Решение № 8018 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2827/2017 г.

Решение № 8018 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2827/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Т. - Асенова от гр. С., срещу решение № 8228 от 21.12.2016 г. на Административен съд С. град (АССГ), постановено по адм. д. № 1190/2016 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу акт за установяване на задължение (АУЗ) № 39 от 24.02.2014 г., издаден от С. М.-Г. - инспектор в отдел "Местни данъци и такси" - "С./Триадица" към Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" (ПАМДТ) - Столична община, мълчаливо потвърден по реда на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Касаторката претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че съдът не се е произнесъл по искането й за обявяване нищожност на оспорения акт поради неправилно приложение на закона и нарушение на целта на закона. Излага съображения, че през 2011 г. е платила на каса 2000 лв., които неправилно не са отразени като погасяващи задълженията й за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). Счита, че административният орган не може да счита за платени задължения, които са погасени по давност. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за обявяване нищожност на АУЗ или за отмяната му като незаконосъобразен, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Възразява срещу размера на присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение. К. Н. В. Табакова е подала и частна жалба срещу протоколно определение по същото дело от 22.11.2016 г., с което твърди, че е прекратено производството в частта, с която е поискано да се осъди ответника да заплати сума в размер на 2000 лв., ведно със законните лихви върху нея, считано от 2011 г. Ответникът директор на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община (като правоприемник на директора на Дирекция "ПАМДТ" при СО) оспорва касационната жалба чрез юрк. Иванов. Поддържа, че внесената сума от 2000 лв. е разнесена правилно по правилата на чл. 169 ДОПК. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и недопустимост на частната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: По делото не е било спорно, че касаторката Н. В. Т. - Асенова, ЕГН **********, е собственик на э идеална част от част от жилище (ет. ...) с РЗП 112 кв. м., с мазе и таван към него, э идеална част от част от жилище (ет. ...) с РЗП 116 кв. м., с мазе и таван към него, 9/20 идеални части от част от жилище (ет. ...) с РЗП 116 кв. м., с мазе и таван към него, ведно с прилежащите 39/80 идеални части от земя - УПИ с площ от 395.00 кв. м., находящ се в гр. С., ул. "П. Парчевич" № 11. Предмет на оспорване пред АССГ е акт за установяване на задължение № 39 от 24.02.2014 г., с който са установени задълженията на Табакова за ДНИ и ТБО за имота в гр. С., ул. "П. Парчевич" № 11 за данъчни периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. Видно от стр. 2 на оспорения акт същият е издаден във връзка с решение № 10МДТ-94-Н-33/3 от 11.11.2013 г. на директора на Дирекция "ПАМДТ" към направление "Финанси и стопанска дейност" при СО. С посоченото решение от 11.11.2013 г., приложено като част от административната преписка (л. 44-46 от делото), е отменен акт за установяване на задължение по декларация № 306/16.08.2013 г. и акт за поправка на ОФГ № 306-1/22.10.2013 г., издадени от инспектор в отдел "МДТ - С./Триадица" и преписката е върната на административния орган за издаване на нов законосъобразен акт за установяване на задълженията по декларация. Горестоящият административен орган е приел, че жалбоподателката не е уведомена за образуваното административно производство по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК и не й е предоставена възможност да вземе участие в него. Допуснати били фактически грешки при изясняване на обстоятелствата (без конкретизация какви точно). С отменения АУЗ № 306/16.08.2013 г. са установени задължения на лицето за ДНИ и ТБО за имота в гр. С., ул. "П. Парчевич" № 11 за данъчни периоди 2008 г. - 2013 г. Актът е връчен на пълномощника на Н. Т. на 19.09.2013 г. С молба вх. № МДТ-94-Н-27 от 26.09.2013 г. до началника на отдел "МДТ" при район "С.-Т." Т.-А. поискала да бъдат отписани задълженията й за посочения имот като погасени по давност. Липсват данни по преписката за произнасяне по тази молба, тъй като междувременно жалбоподателката оспорила по административен ред АУЗ № 306/16.08.2013 г. и АУЗ № 307/16.08.2013 г. с жалби от 16.10.2013 г., обединени в общо производство по чл. 107, ал. 4 ДОПК пред горестоящия административен орган (л. 42-43 от делото), приключило с коментираното решение № 10МДТ-94-Н-33/3 от 11.11.2013 г. След отменителното решение от 11.11.2013 г. с нареждане от 04.02.2014 г., връчено на 10.02.2014 г., административният орган уведомил Н. В. Т. - Асенова за образуваното административно производство по установяване на публичните й общински задължения за периода 2009 г. - 2 013 г. за имота в гр. С., ул. "П. Парчевич" № 11. С молба от 14.02.2014 г. жалбоподателката представила документи за заплатена сума в размер на 2000 лв. на 01.07. и на 15.07.2011 г. и поискала с тази сума да бъдат погасени задълженията й за периода 2009 г. - 2013 г. Помолила да се направи проверка за начина на изготвяне на данъчните оценки за имота. С оспорения пред АССГ АУЗ № 39 от 24.02.2014 г., в който е посочено, че се издава във връзка с подадена декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ вх. № 19916/17.02.2014 г., са установени задължения за ДНИ и ТБО за периоди от 01.01.2009 г. до 31.12.2013 г. общо в размер на 4944.42 лв., както следва: 2195.20 лв. ДНИ и 562.19 лв. лихви за забава, 1729.40 лв. ТБО и 457.63 лв. лихва за забава. Изрично са съобразени извършени с две приходни квитанции № 46341/01.07.2011 г. и № 47978/15.07.2011 г. плащания общо в размер на 2000 лв., които са отнесени за погасяване на просрочени задължения, както следва: ДНИ за 2005 г. в размер на 139.23 лв., за 2006 г. в размер на 180.97 лв., за 2007 г. в размер на 217.16 лв. и част от задължението за 2008 г. в размер на 112.64 лв., както и за ТБО за 2006 г. в размер на 293.58 лв., за 2007 г. в размер на 356.26 лв., за 2008 г. в размер на 356.26 лв. и част от задължението за 2009 г. в размер на 143.90 лв., както и лихва в размер на 100 лв. за ДНИ и лихви в размер на 100 лв. за ТБИ. За да отхвърли изцяло оспорването административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ, надлежно оправомощен със заповед № РД-09-3917/21.10.2008 г. на кмета на Столична община, в установената форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът изрично е обсъдил възражението на жалбоподателката за нищожност на акта в контекста на изведените в правната теория и съдебна практика критерии за разграничение между нищожни и незаконосъобразни административни актове, но го е приел за неоснователно. Съобразил е представените доказателства за плащане в размер на 2000 лв. през 2011 г., за които е приел, че не съдържат изявление кои задължения погасяват, поради което е намерил за приложими нормите на чл. 169, чл. 173 и чл. 174 ДОПК. По аргумент от тях, че при липса на изявление, кое от няколкото публични задължения се погасява, а съобразно чл. 169, ал. 3 ДОПК същите се погасяват съразмерно, поради което съдът е приел за правилно извършеното от органа погасяване на задължения за ДНИ и ТБО за периода 2005 г. - 2009 г. с внесената от жалбоподателката сума през 2011 г. в размер на 2000 лв. Не е приел, че с молба на лицето от 26.09.2013 г. е направено валидно изявление за погасяване по давност на задълженията, тъй като същата била подадена след извършеното през 2011 г. плащане и не посочвала изрично, за кои периоди и задължения се претендира погасяване. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона: Неоснователни са касационните оплаквания, че съдът не се е произнесъл по заявеното с жалбата искане и не е разгледал доводите на жалбоподателката (настояща касаторка) за нищожност на акта. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът е обсъдил законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като е отделил пространно място на възражението й за нищожност (л. 4 от решението), правилно приемайки го за неоснователно. Лицето претендира нищожност поради "нарушаване на закона и на целта на закона", тъй като внесените суми за заплащане на данъци и ТБО не били заприходени по сметка на Столична община, а били "отклонени в друга посока" и били погасени по давност. Правилно е съобразено от първостепенния съд, че нищожността на индивидуалния административен акт е тежък негов порок, свързан с липса на компетентност на органа, неспазване на установената форма на акта, граничещо с липса на волеизявление, особено съществени нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон - напр. акт, който е издаден без каквото и да е правно основание, или е лишен от нормативна основа, основан е на друг нищожен административен акт или съдържа предписание, което е престъпление или не може да бъде изпълнено. Приема се константно в съдебната практика, че като критерии за нищожност на административния акт поради материална незаконосъобразност се изследват: пълна липса на условията, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; дали актът е изцяло лишен от законова опора; дали акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган; дали актът е основан на друг нищожен административен акт или налага извършването на престъпление, съответно - административно нарушение и др. (напр. решение № 1900 от 19.02.2016 г. по адм. д. № 5084/2015 г., VII отд. на ВАС). При изследване наличието на посочените тежки пороци на акта съдът правилно е приел, че е издаден от компетентен административен орган, на посоченото в него правно основание по чл. 107, ал. 3 ДОПК, в установената форма по чл. 59, ал. 2 АПК и без данни за допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е установена липсата на основания за нищожност на акта поради нарушение на материалния закон. Посочена е правната норма, послужила като основание за издаване на акта - чл. 107, ал. 3 ДОПК при наличие на визираните в нея предпоставки в изр. 2 (по искане на лицето за установяване размера на задълженията му). Ето защо не може да се приеме, че актът е лишен от законово основание или, че акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Посоченото от касаторката основание за нищожност поради незаприхождаване на сумата от 2000 лв. по сметка на СО за погасяване на данъци и ТБО не води до визирания тежък порок на акта в посочения по-горе смисъл, а евентуално - до незаконосъобразност на акта и подробно е обсъдено от решаващия съд. Неоснователно е и възражението на касаторката за нищожност на акта поради нарушаване целта на закона, което е налице при превратно упражняване на власт и ако е толкова съществено, че преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт. Оспореният акт, издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, има за цел да установи размера на задълженията на лицето за ДНИ и ТБО за периода 2009 г. - 2013 г., с което е спазена преследваната цел. Касаторката твърди нищожност поради отклоняване на средства от бюджета на Столична община и непроизнасяне по направено изявление за погасяване на задълженията по давност, които доводи не засягат валидността на акта на акта и правилно са обсъдени от първостепенния съд по повод неговата унищожаемост. По изложените съображения решаващият съд е достигнал да правилен извод за липса на основания за обявяване на оспорения пред него АУЗ № 39/24.02.2014 г. за нищожен, поради което правилно е извършил контрол за законосъобразност на акта на всички основания по чл. 146 АПК. При този контрол обаче е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на делото от фактическа страна - касационно отменително основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, изискващо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Както в оспорения АУЗ № 39/24.02.2014 г., така и в отменения АУЗ № 306/16.08.2013 г., е посочено, че са издават въз основа на декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. Касае се за установяване на задълженията по декларация по смисъла на чл. 107, ал. 1 ДОПК, когато размерът им се определя от административния орган въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Данъкът по чл. 14, ал. 1 и 4 ЗМДТ се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител (чл. 23 ЗМДТ). Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот (чл. 22 ЗМДТ), а данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица (чл. 20 ЗМДТ). Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ). Визираната нормативна уредба и представената заповед № РД-09-3917 от 21.10.2008 г. на кмета на СО определят компетентността на съответните служители от Дирекция "ПАМДТ" (понастоящем Дирекция "Общински приходи") по установяване и събиране на ДНИ и ТБО. Следва да се има предвид, че извън хипотезата на § 21, ал. 2 от ЗР на ЗИД на ЗМДТ (Д. в. бр. 112/2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) съобщенията на местната администрация за размера на дължимите от тях местни данъци и такси нямат характер на индивидуални административни актове (чл. 23 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ). В случай на неяснота задължените лица по чл. 11, ал. 1 и чл. 64 ЗМДТ имат право при поискване да получат справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер (чл. 107, ал. 2 ДОПК), в които случаи размерът на задължението също се съобщава (чл. 107, ал. 3 ДОПК) без този акт да е обжалваем. С характер на индивидуален административен акт е актът за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3, изр. 2 ДОПК (издаден по искане на задълженото лице) или по чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК - служебно от органа при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации и задължително след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК. Законовата разпоредба на чл. 107, ал. 3 ДОПК, послужила като основание за издаване на акта, визира две самостоятелни хипотези на установяване на задължения по данни от декларация. Представената от ответника административна преписка е непълна и не предоставя възможност да се извърши контрол за законосъобразност на оспорения акт поради неяснота дали е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. 2 или изр. 3 ДОПК. Като не е проявил дължимата процесуална активност по изискване на административната преписка съобразно чл. 150, ал. 2 ДОПК съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което препятства, както неговата проверка за законосъобразност на оспорения акт, така и касационната проверка за правилност на обжалвания съдебен акт. По делото са налице данни, че жалбоподателката (чрез пълномощника си В. М.) многократно е изразявала несъгласие с начина на определяне размера на задълженията за ДНИ и ТБО. Към касационната жалба е приложена справка за задълженията за минали периоди изх. № 7224006387 от 19.08.2013 г., т. е. след издаване на отменения АУЗ № 306/16.08.2013 г. Това е индиция, че оспореният АУЗ № 39/24.02.2014 г. е издаден в хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр. 2-ро ДОПК, която обаче е останала непроверена по делото. Жалбоподателката многократно е сезирала административния орган с искане при определяне размера на задълженията й за ДНИ и ТБО да бъдат съобразени представени от нея квитанции от 01.07. и от 15.07.2011 г. за извършени плащания общо в размер на 2000 