициера, ОДМВР – Варна има качеството на „проектен партньор“ (съгласно дефиницията, дадена в чл. 1.6., б. „w“ от версията на английски език/чл. 1.6., б. „ц“ от версията на български език на Регламента за изпълнение) – „физическо лице или юридическо лице, което активно участва и ефективно допринася за изпълнението на проект. Това лице има обща икономическа или обществена цел с Организатора на проекта, която се осъществява чрез изпълнението на този проект“. Изрично в чл. 7.6., § 1 от Регламента за изпълнение се сочи, че за всеки одобрен проект се сключва договор по проекта между Програмния оператор и организатора на проекта, с който се уреждат условията на грантова помощ, както и ролите, и отговорностите на страните, включително препращане към партньорски споразумения, ако е уместно. Изпълнението на проекта в партньорство, както и сключването на партньорско споразумение е предмет на самостоятелна уредба в Регламента и другите документи по НФМ. Партньорското споразумение следва да урежда като минимум ролите и отговорностите на страните, финансовите договорености между страните, включително, но не само, за кои разходи проектните партньори могат да получат възстановяване от бюджета на проекта (чл. 7.7. от Регламента за изпълнение). Както е посочено в § 5 от него, създаването и изпълнението на връзката между Организатора на проекта и проектния партньор е в съответствие с приложимото национално право и право на Европейския съюз в областта на обществените поръчки, както и член 8.15. от този Регламент. В § 1 от последния е посочено, че приложимото национално законодателство и законодателство на Европейския съюз относно обществените поръчки трябва да бъдат спазвани на всяко ниво от изпълнението на програмите и проектите, като Организатор на проект, който получава 50% или повече от допустимия разход по проекта като проектен грант от програма по НФМ 2014–2021 г., изпълнява своята обществена поръчка за този проект в съответствие с националното законодателство в областта на обществените поръчки, така сякаш организаторът на проекта е бил възложител съгласно точка 1 от член 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, където размерът на договора е на или над праговете на Европейския съюз, определени за обществени поръчки (§ 2 на чл. 8.15.). Това задължение се прилага съответно (mutatis mutandis) за проектните партньори. В съвкупност гореизложеното подкрепя изводите на първоинстанционния съд, че засягането на интересите на ОДМВР – Варна чрез определената финансова корекция върху разходите по сключения от нея договор за възлагане на обществена поръчка, е опосредено от сключеното между нея и ГДНП партньорско споразумение. ОДМВР – Варна не се явява получател на гранта по линия на НФМ, независимо от възможността да получи възстановяване на направени от нея разходи по изпълнение на проекта. Правото да бъде верифициран извършен от партньора разход, съответно неговото възстановяване чрез средства от гранта, не е субективно право, което е регламентирано от договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен между ПО и ГДНП. То произтича от съществуващите между бенефициера (организатора на проекта) и партньора споразумение, за начина по който и качеството, в което всяка от страните ще участва в изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ (вж. чл. 7 и чл. 8 от партньорското споразумение). Тези договорености между страните не придават на ОДМВР – Варна качеството на страна по сключения между ПО и ГДНП договор за предоставяне на грантова помощ по линия на НФМ, съответно задълженията по последния са само за бенефициера в лицето на ГДНП. Това включва и поемането на задължението за възстановяване на неправомерно изплатени суми, включително поради установена нередност, дори тя да е извършена от партньора, респективно поемане на негативите от намаляването на размера на безвъзмездната помощ чрез финансова корекция, определена преди плащане. В тази връзка следва да се подчертае, че партньорското споразумение не създава преки финансови права или задължения за проектния партньор по проекта, а такива възникват само за бенефициера (например, в чл. 7.2., б. „г“ от споразумението е посочено, че ГДНП се задължава да прехвърля чрез вътрешен разчет на дирекцията, партньор по проекта, лимит по СЕБРА за всички плащания, дължими в определените срокове). Друг извод не следва и от задълженията за партньора да спазва националното и европейското законодателство в областта на обществените поръчки, в каквато насока са доводите на частния жалбоподател. Тези задължения, независимо от изричната им регламентация в чл. 8.15. от Регламента за изпълнение, не са пряко следствие на договора за безвъзмездна помощ, а на сключеното с ГДНП партньорско споразумение. Поради това и гарантираната от правото защита на частния жалбоподател е на субективното му право, породено от правоотношенията, които има с бенефициера на безвъзмездната помощ, а не и субективно право, породено от правоотношение между него и органа (Програмния оператор), каквото в случая не съществува. Макар и неправилно да сочи, че в случая с финансовата корекция се намалява размера на допустимите разходи или се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, доколкото безвъзмездната финансова помощ не се предоставя по линия на ЕСИФ/ЕФСУ, а чрез грант от Норвежкия финансов механизъм 2014-2021, крайният извод на съда, че чрез определената финансова корекция не се засяга лично субективно право на частния жалбоподател, е правилен. С решението на ръководителя на ПО е упражнена изпълнително-разпоредителна власт на държавен орган, предоставена му по линия на сключения от Република България с Кралство Норвегия Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2014–2021 г. и сключеното между НМВнР и НКЗ Програмно споразумение за Програма „Вътрешни работи“. Тази власт е упражнена чрез предвиденото правомощие за определяне на финансова корекция по договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен за изпълнението на конкретен проект по Програмата, и е обективирана в писмен акт, в който тази връзка е изрично посочена. Поради това, макар и да не е изрично записан адресат на акта, обосновано предположение за него може да бъде направено въз основа изследване съдържанието на материалното административно правоотношение, породено именно от сключения договор, страна по който не е частният жалбоподател. Правните последици от частичната отмяна на предоставената безвъзмездна финансова помощ, засягат пряко само имуществената сфера на ГДНП като организатор на проекта (бенефициер), но не и тази на неговите партньори, поради това именно ГДНП има правен интерес да обжалва решението. Дали оспореният акт отговаря на изискванията за форма по чл. 146, т. 2 АПК, при липсата на ясно посочен адресат, е ирелевантно в случая, тъй като на този въпрос следва да се даде отговор в едно допустимо съдебно производство. Такова би било производството, в което са налице всички абсолютни процесуални предпоставки, inter alia, правен интерес за жалбоподателя. Поради горното, съдът правилно достига до решаващия извод, че с оспорения пред него административен акт не се засягат пряко субективни права на ОДМВР – Варна, произтичащи по силата на договора за безвъзмездна финансова помощ. Ето защо, за частния жалбоподател не е налице пряк правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, който да обоснове наличието на правото му на оспорване на процесното Решение № 8121р-15951/09.08.2024 г. на директора на дирекция „Международни проекти“ и изпълняващ функциите на Програмен оператор за управление на средствата по Програма „Вътрешни работи“ на НФМ 2014-2021. Неоснователно е искането на частния жалбоподател за спиране на производството до произнасяне на СЕС по дела № С-477/23 и С-620/23, доколкото преюдициалните въпроси са свързани с тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, имащи отношение към управлението на финансови средства от бюджета на Съюза, а настоящият случай касае финансовия принос на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия за европейската солидарност и сближаване, в качеството им на страни членки по Споразумението за Европейското икономическо пространство, чрез ФМ на ЕИП и НФМ. С оглед горното, обжалваното определение на Административен съд – Варна е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение