Определение № 74 от 03.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 567/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.248, ал.1 ГПК. С определение от 01.11.2013 г. по гр.д.№9346/2012 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІV-Д състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на ДП “Р.” – С., за изменение на решение от 25.7.2013 г. по посоченото дело, в частта за разноските и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 4792,27 лева, на основание чл.7, ал.2 НМРАВ, вр. чл.78, ал.8 и чл.78, ал.3 ГПК. Срещу определението на въззивния съд е подадена частна жалба, вх.№139814/06.12.2013 г., от Д. п. “Р. на в.д.” – С., с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Частният жалбоподател се позовава на ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК. Ответниците по молбата В. Л. С. – К. и А. А. К., и двете от [населено място], не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата по чл.248, ал.1 ГПК намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок. Разгледана по същество тя е неоснователна. Изводите на Софийския градски съд като краен резултат са правилни. Същите съответстват на приетото с т.16 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,