лв. В самите квитанции е посочено, че сумите са отнесени като "недобор - данък, такса и лихви", което е указание, че със същите частично са погасени стари задължения. Липсват данни по делото към датите на осъществените плащания през 2011 г. жалбоподателката да е искала справка по чл. 107, ал. 2 ДОПК (каквато справка от 19.08.2013 г. е приложена към касационната жалба) или по някакъв друг начин да се е осведомила да начина на разнасяне на сумата от 2000 лв. за погасяване на изискуемите й задължения за ДНИ и ТБО. С това между страните се е зародил спор относно размера на тези задължения, който извън хипотезата на чл. 107, ал. 3 ДОПК може да бъде разрешен и чрез установяване на задълженията по реда на чл. 108, ал. 1 ДОПК. При издаден акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК съдът следва да провери неговата законосъобразност. При това следва да съобрази, че лицето е заявило спор не само относно установяване размера на задълженията му за ДНИ и ТБО, но и относно размера на определената данъчна оценка (напр. молба от 26.09.2013 г. и жалбите по административен ред от 16.10.2013 г. на л. 57-58 от делото). Ето защо при новото разглеждане на делото съдът следва да даде указания по комплектуване на административната преписка, вкл. относно начина на образуване на производството по издаване на АУЗ № 306/16.08.2013 г., отменен с решение № 10МДТ-94-Н-33/3 от 11.11.2013 г., послужило като основание за издаване на оспорения АУЗ № 39/24.02.2014 г. - по инициатива на лицето или служебно от административния орган. Като инстанция по същество на спора по аргумент от чл. 160, ал. 1, вр. чл. 144, ал. 2 ДОПК съдът е компетентен да установи размера на задълженията на лицето за ДНИ и ТБО, за което обаче не разполага със специални знания. На основание чл. 171, ал. 2 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК следва служебно да се назначи експертиза, която да провери начина на определяне на данъчната оценка за имота (с оглед заявеното от лицето оспорване в тази насока), размера на задълженията за ДНИ и ТБО включително преди спорните периоди 2009 г. - 2013 г., защото само по този начин може да се установи законосъобразността на разнасяне на платената от лицето сума в размер на 2000 лв. през 2011 г. Административният орган се позовава на приложението на чл. 169, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ - при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява (чл. 169, ал. 4 ДОПК в относимата към 2011 г. редакция). Това е редът, приложим и по отношение на местните такси по аргумент от чл. 9б ЗМДТ. При новото разглеждане на делото следва да се дадат указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест по чл. 171, ал. 4 АПК като се укаже на жалбоподателката носената от нея доказателствена тежест да докаже своевременно направено изявление относно начина на погасяване на задълженията си при частичното им заплащане. Едва при липса на такова изявление административният орган може да извърши съразмерно погасяване на изискуемите задължения за ДНИ и за ТБО (главница и лихви). Начинът на твърдяното от административния орган "разнасяне" на сумата от 2000 лв. също следва да бъде предмет на проверка по реда на чл. 195 и сл. ГПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Давността обаче не се прилага служебно (чл. 120 от Закона за задълженията и договорите), поради което при новото разглеждане на делото на жалбоподателката следва да се дадат указания за носената от нея доказателствена тежест за своевременно направено изявление за погасяване на публичните й задължения за ДНИ и ТБО по давност. Като не е проявил дължимата процесуална активност по даване на указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК и чл. 170, ал. 1 АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК), по служебно събиране на административната преписка (чл. 150, ал. 2 ДОПК) и служебно допуснаке на относима задача към съдебно експертиза (чл. 171, ал. 2 АПК), съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, които препятстват установяването на обективната истина по спора, респ. касационната проверка за правилност на обжалваното решение. Изложеното е основание по чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване на дадените указания. С оглед отмяната на обжалваното решение и изхода на касационното обжалване по основния предмет на спора, подадената частна жалба остава без предмет. При новото разглеждане на спора на жалбоподателката следва да се предостави възможност да уточни предмета на жалбата си, вкл. при необходимост чрез оставянето й без движение по реда на чл. 158 АПК и чл. 129 ГПК. След последното по делото открито съдебно заседание на 22.11.2016 г., но преди произнасянето от съда с решение, е постъпила молба от Н. Т. от 01.12.2016 г. за поправка на протокола от 22.11.2016 г., по която липсва произнасяне по реда на чл. 151 ГПК. В протокола от 22.11.2016 г. липсва прекратяване на производството по заявеното искане за връщане на сумата от 2000 лв., поради което правото на защита на лицето може да се реализира в пълнота при новото разглеждане на делото с оглед изискванията за бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,