Определение № 586 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 145/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на „Бау Систем“ ООД, представлявано от адв. С. М. и адв. П. Ч., за изменение на постановеното по делото определение № 1759 от 06.06.2025г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че в определението неправилно е прието, че не следва да му се присъждат разноски за касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Твърди, че с отговора на касационната жалба е представил договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 7700 лева е заплатено в брой на 01.01.2025г. Поради това моли постановеното определение да бъде изменено, като му бъдат присъдени направените разноски за касационната инстнция в посочения размер. Ответникът по молбата Пловдивски университет „Паисий Х.“, представляван от адв. Х. Р., оспорва направеното искане. Поддържа, че представеният договор за правна защита и съдействие не доказва безспорно реално плащане, като съдържащата се в него клауза, че възнаграждението е платено в брой, няма характера на разписка. Поради това моли направеното искане да бъде оставено без уважение. Настоящият състав, като обсъди доводите на страните и искането на молителя, намира следното: Молбата по чл.248 ГПК е подадена в срок. С постановеното по делото определение № 1759 от 06.06.2025г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 366 от 21.10.2024 г. по в.т.д. № 262/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, I-ви търговски състав, с което е отменено изцяло решение № 71 от 08.02.2024 г. по т.д. № 604/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив и е отхвърлен искът на ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „БАУ СИСТЕМ“ ООД, [населено място] да заплати сумата в размер на 75 308,47 лв., платена без основание по договор за възлагане на обществена поръчка № Д-103/25.06.2019 г., както и сумата от 7 614,52 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от поканата за доброволно изпълнение - 29.10.2021 г. до завеждане на иска на 27.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2022 г. до окончателното й изплащане. В определението е посочено, че на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива реално са направени. Настоящият състав намира, че е налице основание за допускане на изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските. С оглед изхода на делото и направеното своевременно с отговора на касационната жалба искане на ответника се дължат направените за касационната инстанция разноски. С отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника „Бау Систем“ ООД и адв. П. Ч., с който е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция в размер на 7700 лева, като е посочено, че възнаграждението е платено в брой на 10.01.2025г. Настоящият състав намира, че въпреки допусната в посочената клауза техническа грешка, е налице удостоверяване от страните на факта на заплащане на договореното адвокатско възнаграждение. Съгласно т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. С оглед на това направеното от ответника по молбата възражение, че представеният договор за правна помощ не е годно доказателство за плащане, е неоснователно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение