Определение № 252 от 03.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 544/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Арела Сървисис“ ООД, [населено място] /молител в производството по чл. 303 ГПК и ответник по иска/ чрез процесуален представител адв. Е. П. Г. срещу определение № 267 от 13.12.2019г. по т. дело № 2844/2019г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на „Арела Сорвисис“ ООД за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 422 от 29.02.2016г. по т. дело № 6614/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 298 и чл. 303 ГПК, както и нарушение на Тълкувателно решение от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Излага съображения, че силата на пресъдено нещо на съдебното решение ще се разпростре върху съдружника Л. Б. и „Арела Сървисис“ ООД; отмененото решение от 08.10.2015г. на Общото събрание на съдружниците в „Арела Сървисис“ ООД касае самото дружество и съдружниците в него; решението за търсене отговорност на съдружник няма организационен характер, а се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като дори и да се свика ново общо събрание със същия дневен ред и на него присъстват същите лица, то това ще бъде друго решение с друга дата, от което ще произлизат други последици, вкл. относно началния момент на търсене на отговорност. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана. Ответникът Л. П. Б. /ответник в производството по чл. 303 ГПК и ищец/ чрез процесуален представител адв. Г. С. оспорва частната жалба и релевира доводи за правилност на обжалваното определение на ВКС и съответствието му с Тълкувателно решение № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа становище, че решението на Общото събрание на съдружниците на ООД, по който и да е въпрос от неговата компетентност не е съдебен акт и не се ползва със сила на пресъдено нещо; никъде в мотивите ВКС не отрича по принцип силата на пресъдено нещо на решенията по исковете по чл. 74 ТЗ, а конкретно на процесното решение на СГС, постановено по иск за отмяна на решение на ОСС, взето на основание чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Излага съображения, че влязлото в сила съдебно решение за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ принципно не прегражда, включително във времево отношение, възможността за вземане на друго решение от съдружниците за предявяване на иск срещу управителя на дружеството при наличие на процесуалните и материалните предпоставки за неговата законосъобразност. Ответникът моли обжалваното определение да бъде потвърдено. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1, ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното: За да остави без разглеждане подадената от „Арела Сървисис“ ООД молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 422 от 29.02.2016г. по т. дело № 6614/2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав, съдебният състав на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима. Изложил е съображения, че с решението на СГС, с което по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ е отменено решението на Общото събрание на съдружниците на „Арела Сървисис“ ООД за търсене на отговорност от съдружника Б., сила на пресъдено нещо не се създава; решението на Общото събрание има по-скоро организационен характер и няма конститутивно действие спрямо дружеството като юридическо лице, няма и самостоятелно значение спрямо членствените права на съдружниците, а има значение единствено като предпоставка за евентуалното предявяване на иск по чл. 145 ТЗ. Поради това съдебният състав е заключил, че съдебното решение за уважаването/отхвърлянето на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ не създава сила на пресъдено нещо и не преклудира права, доколкото за иск по чл. 145 ТЗ не тече погасителна давност преди освобождаването на управителя на дружеството като такъв – чл. 115, б. „г“ ЗЗД. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно. Отмяната по Глава 24 ГПК е съдебно производство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Тя е процесуален способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, която нейна цел определя и приложното й поле на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор. Предмет на решението по иска с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ е отмяната на конкретно посочено в исковата молба решение на общото събрание на съдружниците или акционерите, когато то противоречи на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Предмет на иска по чл. 74 ТЗ е преобразуващо право на съдружника или акционера, упражнявано по съдебен ред, уважаването на което води до промяна на приетото от общото събрание правно положение. Искът по чл. 74 ТЗ е конститутивен и неговата цел е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел /Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по т. д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС/. Решението на съда, с което се отменя решението на общото събрание на съдружниците или акционерите, се ползва със сила на пресъдено нещо и има действие по отношение на всички - на самото дружество и на отделните съдружници или акционери. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на това решение обхващат нейния предмет - правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и спорното субективно материално право с белезите, които го индивидуализират, а субективните й предели – кръга на лицата, които са длъжни да съобразяват своето поведение с установеното от съда правно положение. Решението, с което се уважава искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ, поражда сила на пресъдено нещо. То има за предмет субективно право, по отношение на което възниква силата на пресъдено нещо – с него се разрешава правен спор относно законосъобразността на решението на общото събрание на съдружниците или акционерите, респективно съобразяването му с учредителния договор, съответно устава на дружеството. Решението на съда, с което конститутивният иск по чл. 74 ТЗ се уважава, има и конститутивно действие, чието зачитане е несъвместимо с оспорване от третите лица, включително съдружници или акционери, непредявили иск по чл. 74 ТЗ, на материалноправната промяна, настъпила в резултат на решението. С решението на съда, с което по реда на чл. 74, ал. 1 ТЗ е отменено решението на Общото събрание на съдружниците на „Арела Сървисис“ ООД за търсене на отговорност от съдружника-управител Л. Б., се създава сила на пресъдено нещо, независимо, че решението на Общото събрание има по-скоро организационен характер във връзка с предявяване на иск от дружеството срещу управителя за вреди, няма конститутивно действие спрямо дружеството като юридическо лице в смисъл на промяна в правното положение на юридическото лице, няма и промяна спрямо членствените права на съдружниците. Силата на пресъдено нещо и конститутивното действие на съдебното решение, с което се уважава искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ, се отнасят до предмета на спора, т. е. спрямо решението на общото събрание на съдружниците – предмет на иска, неговата законосъобразност и съответствие с разпоредбите на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Аргумент за този извод представлява и разпоредбата на чл. 75 ТЗ. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на ВКС, ТК, Първо отделение е неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато на съдебния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение